Националистическото наследство в България е доста богато на различни идейни формулировки с доста значителен принос в развитието на обществено-политическите събития в Царство България през периода 1919-1944г. В историографията преди 1989г. националистическите импулси не се изследват от безпристрастния поглед на историка, а са поставени под стериотипите на наложения метод на изследване на историята, марксистко-ленинския метод, като всички прояви на национализъм се свързват с фашистките влияния в Европа през този период. Организациите създадени на родолюбива основа и тяхната многостранна дейност са представлявали, може би най-значителното явление в обществения ни живот от 20-те години до 40-те години на миналия век.  

    Този период от новата българска история, наситен с идейно-политически противоречия и борби, опити за радикална промяна в държавно-политическата система и граждански междуособици, предизвиква обоснован интерес сред историците. Не са еднозначни обаче оценките за фактите, събитията, личностите и процесите през тези бурни времена.

  Мястото на национализма в българската историография.     

    Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим.  

    В българската историческа наука до 1989 г. се утвърждава  тезата, че след края на Първата световна война до 9 септември 1944 г. в страната се налага фашистка диктатура, която преминава през различни етапи в своето развитие. В научно обръщение влизат понятията „военнофашистка диктатура”, „монархофашистка диктатура”, „военен фашизъм”, „граждански фашизъм” и др. Естествено родолюбивите и националистически чувства, изразени в програмите и пропагандата на редица националистически организации, биват заклеймени и унифицирани с навлизащите в Европа нови идеологически течения на фашизма и националсоциализма.

    Един от изследователите и застъпниците на тезата за оформянето на българския национализъм, а не фашизъм, е Никола Алтънков, който изследва историята на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), Ратници за напредъка на българщината (РНБ) и Българският младежки съюз „Отец Паисий” (БМСОП). Според него съществуващите условия в страната изискват появата на тези организации, които са се стремили да се борят срещу политическите сили, разрушаващи морала и националния дух на народа ни.

 Национализмът като основен идеологически фундамент в програмните и идейно-политически постановки на редица обществено-политически организации през този период, е доста добре изследван от Николай Поппетров, който извежда редица формулировки за появата и остояването на тази черта сред младежта. Негово дело е документалният сборник „Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации”, в който са систематизирани и обработени основни програмни и организационни документи на „български авторитаристки националистически формации”. Той определя мястото на тези организации в българския политически и обществен живот по следния начин: „Многобройните им допирни точки до консервативни, авторитарни, фашистки и националсоциалистически постановки определят мястото им, според традиционното разпределение на политическото пространство, в дясната му половина”.

    Причините за появата на национализъм в българското обществено пространство общо взето са с осно очертан характер. Родолюбивите чувства са плод на кризата след Първата световна война, и навлизащите леви идеи в обществено-политическия живот на страната.

Погромът на националните пориви след Първата световна война. Нуждата от нови обществено-социални приоритети.

    Първата световна война рязко променя основните насоки на българското развитие. Събитията само в рамките на една година – от есента на 1918 г. до есента на 1919 г. буквално разрушават основните опори на българското общество.  Откъсването на българските територии – Западните покрайнини, Беломорска Тракия  и Южна Добруджа, острата стопанска криза, навлизането на големи бежански маси, и най-накрая подписването на Ньойския мирен договор с неговите тежки военни, стопански и териториални клаузи, са факторите, които променят изцяло българския дневен ред.

    Изменениятa, свързани със загубата във войната, пораждат криза във всички области на живота. Стопанският аспект на кризата е този, който създава общественото недоволство и подхранва съмнения в ефикасността на политическата система и либералната демокрация. Огромното стопанско напрежение, свързано с участието във войната, както и икономическите тежести, породени от статута на победена страна, довеждат до срив в икономиката, който радикализира исканията на засегнатите от кризата обществени слоеве.

    Кризата има ясно очертани политически измерения. Либералните партии, управлявали по време на войната, са напълно компрометирани. Актуални се оказват радикалните политически и социални искания, изразявани от БЗНС и от комунистите (в 1919 г. БРСДП (т.с.) се преименува на Българска комунистическа партия). Това са силите, деклариращи скъсване с миналото и претендиращи да са изразител на стремежите на голяма част от селяните и работничеството.

