Българското емигрантско правителство във Виена (1944-1945 г.) – Част I

Пътят към създаването на Българското емигрантско правителство

В началото на месец септември 1944 година България е изправена пред прецедент в своята история. До 1944 година Царството не участва във военни действия, запазва дипломатически отношения  със СССР и дори прави опити да излезе от войната. Въпреки това на 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Само четири дни по-късно на 9 септември 1944 година Отечествения фронт и Червената армия установяват новата власт. С оглед на вече започналите репресии, пред българския политически елит съществуват две възможности. Да остане и да (опита да) участва в изграждането на новия режим (важи за тези, които няма да бъдат убити със/без съд и присъда) или да емигрира. Именно от редиците на българската политическа емиграция се заражда и прецедентът, за когото Ви споменах в началото – Българското емигрантско правителство във Виена или наричано още Българско национално правителство.

            Формиране на Българското емигрантско правителство във Виена

Българското емигрантско правителство във Виена е формирано на 9 септември 1944 година. За негово седалище е избран хотел „Империал”.  За точността на датировката съдим от изданието на германския националсоциалистически орган Voеlkisher Beobachter (Народен наблюдател) от 16/17 септември 1944 година, в който е поместена публикация за събитието. От този момент нататък съществуват две български правителства, които претендират за легитимност. След като Червената армия окупира България и Румъния в София и Букурещ са съставени нови правителства. Или това са т.нар. от историческата наука „марионетни правителства” – такива, които са поставени от страната окупатор, в случая това е СССР.

Легитимно или не?

Легитимността на правителствата в изгнание и „марионетните правителства” винаги е поставяна под въпрос. Но в този случай казусът е още по-заплетен, тъй като Българското емигрантско правителство е признато от страните участващи в Оста (т.е. съюзниците на България от преди 9 септември 1944 г.). А правителството на Отечествения фронт не е признато нито от силите на Оста, нито от страните от Антихитлеристката коалиция. Това е така, тъй като Съюзниците третират България и Румъния като окупирани страни, с които е сключено временно примирие. Проблемът за легитимността на правителствата на окупираните страни по време на Втората световна война е уникален по своята същност и остава неразрешен и до наши дни.

Създаването на емигрантско правителство  е прецедент в българската, но не и в Световната история. През Втората световна война правителствата в изгнание само в Европа са множество. В Лондон в различни етапи от войната се разполагат правителствата на Полша, Чехословакия, Норвегия, Белгия, Холандия, Франция, Югославия, Гърция  и т.н.

           Състав на Българското емигрантско правителство

Съставът на Българското емигрантско правителство във Виена не е особено голям, но за сметка на това е изпъстрен с интересни личности от българския общественополитически живот:

Министър-председател − проф. Александър Цанков – бивш министър-председател (1923-1926 г.), председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1930 г.), министър на народното просвещение (1930-1931 г.), избиран за народен представител в пет парламента (1923,1927, 1931, 1938, 1939 година). Доцент от 1911 г., а от 1916 г. професор по политическа икономия в Софийския университет. Формира и ръководи партията Народно социално движение  през 30-те  и началото на 40-те години на XX век.

Министър на вътрешните работи и войната – проф. Асен Кантарджиев – водач на Ратничество за напредъка на българщината (РНБ). Завършва агрономство в Бон, Германия, стипендиант на фондация „Рокфелер”, специализира в Швейцария и Германия. Става професор на 33 години, влиза в общественополитическия живот от началото на 30-те години на XX век. Най-младият министър в правителството.

Министър на външните работи и финансите – Асен Цанков – един от видните представителите на т.нар. в България „широки социалисти”. Няколко пъти е избиран в Народното събрание, член на ЦК на Работническата социалдемократическа партия (широки социалисти) до 1927 година. През 1934 г. става част от Народно социалното движение водено от неговият брат. Асен Цанков е виден столичен адвокат и се ползва с много добро име сред българската общественост.

Министър на труда и трудовата повинност – полковник от Генералния щаб Иван Рогозаров – участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На два пъти награждаван с орден „За храброст”. Началник щаб в Трудовите войски, следва медицина в България, но е завършва, тъй като предпочита военната служба: завървша Военното училище в София. Във Виена се изявява като представител на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) ­– най-популярната младежка националистическа организация през 30-те години.

