Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят с поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена част I и част II.
Българският доброволчески корпус – спорове за наименование
Изследването на Българският доброволчески корпус е една нелека и изпълнена с трудности задача. Това се дължи на факта, че информацията е оскъдна и в нишите на нейната липса често се настаняват фалшификации и непотвърдени факти.
Първият проблем, с който се сблъсква всеки интересуващ се от Доброволческия корпус, е неговото наименование.
В различните исторически трудове фигурират най-различни наименования на българските доброволци към правителството във Виена. На немски език се срещат три разновидности – Bulgarisches Freiwilligenkorps (Български доброволчески корпус), Waffen-Grenadier Regiment der SS (bulgarisches Nr. 1)( Пехотен полк от Вафен СС, български номер 1), SS Panzer Zerstorer Regiment (bulgarisches) (СС противотанков полк (български). В българската историография наименованията са още повече и още по-объркващи – Български доброволчески корпус, Български националноосвободителни войски, Бронеизтребителна легия, Цанковият корпус.
В интернет се срещат и някои разновидности на горните имена, често използвани без да бъде вникнато в тяхната същност за това е нужно да бъдат направени някои разяснения.
Според Дейвид Литълджон плановете на Хайнрих Химлер за създаване на български доброволчески корпус към Вафен СС датират още от 1942 г. Твърдението може да се смята за достоверно, тъй като е потвърдено и в книгата „Корона от тръни” (Стефан Груев).
Действително през 1942 г. към Н.В. Цар Борис III са отправени предложения за участието на български войски на Източния фронт. Исканията са отхвърлени „вежливо, но с достатъчна твърдост”. Естествено не става ясно дали в случая става дума за участието на Българската армия или за доброволци, които да бъдат под командването на Вафен СС.
След създаването на Българското национално правителство, темата за Български доброволчески корпус отново е на дневен ред. В четвърти том на поредицата „Чуждестранните легиони на Третия райх” („Foreign Legions of the Third reich”) Д. Литълджон посочва, че в плановете на Х. Химлер наименованието на корпуса е Waffen-Grenadier Regiment der SS (bulgarisches Nr. 1), а през април 1945 г. е оборудван с противотанково снаряжение и получава името SS Panzer Zerstorer Regiment (bulgarisches). Последното наименование е потвърдено и от Крис Бишъп (Chris Bishop) в книгата му „СС: Чуждестранните дивизии на Хитлер: Чуждестранни доброволци във Вафен СС 1941-1945”.
Тезата на проф. Никола Алтънков
По-различни са вижданията на Н. Алтънков по отношение на наименованието на военното формирование към Националното правителство.
В книгата си „Кой победи? Националното правителство във Виена (септември 1944 – април 1945 година)” Алтънков предпочита да използва наименованието Български доброволчески корпус (Bulgarishes Freiwilligenkorps). До това свое заключение той достига като се позовава на документ от съставения бюджет на Националното правителство във Виена, в който формированието е посочено с това наименование.
Дьолерсхайм (Австрия) – селото край, което е разположен Българският доброволчески корпус (снимка от 1935 г.)
Алтънков уточнява, че по-късно се появява наименованието „Български националноосвободителни войски” като по-точно и официално название. Но въпреки това като популярно название сред българите около Националното правителство на Ал. Цанков остава Български доброволчески корпус. Поради тази причина и аз реших да се придържам към българското наименование на Доброволческия корпус.
Доброволчески корпус или Гренадирски полк към Вафен СС – една част с много имена
Неяснотите около наименованието на Доброволческия корпус пораждат и още една несигурност при неговото проучване. Според някои публикации в интернет Доброволческият корпус и Българският гренадирски полк към Вафен СС са посочвани като отделни бойни формирования.
За това объркване отново сериозен принос има и статията на Михаил Кожемякин. В нея той посочва единствено СС полкове, това навежда на мисълта, че Доброволческият корпус е съвсем различно формирование. Поради оскъдността на източниците тук бих си позволил да не се съглася с това твърдение, изхождайки от някои логически последователности.
Нужно е да се изясни, че Българското национално правителство във Виена разчита на издръжката на Третия райх. Това е уредено между двете правителства чрез спогодба. Според нея, средствата изразходвани за заплати и поддръжка на Българското правителство ще бъдат намалявани от германския дълг към България, т.е. Германия признава номинално дълга си към България и започва да го погасява. Така достойнството и независимостта на българската страна е запазено, поне „на хартия”.
От изложеното достигаме до извода, че Българското правителство няма възможност да организира, въоръжи и издържа материално собствен Доброволчески корпус или „Цанков корпус”, а в същото време германското правителство да рекрутира отделно българи в Германия за българската Вафен СС дивизия.
Подобно развитие на събитията е абсолютно нелогично и дори невъзможно. Германия не може да си позволи подобно разхищение на време и ресурси през есента на 1944 г. Още повече, че българските доброволци не са толкова много, че да бъдат разпределени в две формирования. Тази теза е защитена доста добре и в статията „Полк. Иван Рогозоров и Доброволческият корпус – истина, митология и фашлификация” публикувана в сайта „Един завет”.
Основната цел пред това изложение е да отсее истината от фалшификациите за живота на полк. Рогозаров. В заключение може да се твърди, че – Българският доброволчески корпус е военно формирование към Българското национално правителство, който е под командването на Вафен СС (тъй като към Вафен СС се причисляват всички доброволчески военни формирования на територията на Третия райх)
Очаквайте скоро част II !
Използвана литература:
Алтънков, Н. Кой победи?…, с. 164 По личния форум на Здравко Цанков < www.tzankoff.eu > (за съжаление вече не функционира)
Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.
Bishop, Ch. SS:Hitler’s Foreign Divisions: Foreign Volunteers in the Waffen SS 1941-1945, Spellmount, 2005 p. 161-186
Полк. Иван Рогозаров и Доброволческият корпус – истина, митология и фашлификация” публикувана в сайта Един завет < https://edinzavet.wordpress.com/2009/11/01/ivrogozarov/> (използвана на 01.06.17 г.)
PAAA – Politisches Archiv des Auswartigen Amtes (Политически архив на Министерството на външните работи) – pol.5135/44 g 449317 – 449320. Цитирано по Алтънков, Н. „Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945., с. 160-164
