Те са създадени, за да участват в тайни операции в тила на врага. Другата основна задача, която изпълняват е да участват в бойни действия при особен терен – например в градски условия, където по-малки координирани отряди са по-ефективни.[vii]
Скорцени започва изграждането на СС-Ловните групи през август-септември 1944 г. Той рекрутира доброволци от разформированите дивизии Brandenburg (Spezialeinheit) (Бранденбург; специални части), SS Jäger Battalion 502 (СС Ловен баталион 502) и доброволци от Вафен СС. И двете посочени дивизии разполагат с войници, които са обучени за специални мисии и имат опит в такива по време на войната. Те са съставени от германци. Съставът на СС-Ловните групи е допълнен с доброволци, колабороционисти от държавите, в които се предвижда да действат. Съотношението между германци и негерманци в състава на всяка Ловна група не трябва да е по-малко от 2:1. Но с оглед на силния недостиг на жива сила, това правило често не се изплънява. Рекрутирането, организацията и обучението на СС-Ловните групи започва през есента на 1944 г. и напредва бавно поради тежкото военно положение, в което се намира Германи. Освен това в този период германското командване оставя тайните операции на заден план. [viii]
Българското участие в SS-Jagdverband Sudost
Главнокомандващ на СС-Ловна група Югоизток е SS-Obersturmbannführeр (СС-Оберщурмбанфюрер; еквивалент на подполковник) Бенеш. Предвижда се СС-Ловна група Югоизток да действа в Унгария, Румъния и Балканския полуостров. В състава й влизат – германци, унгарци, румънци, българи, словаци, хървати, сърби, гърци и албанци. Те са разпределени съответно в по-малки групи под наименованието SS-Jagdeinsatz (СС-Ягдайнзатс – ловни оперативни групи): SS-Jagdeinsatz Rumänien, SS-Jagdeinsatz Kroatien, SS-Jagdeinsatz Bulgarien, SS-Jagdeinsatz Ungarn, SS-Jagdeinsatz Donau, SS-Jagdeinsatz Serbien, SS-Jagdeinsatz Griechenland, SS-Jagdeinsatz Slowakei. Българската СС-Ловна оперативна група е ръководена от SS-Obersturmführer (СС-Оберщурмфюрер; еквивалент на старши лейтенант) Werg[ix]
Още по-интересна информация за българите в СС-Ловна група Югоизток дава Никола Алтънков. В книгата си „Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944 – април 1945” той цитира няколко справки от Архив на МВР. Първата от тях ясно показва притеснението на правителството на Отечествен фронт от проникването на диверсанти на територията на България:
„Непосредствено след 9.9.1944 г. Задграничното правителство на [Александър] Цанков, наред с организирането на корпуса за борба на страната на Германия [Българският доброволчески корпус], организира и специална школа за подготовка на диверсанти и шпиони, на които да бъдат поставени задачи за работа в България, подриващи устоите на О.Ф. власт.” [x]
Школата, за която става дума в този цитат е СС-Ловна група Югоизток (SS-Jagdverband Sudost) и по-точно Българската СС-Ловна оперативна група (SS-Jagdeinsatz Bulgarien). Това се потвърждава следващите реодве на справката. Сведенията са от „източник на III отдел /II управление на ДС/”:
„Школата се казвала „Ягдферланд Зюдост „Б” (явно е допусната грешка; Jagdverband Sudost – Ягдвербанд Зюдост бел. на автора) организирана в началото на ноември 1944 г. до гр. Криес, и в началото е имала 13 души. На 25. III. 1945 г. една част била изпратена в България, а другата преминала в състава на корпуса [Българският доброволчески корпус]”.
„С вербовката на агентите се занимавали д-р Паприков, пор. Аврамов, Блъгарският легион във Виена, немците кап. Винтер и Верк, известен под фалшивото име Петър Николов. Шеф на школата бил Верк с помощници Паприков, Аврамов, Иван Дочев – водач на легионерите и някой си Росински, под общата команда на майор Бенеш. Школата имала общо около 60 души.(подчертаването е на автора)”[xi]
От справката на МВР получаваме потвърждение, че главнокомданващ на СС-Ловна група Югоизток е оберщурмбанфюрер Бенеш и че командващ на Българската СС-ловна оперативна група е оберщурмфюрер Верк, който по необясними за нас причини използва фалшиво българско име. Данните за нейната численост според мен можем поставим под въпрос.