    Но не само левите идеи излизат в обществено-политическия живот след Първата световна война. Като алтернатива на парламентаризма и навлизащата болшевишка идеология, в Италия се създава идеологията на фашизма, основана на крайния национализъм и презрението към интернационализма. В Първата световна война враждуващите народи са обзети от безкраен национализъм. Това е предпоставка след разгрома на Германия и съюзниците й да се появят ултра-националистически идеи сред победените. Основните причини, които подхранват още повече тези идеи през междувоенния период, са налагането на тежкия и несправедлив Версайски ред, болшевишката революция в Русия, дълбоката криза, която преживява либералната демокрация.

     Върху появата и развитието на десния националистически поток в България оказват влияние две идеологически течения: италианският фашизъм и националсоциализмът в Германия. Заимстването има ясно изразена времева специфика. През 20-те години впечатляващ е италианският пример. Възприемането на фашистките идеи в българското дясно пространство се осъществява по два начина: чрез копирането на фашистката идеология едно към едно в програмните формулировки на различните организации, или чрез усвояването на отделни черти и аспекти на италианския първообраз.

     Интересен момент в дейността на управлението на БЗНС е предприемането от страна на Министерство на народното просвещение на мерки за повдигане на националния дух и налагане на принципи, тласкащи учащата се младеж към преодоляване на духовния срив, обръщайки внимание към славната история на България и бележитите личности, свързани с нея. За целта се издигат в култ идеите на възрожденската епоха и примерът на българите, пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали за вярата, езика и българската свобода. Всичко това кара министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски да внесе през 1920 г. в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстовете на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Наскоро след това законопроектът е гласуван и става Закон за увековечаване на паметта на именити българи, чл. 1 на който гласи: „Бюстовете на българи с установени заслуги към Родината от Възраждането до наши дни да се изработят на конкурс от български ваятели и преведени в мрамор или отляти в бронз, да се поставят в Борисовата градина”.

    Стоян Омарчевски е в основата и на идеята за създаването на празника на будителите. За честването е избрана датата 1 ноември, Денят на рилския чудотворец св. Иван Рилски, покровител на българския народ. Този празник трябвало „да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното ни пробуждане, за да служат за назидание и пример на поколенията”.  

   Така се предприемат първите стъпки за насърчаване на патриотичните и духовни търсения на младото поколение на България след края на войната. Избраният път предполага връщане към светлите примери на великите личности от националната ни история. Това води до изграждането на безкраен идеализъм сред младежите, подхранва чувството им да отстояват националното, да се борят за родното, за запазването на културните ценности на българския народ. Редно е да изложим думите на Стоян Омарчевски в Окръжно № 17743 : „Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга… Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж….. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм.

   Така още по време на самостоятелното управление на БЗНС се вземат първоначалните мерки за предотвратяване моралната и национална апатия сред младежта, последвани по-късно от разрастването на националния подем в обществото, намерил израз и в създаването на младежките организации, издигнали като свое знаме националната идея.   

Десният националистически поток в Царство България – основен носител на новите национални пориви в обществото.

    Сред първите десни формации, извеждащи като програмна постановка национализмът, са  Българският народен съюз „Кубрат” и Съюзът „Българска родна защита”. С тяхната поява в политическия живот в страната се откроява непознато дотогава явление – на организациите, въвеждащи военния йерархичен елемент в структурата си, собствени ритуали и символика, съчетаващи войнски традиции с впечатляваща емблематика. Тези организации формулират нов дневен ред, в който национализмът заема централно място. Общото между тези организации е, че те са продукт на българското запасно офицерство. При тях е изразен силният национализъм и родолюбие, както и презрението им към комунистическите идеи.  Съществена черта в програмите им става антидемократизмът и критиката към парламентаризма, който според тях е дълбоко дискредитиран. Разликите между тях произтичат от степента на възприемане на фашистките идеи от отделните организации.

   Трябва да се отбележи нещо основно за този първоначален етап на формиране на национализмът сред обществените организации. Те извеждат идеята за „творческия национализъм”. Това понятие означава и извежда активната вътрешнополитическа дейност, съсредоточена в постигане на обществен консенсус по основните задачи, стоящи пред българската нация, между които на първо място е формирането на единно обществено становище по вътрешнополитическите въпроси.

