Задачата, която стои пред Министерството на просветата и пропагандата, ръководенo от Христо Статев е еднакво сложна и отговорна. От него се изисква да изложи възгледите, целите и идеите на Националното правителство, така че то да успее да спечели не само българите в емиграция, но и колкото може повече от тези в България.

Новосформираното правителство тепърва започва да завоюва и отстоява своята легитимност. А затова от първостепенна важност е да успее да консолидира възможно най-много българи, които го признават и подкрепят. За да постигне своите цели Министерството на просветата и пропагандата получава на разположение ефира на Радио „Донау” разположено във Виена. Използват се също така различни брошури, разпръскват се позиви, развива се ежеседмичния вестник „Родина”, както и други български студентски вестници издавани още преди 9 септември в Германия.

Българските емисии по радио „Донау“    

Радио Донау
Радио Донау      

Христо Статев има на разположение екип от българи, работещи по време на войната за Немското държавно радио в Берлин. Той ги прехвърля във Виена, където на българското и румънското правителство е предоставено за ползване Радио „Донау”. Радиото се превръща в един от основните пропагандни инструменти на правителството. Емисиите се излъчват 4 пъти дневно като съдържат новини, анализи, коментари и прогерманска пропаганда. Чрез Радио „Донау” Националното правителство отправя своите апели за борба срещу болшевизма в България. Също така редовно се подслушва Радио „София” за да бъдат изготвяни бюлетини с информация от България.

Основна задача на Радио „Донау” е да предава агитационни призиви към българите, участващи в III Украински фронт, които да ги накарат да преминат на страната на Германия. Отправени са също така и призиви към българите намиращи се в Германия да се присъединят към Българския военен доброволчески корпус.

            Около Радио „Донау” се оформя екип от технически и политически лица. Константин Овчаров е ръководител на Дирекцията за пропагандата. Иван Дочев е главен директор към Министерството на просветата и пропагандата. Като анализатори и говорители са привлечени Крум Митаков, Вили Росенски, Георги Дидов, Марко Мехлемов и други. В станцията работят 13 служители като говорители, преводачи, администратори, технически лица.

Асен Кантарджиев по радио „Донау“  

Асен Кантарджиев
Асен Кантарджиев

Голяма част от предаванията на Радио „Донау” са прихващани от службите в София. В архивите на МВР и до наши дни са запазени някои от важните изказвания на министри от Националното правителство. Едно от интересните изказвания в ефира на Радио „Донау” е това на проф. Асен Кантарджиев от 27 септември 1944 година:

 

Германското правителство и Българското национално правителство зад граница решиха единодушно:

1.Че българие в Германия не могат да имат никакви привлегии пред германците, а трябва с тях наравно да живеят и действат;

2.Че всеки българин в Германия, без разлика кой е, какъв е и защо е дошъл, трябва или да работи, или да воюва. Само студенти в последния семестър и пред последен изпит имат право да довършат неотложно семестъра или изпита си. Не може да  има трето положение или друго изключение. Това положение трябва да бъде всекиму ясно и с оглед тъкмо на него трябва всеки да размисли, да реши и да се определи.

Българи в Германия!

Положението за нас е много  сериозно… Самите българи трябва да се борят за България. Всички, които са положили нашата войнска клетва, трябва да знаят, 8-годишният цар не решава нищо, а е пленник на узурпаторите на българската власт. Към незаконните регенти ние нямаме никакво клетвено задължение, а напротив, нашата клетва ни задължава да се борим срещу тях.

Българи в Германия!

Основан е Български [военен] доброволчески корпус. Който иска, да се обади, във всеки град има бюро на Вафен СС, семейството му ще бъде осигурено както германските семейства. Ако някои не искат или не могат – ще бъдат на общо основание повикани на работа.

Българи в Германия!

Постъпете в Българския доброволчески корпус. Аз лично ще ръководя образуването му и ще се включа в него. Да очистим позора от лицето на България, да я направим достойна за идните мирни договори.”

