По време на проучванията ми за Българското емигрантско правителство във Виена и Българският доброволчески корпус (1944 – 1945 г.) попаднах на изключително любопитни документи. Причината да не ги включа в предишните си проучвания бе именно, че те не се вписват в контекста на посочените теми. А отварят изцяло нова – тематa за българските доброволци в различните формирования на Вафен СС.
Вафен СС войските са създадени официално под това наименование през 1940 г. в Третия райх. Първоначално броят им е малък, тъй като в тях могат да участват само германци, изискванията към доброволците са много високи. Постепенно тези изисквания се редуцират и във Вафен СС са включени Volksdeutche (Фолксдойче – германци, които живеят извън пределите на Германия), а по-късно и всички народи с „германски” произход – народите от Северна и Северозападна Европа. Това са т.нар. Germanische SS (Германски СС – които са от германската езикова група). След битката при Сталинград и повратната точка във Втората световна война през февруари 1943 г. Големите загуби на жива сила принуждават ръководството на Вафен СС да започне да приема доброволци от цяла Европа. Така в състава на Вафен СС до края на войната влизат над 30 народности разпределени в многонационални бойни формирования.[i]
Участието на българи в различните формирования на Вафен СС е изключително сложно за изясняване. Причните за това са няколко. На първо място, че техния брой е сравнително малък. Много по-малък от приблизително 800-те души, които участват в Българския доброволческия корпус. Информацията за българите е много оскъдна или въобще отсъства. Самият факт, че до днес не са открити снимки на участници в Българското емигрантско правителство и Доброволческия корпус е достатъчно показателен.
В това проучване ще опитам да сглобя до колкото е възможно историята на един българин участвал в германските формирования „Kampfgruppe Reinefarth” (Бойна група Райнефарт) и вероятно в SS-Jagdverbande Sudost („СС-Ловна група Югоизток”). Проучването не претендира за изчерпателност, но представя и интерпретира някои солидни и неизвестни до сега факти и доказателства, които вярвам, че ще бъдат интересни за читателя.
Кой е СС щурмман Кристов Петров?
SS-Sturmmann (СС-щурмман; еквивалент на ефрейтор в букв. превод щурмовак) Кристов Петров (Christov Petrov) е български гражданин, който е роден на 18 април 1910 година. Тази информация и негова снимка получаваме от неговите германски идентификационни документи.
Кристов участва в бойните действия при жестокото потушаване на Варшавското въстание. То избухва на 1 август 1944 и продължава до 2 октомври 1944 г. Кристов Петров участва в бойните действия в периода от 5 август 1944 до 14 октомври 1944 г. като част от „Kampfgruppe Reinefarth” (Бойна група Райнефарт). Тя е наименувана по името на нейния главнокомандващ SS-Gruppenführer (СС-групенфюрер; еквивалент на генерал-лейтенант) Хайнц Райнефарт. Информация за това получаваме от документ, в който е оказан периода на операцията и военното подразделение, в което участва Петров. Документите са поместени в 80-и брой на американското списание Siegrunen от 2008 г. (превод – Зигруни). Списанието е посветено изцяло на изследвания на Вафен СС.[ii]
От изложеното до тук можем да обобщим, че Кристов Петров е българин с германски документи, който е доброволец в Бойна група Райнефарт и е участвал в жестокото потушаване на Варшавското въстание. Но тук възниква въпросът:
„Как Кристов Петров попада в Германия и се включва в Бойна група Райнефарт?”
За съжаление точни сведения за това нямаме. Но можем да направим някои предположения на база информацията, която имаме за живота на българите в Германия през Втората световна война.
След като България обявява война на Германия на 8 септември 1944 г. множество българи се намират на територията на Германия или в окупирани от нея страни – Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Полша. Това са студенти, работници (работещи в Германия по споразумение между България и германски работнически организации). А също така и голям брой военни, изпратени на специализация или такива, които се изтеглят от Македония и Сърбия заедно с германската армия. Към тях се присъединяват и българските емигранти, които напускат България след 9 септември 1944 г. Данни от архива на МВР сочат, че към есента на 1944 г. и началото на 1945 г. на територията на Третия райх се намират около 35 хил. български поданици. В това число влизат и българи военнопленници от войната срещу Германия. При създалите се обстоятелства българските граждански и военни лица на територията на Третия райх придобиват неблагоприятен и застрашаващ живота им статут. За военните положението е още по тежко – те са третирани като военнопленници. В тази ситуация Българското емигрантско правителство във Виена изиграва изключително важна роля. След като е признато за легитимно от Третия райх българите отново получават статут на съюзници.[iii] Но също така те имат само две възможности обявени в обръщение на проф. Асен Кантарджиев по радио „Донау”:
„…всеки българин в Германия, без разлика кой е, какъв е и защо е дошъл, трябва или да работи, или да воюва…Това положение трябва да бъде на всеки му ясно и с оглед тъкмо на него трябва всеки да размисли, да реши и да се определи.”[iv]
Българските военнослужещи, които се намират в Германия нямат особено голям избор за своето бъдеще. Те са изпратени в лагери за военнопленници. След основаването на Българското емигрантско правителство във Виена те получават шанс да се включат в Българския доброволчески корпус или в други многонационални германски военни части.
