Събитията около 9 септември 1944 г. са добре изследвани в нашата историография – както марксистко-ленинската, така и в съвременната. Фокусът на историците и обществото в наши дни, обаче е насочен твърде много към външнополитическите причини за процесите. До голяма степен това е така, тъй като често ние търсим виновниците за държавните несполуки и „национални катастрофи“ извън нас самите – в някакви външни сили. Не можем да отречем, че зад тези събития стои една конкретна външна сила чийто заповеди идват от Москва. Но тази външна сила никога не би успяла да приложи „на дело“ своите планове без помощници вътре в страната, които прикриват своята подривна дейност зад най-благородни декларации, доводи, причини и фиктивни действия. В двете части на тази статия ще Ви представим две личности, които се оказват на ключови позиции за България в навечерието на 9 септември 1944 г. Две личности, които със своите действия и бездействия изиграват важна роля за безпрепятственото окупиране на България от Червената армия и установяването на марионетното правителство на ОФ – това са ген. Иван Маринов и Стойчо Мошанов.
Кратка биография на ген. Иван Маринов
Ген. Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Участва като доброволец в двете Балкански войни. Завършва Военното училище през 1916 г. и участва в Първата световна война като взводен командир в 15-и пехотен полк (1916 г.) и пилот във 2-ро аеропланно отделение на летище Удово (1917 – 1918). След войната служи на летище Божурище (1918 – 1927 г.) и във Военната академия в София (1927 – 1930 г.). Последователно заема длъжностите офицер в Генералния щаб (1931 – 1934 г.), инспектор на класовете във Военното училище (1934 – 1935 г. ), началник на Разузнавателния отдел (1935 – 1936 г.) и военен аташе във Франция (1936 – 1939 г.). По време на Втората световна война (1941 – 1945 г.) командва 6-а пехотна (1940 – 1942 г.) и 15-а пехотна дивизия (1942 – 1944 г.). Министър на войната от 2 до 9 септември 1944 г.[i]
Правителството на Констатин Муравиев (2 – 9 септември 1944 г.)
На 2 септември 1944 г. Константин Муравиев съставя правителство на „националната концентрация“ от средите на легалната опозиция, в които влизат земеделци и представители на „старите буржоазни партии“. В неговите редици намира място като военен министър и ген. Иван Маринов. Основни задачи пред кабинета са ясно записани в неговата програмна декларация от 4 септември. Особена важност ще отдадем на външнополитическите цели – да се установи безупречен неутралитет като ще се третират по този начин и германските войски в страната („при съпротива при провеждането на тази политика правителството ще се види принудено да скъса дипломатическите отношения с Германия“), Тристранния пакт се счита за обезсилен, преговорите за примирие със САЩ и Великобритания ще се продължат, ще се установят връзки със съседните държави и „свободните народи“, ще се провежда „искрена, приятелска, изпълнена с доверие политика към братска Русия“ и т.н. Т.е. правителството предприема един своеобразен дипломатически завой. Чрез него се
преследват няколко основни цели:
- Да се избегне България да стане арена на военни действия във войната между Германия и СССР;
- Да се излезе от пагубния за България съюз с Третия райх и да се избегне евентуален прогермански преврат в страната или германска окупация;
- Да се избегне окупация на България от Червената армия и избухване на комунистическа революция/преврат;
- Да се постигне примирие със САЩ и Великобритания;
- Да се направи опит за преговори по отношение на „Националното обединение“ – да се постигнат отстъпки в Беломорието и Македония;[ii] (Цялата декларация на правителството виж в приложението в края на статията)
Постигането на тези цели за краткото време, с което разполага К. Муравиев, предвид че Червената армия е на делтата на р. Дунав, е изключително трудно. Нужни са енергични действия на три фронта – СССР, Германия и САЩ/Великобритания. По отношение на СССР е нужно да не се даде повод да бъде обявена война на България и респективно страната да бъде окупирана. По отношение на преговорите със САЩ и Великобритания трябва по-скоро да се стигне до споразумение с тях и да се стигне до примирие, което би извадило България от войната със Съюзниците. По отношение на Германия трябва войските на Вермахта в страната да бъдат обезоръжени и пленени в най-къс срок, българските дивизии в Македония да се разположат на нови позиции удобно за отбрана и по-скоро да се обяви война. Изпълнението на горните условия би лишило СССР от основание да обяви война на България. Основните обвинения от страна на съветите са, че неутралитета на българското правителство е неискрен и облагодетелства Германия като прикрива отстъплението на нейната армия. За да отхвърли тези обвинения за К. Муравиев няма друг избор освен в най-кратък срок да се скъсат отношенията с Германия и да се обяви война. Ето тук идва ключовата роля на ген. Иван Маринов.