Изхождайки от изложеното до тук можем да заключим, че българските доброволци във Вафен СС участват основно в две бойни формирования – Българският доброволчески корпус и СС-Ловна група Югоизотк. Според Ричард Ландвер след участието си в Бойна група Райнефарт, Кристов Петров става част от СС-Ловна бригада Югоизток.[xii] Според мен това предположение не е лишено от логика. След потушаването на Варшавското въстание Бойна група Райнефарт е реформирана и се заема с тежката задача да защитава позициите си срещу предстоящата офанзива на Червената армия. От друга страна точно в края на Варшавското въстание започва реформирането на множество германски дививзии. Тогава започва и създаването на СС-Ловните групи, за които са нужни войници с опит, които познават специфичните региони в Европа. Според мен възможността СС-щурман Кристов Петров да се присъедини към своите сънародници. И да се включи в опитите за освобождаване на България от болшевизма не е лишена от логика. Но въпреки това липсват категорични доказателства, които да потвърдят това твърдение със сигурност.
Заключение
Целта на настоящето проучване е да направи опит да хвърли светлина върху един малко познат период от българската история – участието на български доброволци във военните формирования на Вафен СС. Използвайки документи и информация за личността на щурмман Кристов Петров да опита да проследи бойния му път в контекста на военните събития от Втората свеотвна война свъразани с българските военни доброволци. Проучването няма претенции за изчерпателност, тъй като наличната информация и документи не са достатъчни. Но от своя страна тези дават възможност за изграждането на някои вероятни хипотези. Чрез, които на дневен ред да бъде поставена проблематиката на един слабо проучен период от нашата история.
Бележки
[i] Генов, Явор Гвардията СС – от лична охрана до международна армия – В: Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Първа, Втора, Трета и Четвърта студентски научни конференции във ВТУ „Св. св Кирил и Методий” Т. 1, Част 1 и 2, Университетско издателство на ВТУ, 2015
[ii] Landwehr, Richard A Bulgarian volunteer in the Waffen SS В: списание Siegrunen номер 80 2008 г.
[iii] Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009, с. 183-185
[iv] Пак там. с. 192-193
[v] Richie, Alexandra Warsaw 1944: Hitler, Himmler and the Warsaw Uprising, Farrar, Straus and Giroux, 2013, p. 259
[vi] Borowiec, Andrew Destroy Warsaw! Hitler’s punishment, Stalin’s revenge, Praeger, 2001, p. 179
[vii] Walter S. Zapotoczny Jr. Strafbattalion:: Hitler’s Penal Battalions, Fonthill Media, 2017 chapter 6.3
[viii] Stuart Smith, Otto Skorzeny: The Devil’s Disciple, Bloomsbury Publishing, 2018, p. 122
[ix]<https://www.axishistory.com/books/122-germany-waffen-ss/germany-waffen-ss-minor-units/1420-ss-jagdverband-suedost> използван на 31.01.2019 г.
[x] Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009, с. 216
[xi] Пак там. с. 217
[xii] Landwehr, Richard A Bulgarian volunteer in the Waffen SS В: списание Siegrunen номер 80 2008 г.
Библиография
Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009
Генов, Явор Гвардията СС – от лична охрана до международна армия – В: Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Първа, Втора, Трета и Четвърта студентски научни конференции във ВТУ „Св. св Кирил и Методий” Т. 1, Част 1 и 2, Университетско издателство на ВТУ, 2015
Borowiec, Andrew Destroy Warsaw! Hitler’s punishment, Stalin’s revenge, Praeger, 2001
Landwehr, Richard A Bulgarian volunteer in the Waffen SS В: списание Siegrunen номер 80 2008 г.
Richie, Alexandra Warsaw 1944: Hitler, Himmler and the Warsaw Uprising, Farrar, Straus and Giroux, 2013
Walter S. Zapotoczny Jr. Strafbattalion:: Hitler’s Penal Battalions, Fonthill Media, 2017
<https://www.axishistory.com/books/122-germany-waffen-ss/germany-waffen-ss-minor-units/1420-ss-jagdverband-suedost> използван на 31.01.2019 г.