С оглед на факта, че Кристов Петров е с ранк щурмман, вероятно български военнослужещ останал заварен в Третия райх. От снимката на идентификационните документи личи, че по времето, когато те са издадени Кристов Петров все още не е бил повишен в ранк щурман. Той по-скоро е бил SS-Oberschütze (обершутце; букв. превод старши стрелец) или SS-Schütze (шутце; букв. превод стрелец). Вероятно той го е получил по време на службата си в Бойна група Райнефарт.
Бойна група Райнефарт и Варшавското въстание
Варшавското въстание е военна операция организирана от Armia Krajowa (Армия Крайова) – най-голямото съпротивително полско движение през Втората световна война. Въстанието продължава 63 дни (1 авгсут до 2 октомври 1944 г.) Според историците това е най-голямата военна операция организирана от съпротивително движение през Втората световна война. Въстанието има за цел да използва напредването на Червената армия на Източния фронт и отстъплението на Вермахта, за да освободи Варшава от германска окупация. Другата цел на полската съпротива е да съхрани суверенитета на Полша с оглед на предстоящата съветска окупация. Но през лятото на 1944 г. Червената армия спира своето настъпление към Полша. В периода август – декември 1944 г. Червената армиия води военни дейстия на Балканския полуостров. В наши дни историците са обединени около тезата, че Сталин умишлено спира офанзивата към Полша. Причината е, че той не желае да помогне на въстанниците, които се борят за свободна и независима Полша. Те са пречка за интересите на СССР и бъдещите планове за Източна Европа.
Първоначално с потушаванто на въстанието се заема гарнизона във Варшава, който наброява около 11 хил. души под командването на генерал Райнер Стахел. С оглед на сериозната съпротива на Армия Крайова в германското командване настъпват промени. В средата на август на мястото на Стахел е назначен SS-Obergruppenführer (СС- обергрупенфюрер; еквивалент на генерал) Ерих фон Дем Бах-Зелевски. Във Варшава пристигат подкрепления, а германските сили са разделени в две основни групи:
- Първа група е водена от генерал Гюнтер Рьор. В нея е включена 29. Руска СС дивизия Р.О.Н.А (Руска освободителна народн армия) създадена от руски колабороционисти.
- Втора група (Kampfgruppe Reinefarth – Бойна група Райнефарт) е водена от СС-групенфюрер Хайц Райнефарт. В нея влиза и СС бригадата Дерливангер, кръстена по името на нейния ръководител SS-Oberführer (СС-оберфюрер; еквивалент на полковник) Оскар Дерливангер. Името му се свързва с множество военни престъпления. Едно от тях е клането във Вола (Wlola) по време на Варшавското въстание, при което загиват около 50 хил. цивилни. Умира преди да бъде съден в Нюрнбергския процес при неясни обстоятелства на 7 юни 1945 г. Другите две групи са „Бойна група Рек (Reck)”, командвана от майор Рек и „Бойна група Шмид (Schmidt), командвана от полк. Шмид.
След пристигането на подкрепленията, сраженията във Варшава продължават с още по-голямо ожесточение, а ето какво казва за ситуацията Хайнц Райнефарт: „Когато пристигнах стана ясно, че заповедта да потушим въстанието за 48 часа е невъзможна за изпълнение, тъй като цялото население бе въоръжено за битка”.[v]
В крайна сметка до началото на октомври 1944 г. въстанието е жестоко потушено. След офанзивата на Вермахта през 1939 г. и Варшавското въстание Варшава е разрушена почти изцяло. По време на въстанието между 150-200 хил. цивилни са убити. А оцелелите във Варшава са изселени.[vi]
Според документа цитиран по-горе щурман Кристов Петров участва в Бойна група Райнефарт до 14 октомври 1944 г. Въстанието е окончателно потушено в първите дни на октомври. Използвайки тези твърдения можем да заключим, че той е оцелял по време на военните действия. Но възниква въпроса: „Какво се случва с Петров след края на Варшавското въстание?”
Участвал ли е Кристов Петров в SS-Jagdverband Sudost?
Създаване на SS-Jagdverband
SS-Jagdverband (СС-Ягдвербанд; буквално – СС Ловна група) представляват няколко специални бойни формирования под командването на SS-Obersturmbannführer (Оберщурмбанфюрер; еквивалент на Подполковник) Ото Скорцени. СС-Ягдвербанд биват – Sudost (Югоизток), Ost (Изток), Mitte (Център), Nordwest (Северозапад), Sudwest (Югозапад).