   За самите организации национализмът е градивен елемент, чиято основна роля нараства с развитието на държавата и усложняването на обществения живот. Изтъква се значението на националното чувство и националното самосъзнание за укрепването на държавата и просперитета на народите.

  Събитията от 1923-1925г. и гражданската война в която се намира страната ни, са в основата на сплотяването и изграждането на националистическите идеи сред обществото. Те се появяват въз основа на силния антикомунизъм, породен от терористичните действията на БКП. Десните национални сили, остро се противопоставят на левите течения, които според тях действат в услуга на чужда държава и чужди интереси, под въздействието на болшевишките идеи за световна революция.

   През 30-те години се появяват и най-масовите организации, които извеждът в програмните си материали, основите на национализма, като фундамент в развитието на една нация. За тях нацията е основата на една държава, тя е нейната етническа, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Интересите на нацията са поставени над всички лични интереси. Българската държава е организационната съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията. Това са организациите на ратници, легионери и паисиевци – Съюз на българските национални легиони, Ратници за напредъка на българщината, Български младежки съюз „Отец Паисий”, които силно застъпват в своята пропаганда идеите на национализма.

Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).

   Важно е да се отчете че заедно с идейните постановки се забелязват и действия на тези организации, който олицетворяват тяхното родолюбие и национализъм. За СБНЛ и пропагандирания от тях национализъм, основна цел се превръща младежта, която става един от основните приемници на националистическите идеали и патриотичните чувства. За целта тези чувства се наслагват сред учащата се младеж, като легионерите развиват усилена културно-просветна дейност. Прокарва се тезата за реорганизация на българското училище, за да се превърне в „разсадник на здрави и солидни познания, национално възпитание и българска култура”. Предвижда се ангажимента на държавата да подпомага „всички способни и даровити български чада”. По отношение развитието на българската култура се слага акцент върху ограничаване на „безразборното и нецелесъобразно копиране на чуждото”. Подчертава се, че културната дейност трябва да бъде в ръцете на българи. Това показва идеята за българският национализъм, които трябва да изиграе ролята на крепител на всичко българско, да защитава българските традиции и българщината от навлизането на чужди влияния и идеи.     

   Важно място в идеологията на СБНЛ заема националният въпрос. От идеите, които легионерите изтъкват се забелязва отново наличието на националистическите чувства, които ръководят действията на организацията при схващанията им за решаване на националния въпрос. СБНЛ заемат възгледите им по националния въпрос, които се фокусират в три основни пункта: пълното отричане на Ньойския договор; позицията им по македонския въпрос; разрешаването на националния въпрос по пътя на ревизията. Легионерите считат, че постигането на тези национални цели трябва да се превърнат в приоритети на държавната политика и да бъдат реализирани чрез ясна и целенасочена външна политика.  

Ратници за напредъка на българщината. 

   Към привържениците на крайния национализъм през този период, можем да отнесем формацията – Ратници за напредъка на българщината. в програмно отношение, при ратниците национализмът се обвързва със силната социална проблематика. Извежда се напреден план идеята за силата и величието на нацията. Идеята за върховенството на нацията присъства във всички документи на РНБ. Те издигат на преден план нацията като основен движещ елемент на държавата. Нуждите на нацията трябва да стоят над личните интереси. Социалната справедливост и обединението на духовната, етническата и политическа цялост на нацията ще доведат до осъществяването на поставените цели. Като основна идея на ратническата борба се извежда „съчетанието на борбата за социална правда всред българите с борбата за постигане на възможно най-висока национална мощ”. Утвърждава се разбирането, че тази основна идея изразява  „стремежа на българската нация”.

Български младежки съюз „Отец Паисий“.

   По сдържани и умерени са младежите и интелектуалците от БМСОП, които насочват своя национализъм усилено към проблемите свързани с националния въпрос и състоянието на българите останали извън пределите на Царството. Работата с българите в чужбина включва и събирането и систематизирането на „най-точни сведения и проучвания върху положението и състоянието на българските свободни и поробени земи, както и за всички българи, пръснати по света”. Организацията „поддържа жива и организационна връзка с всички българи, намиращи се извън пределите на България, където и да се намират те по света”.