Министър на просветата и пропагандата – Христо Статев Попов – (по известен с имената си Христо Статев) политически и обществен деец, министър на земеделието през 1931 г., избиран за народен представител четири пъти, автор на книги и деен публицист по време на войната. Съмишленик е на Ал. Цанков и Народно социалното движение.

През октомври 1944 г. като министър без портфейл е включен и полк. Никола Костов – началник на разузнавателното управление към Министерство на войната в София, възпитаник на Френската генералщабна академия и съвипускник на ген. Дьо Гол. Функциите му в правителството остават неясни и доста спорни.

         Политическа дейност на Българското емигрантско правителство  

Една от първите задачи на Българското емигрантско правителство е да установи дипломатически отношения с възможно най-много страни, с което да потвърди и претенциите си за легитимност. За съжаление  в условията на война, която се развива зле за Оста това е доста тежка задача. Правителството във Виена установява отношения единствено със страните от Тристранния пакт и техните емигрантски правителства като дори изключение прави Япония. От неутралните страни в Европа единствено Испания установява отношения с правителството на Александър Цанков.

Другата неприятна новина за Националното правителство е, че голяма част от българските посланици в Европа, заварени от правителството на Отечествения фронт остават на служба (макар и за кратко), много от тях напускат постовете си, малцина се завръщат в България, но никой не минава на страната на Българското емигрантско правителство във Виена. Така основните дипломатически отношения на правителството на Александър Цанков остават с Берлин.

Най-важната задача на правителството във Виена е да осигури защита и помощ от всякаква естество на българите в Третия райх. Не бива да забравяме, че след 9 септември България се включва активно във войната срещу Оста. Така всички български поданици се превръщат в заплаха за германското правителство. Българите намиращи се на територията на страните от Оста попадат в доста сложна ситуация. Като поданици на вражеска страна те подлежат в най-добрия случай на итерниране в лагер. Подложени са на строги санкции, придвижването им е контролирано, лишени са от средствата и работата си, тъй като отношенията им с банки и фирми са прекратени до приключване на войната.

За военните чинове ситуацията е още по-неприятна, тъй като те автоматично попадат в графата военнопленници. Според данни обобщени от Българското национално правителство през есента на 1944 година, на територията на Германия пребивават 35 000 български поданици. Според професор Никола Алтънков с оглед на продължаващите военни действия и масовото преселване на хора от страните окупирани от СССР на запад, е по-вероятно българите емигранти да са повече.

Помощ за българите в Третия райх

Усилията, които полага Българското емигрантско правителство във Виена посредством своите консулства на територията на Третия райх се оказват изключително плодотворни. С разрешение на немското правителство, вътрешното министерство започва да снабдява българите в Третия райх с нов вид документ за самоличност наречен „Pass-Erzatz”. Чрез него българските емигранти могат да се легитимират пред германските служби, да бъдат наемани на работа, да си търсят свободно квартири, да получават купони за храна.

Документът се оказва и особено полезен след края на войната, тъй като служи успешно за легитимация и пред властите в английската и американската окупационна зона. Дейността на правителството във Виена не се изчерпва само с издаването на документи. То подпомага новодошлите българи бързо и лесно да намерят работа, квартира, да се сдобият с купони за храна или да получат информация за свои близки,  посредничи между българите и германските власти.

Помощта на правителството се оказва от изключително значение с оглед на факта, че германското правителство изисква от емигрантите или да работят, или да воюват за райха. Това се потвърждава и от обръщение на проф. Асен Кантарджиев към българите в Германия, излъчено по радио „Донау”:

„…всеки българин в Германия, без разлика кой е, какъв е и защо е дошъл, трябва или да работи, или да воюва…Това положение трябва да бъде на всеки му ясно и с оглед тъкмо на него трябва всеки да размисли, да реши и да се определи.”

Заключение

Освен, че оказва огромна помощ на българската емиграция, правителството на Александър Цанков развива пропагандна, антикомунистическа дейност и дори започва създаването на своя армия – Български национално-освободителни войски. За дейността, която развива министерството на просветата и пропагандата и формирането на Българските национално-освободителни войски от правителството на Александър Цанков ще Ви разкажем повече в следващите ни материали.

Библиография

Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009,

Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978

Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015,

Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.

Die Zusammensetzung der Regierung Zankoff, Voelkisher Beobachter, Sueddeutsche Ausgabe, Munchen Samstag/Sonntag, 16/17 September 1944.