 От словото на проф. Кантарджиев става ясно, че това е призив към българските мъже. Призив да се включат във войната на страната на Германия, с мотива да освободят България от болшевизма. Подобни прогермански призиви са характерни за Националното правителство. И ако до преди 9 септември българите нямат мотив да се бият срещу СССР или който и да е друг. То в края на септември 1944 година общественополитическата ситуация в България е съвсем различна. Властта на ОФ не може или не иска да спре безчинствата на партизаните и Червената армия. Всички свързани с монархията, предходните „фашистки” правителства и институции, всички граждани от регенти и министри до обикновени чиновници и учители попадат под ударите на „революционния гняв”.  Именно тази ситуация опитват да използват водачите на Националното правителство.

Но  дали Българското емигрантско правителство вярва в победата на Германия?

Това е въпрос, на който трудно може да бъде даден еднозначен отговор. Българското съмнение в „крайната победа” личи ясно от финалните думи на проф. Кантарджиев: „Да очистим позора от лицето на България, да я направим достойна за идните мирни договори.”. Според мен Националното правителство е наясно, че Германия няма да спечели войната. Надеждите по-скоро са насочени към развитие на събитията, което да доведе до сключване на мирен договор. И при тези обстоятелства да се търсят начини България да излезе от сферата на влияние на СССР.

Александър Цанков в обръщение по радио „Донау“

Александър Цънков
Александър Цанков

Далеч по убеден в крайната победа на Третия райх изглежда проф. Александър Цанков. Предоставяме Ви откъс от неговата реч от 27 септември 1944 година в ефира на радио „Донау”:

 

 

 

 

„Българи!

Днешният ден е един от празниците в най-новата история на Европа. На днешния ден преди 4 години бе подписан Тристранният пакт с великия германски Райх, фашистка Италия и Япония. Тия три велики сили… обявиха в тозии ден поход против едно зло, против най-голямото зло за днешна Европа, против болшевизма, против онази сурова решителна сила, надигаща се из степите на Изтока, която заплашваше да разбие и унищожи европейската цивилизация, изградена през много векове чрез труда, борбите и жертвите на много поколения. Тази епична борба продължава. От изхода на тази борба зависи свободата на Европа, в частност съдбата на нашата скъпа родина…

* * *

Войници и офицери националисти! Ако се чувствате българи, ако у вас още тупти българско сърце, свалете оръжието, насочете го срещу заклетите врагове на България, срещу руските болшевики, приобщете силите си към германците, присъединете се към тях и рамо до рамо воювайте, бийте се за свободата на България против страшния враг болшевизма. Знайте и вярвайте – победата е сигурна!

* * *

Призовавам ви, българи и българки, от всички краища наа България на борба… Да  се наредите под нашето знаме.”

            Четейки речта на проф. Цанков мнозина биха го заклеймили като „фашист” или „нацист”. Според мен това не би било вярно. Не можем да отречем, че  Националното правителство е прогерманско, но само по себе си то не носи националсоциалистически белези. Неговата структура е демократична и не е изградено върху идеята за фюрер принципа, а от риториката му отсъстват антисемитизма и ксенофобията.

Заключение

            Според мен Българското емигрантско правителство е националистическо, антиболшевишко и прогерманско. Основната цел на правителството е да освободи България от болшевизма, а предвид геополитическата обстановка през септември 1944 година единствената страна, която може да спомогне за това е Германия. Нужно е да вземем предвид, че през 1944 година сред населението на Европа съществуват опасения, че Сталин няма да спре своята офанзива в Германия,  а ще опита да достигне максимално на запад. Именно тези опасения довеждат и до създаването на германските доброволни войски  Вафен СС. Армията Вафен СС е изградена от доброволци от цяла Европa,  в  нея влизат над 25 народности. От края на 1943 г. до 1945 г. числеността на Вафен СС надминава 1 милион доброволци. Според някои историци позоваващи се на разкази на съвременници, Вафен СС се превръща в първата общоевропейска армия, чийто катализатор е антиболшевизма. Според мен именно този катализатор е причината Българското национално правителство да заеме прогермански позиции.

Очаквайте следващите ни статии за Българския доброволчески корпус към Вафен СС!

В нея ще  Ви разкажем за Българският доброволчески корпус, неговото рекрутиране, численост, въоръжение и активност.

Библиография

Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009,

Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978

Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015,

Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.

Die Zusammensetzung der Regierung Zankoff, Voelkisher Beobachter, Sueddeutsche Ausgabe, Munchen Samstag/Sonntag, 16/17 September 1944.