   Ръководителите на БМСОП проявяват последователна амбиция и полагат значителни усилия да формулират общобългарска национална идеология. Публикуват се поредица от текстове, които представят идеологията и програмата на организацията, като: Идейни начала на младите паисиевци – 1937г.; Идеен законник – 1939г. и др.

   Младите паисиевци водят борба за всебългарско обединение, което трябва да се постигне чрез изграждането на самобитна култура и народно организирана държава. За тях постигането на българско обединение не завършва борбата за изграждането на Велика България. Идеалите на българския народ, всички до един са важни и еднакво необходими за величието и възхода на българщината. Българският народ не трябва да спира да се бори в изграждането и налагането на национално-патриотични чувства, докато не се формира единна национална ценностна система.

   Можем да откроим наличието на идеите за творческия национализъм сред младежките националистически организации, тъй като на преден план за постигането на националните приоритети, се изтъква нуждата от вътрешно, народно обединение. То е пръв и единствен двигател  на духовния, политически, стопански и социален възход на българщината.

Организация на българската младеж „Бранник“. Младежка организация ръководена от авторитарния царски режим.

   През 40-те години на миналия век се появява една друга организация със силно изявени националистически постановки в своите идейни и пропагандни материали. Това е Организацията на българската младеж „Бранник”, която се различава от останалите националистически формации по това, че се превръща в казионна организация, ръководена от държавата и олицетворяваща авторитарния царски режим.

    Основни характеристики на идеологията на „Бранник” са дълбоко вкоренените черти на родолюбие и патриотично мислене (националистическо), подхранвано от връщането в националната ни история и показването на различните исторически примери за подражание. Силно застъпена е тезата за водача, присъща за целия разгледан период за авторитарно настроените национални сили, като цяло за десния политически поток в страната.

Снимка: Значки на младежката организация Бранник. Нейният девиз е „Борис, България, Бог!“

Водаческите схващания отново се позовават на силните примери от националната история, на великите българските владетели, успели да съхранят българщината. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се борят за налагането им.

   Първо място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организацията почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожд на българския народ. Както в българската държавно-политическа идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип. Водаческото начало води своя произход от българската история. Като пример се посочват владетелите Аспарух,Тервел, Крум и Симеон – „това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българският държавен живот”.

   Ясна е идеята на бранниците в подкрепа на цар Борис III и неговата изконна историческа мисия за възраждане на могъществото на България на Балканите по подобие на ярките примери от българската история. Те се ръководят по повелите на времето, оттам идва това унифициране на личността на царя със средновековните български владетели. Както те са били изразители в съхранението на всичко българско, в запазване на българщината, така и днешният царски институт се опитва да продължи и съхрани тези национални черти. Това свидетелства за безкрайното родолюбие на бранниците, което се корени в националната им идеология. Пример за проявата на патриотичните принципи в основните начала на идеологията им е националното им чувство: „Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и със своите културни завоевания”

   „Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която се проповядва от марксистката идеология. Силният антикомунизъм, застъпен в техните възгледи, не може да бъде считан за основен факт, определящ организацията като профашистка. Именно това идеологическо противопоставяне между национализма и интернационализма, проповядван от комунистите, е в основата на тази омраза на бранниците към левите идеи: „Днес българското общество е свидетел на безпощадна борба, която „Бранник” води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно на исторически, културни и морални ценности”

   От разглеждания период, темата за национализма е широко застъпена в обществено политическия живот на Царство България. Основен изразител на идеите за национализма стават младежките формации – СБНЛ, РНБ, БМСОП, ОБМ „Бранник”. Те застъпват силния национализъм, които трябва да е в съчетание със силното социално начало в изграждането на Велика България. Национализмът се превръща в идеологически фундамент, социалното става доминиращо съдържание на основните програмни текстове. Извлечен е огромен исторически урок – националното и социалното трябва да бъдат свързани, за да може новият модел за обществото да функционира. Това най-ясно се олицетворява и може да се резюмира с легионерския девиз: „Национално могъща и социално справедлива България”.