Забавяне на скъсването с Германия и обявяването на война.
Според дневника на К. Муравиев и неговите показания пред Народния съд всички германски части в България са обезоръжени до 5 септември, като на този ден е издадено комюнике по радиото за това. Министър-председателят твърди, че с подобно комюнике е съобщено и скъсването на отношенията с Германия преди обяд на същия ден.[iii] Това потвърждава и Маринов в спомените си. Правителството обсъжда скъсването и обявяването на война да бъде включено още в правителствената декларация (4 септември), но военния министър ген. Иван Маринов сдържа кабинета от подобни „резки действия“. През цялото време, в което е в кабинета той призовава да не се бърза с обявяването на война като изтъква най-различни „чисто военни съображения“. През нощта на 4 срещу 5 септември германски войски пленяват щаба на 1-и окупационен корпус, който отстъпва към Ниш. Поводът за обявяване на война на Германия вече е налице. Сутринта на 5 септември правителството се събира, за да обсъди решението. Маринов записва в спомените си: „Някои от министрите настоява да се обяви веднага война. Бях поставен в много тежко положение.“ Той ги упреква, че били прекалено „войнствени“ и изтъква, че е нужно време за подготовка на армията. Въпреки това по този повод той прави заключение напълно в духа на времето, в което са записани спомените му: „Отреченото от народа и Съветския съюз правителство не можеше да обедини народните маси и успешно да започне война“.[iv] Военният министър успява да убеди правителството да отложи обявяването на война. В 20.00 часа на същия ден пристига съобщението, с което СССР обявява война на България. Маринов отбелязва, че това много го учудило, но и успокоило. Според него това е логична последица от политиката на багряновото и муравиевото правителство, които целят да избегнат навлизането на съветски войски у нас.
Правителството веднага призовава управляващия съветската легация Яковлев за потвърждение и изпраща молба за примирие до съветското правителство. Отново започват обсъждания за обявяване на война на Германия. Маринов пише: „Наново обстойно подчертах непоправимата грешка, която бихме сторили с прибързано открито обявяване на войната“. На въпроса на Муравиев за това колко дни са нужни за подготовка военния министър отговаря – „поне три дни“. В крайна сметка е взето решение да се обяви война на Германия, която да влезе в сила от 18.00 часа на 8 септември – това веднага е съобщено на Яковлев. Споровете около обявяването на война на Германия с военния министър са предадени много подробно в разпит пред Народния съд от Атанас Буров: [v]
Освен „военните съображения“ за липсата на готовност на българската армия за война Маринов отново изтъква в спомените си и другите си съображения: „Само правителство на Отечествения фронт можеше успешно да поведе войната, опряно на доверието на народа и СССР и с преобразена и обновена старата буржоазна армия.“
По темата за обявяването на война на Германия Иван Маринов съвсем открито мотивира своите действия: „Константин Муравиев и някои министри ме упрекваха, че на 5. IX съм забавил официалното обявяване на войната на хитлеристка Германия. Това забавяне осуети желанието на регентите и на повечето от министрите да се предотврати навлизането на съветските войски у нас. Така бе избягната една брутална германска военна намеса за установяване на крайно реакционно прохитлеристко правителство у нас. Забавянето даде възможност на Съветския съюз при тази обстановка да обяви война на България, с което се попречи на коварните замисли за настаняване на англо – американски войски у нас. А братския руски народ можа за втори път да изпълни историческата освободителна мисия към нашия народ.“[vi]
Настоява пред правителството и регентите да се назначи правителство на ОФ
Пред Народния съд ген. Иван Маринов твърди, че още от своето пристигане на 4 септември в министерския съвет на всяко заседание изтъквал „слабостта на кабинета без участието на Отечествения фронт“. Същото той твърди, че излага при всеки свой доклад пред регентите. Военният министър пропуска удобно обстоятелството, че дейците от ОФ са поканени при съставянето на кабинета и също така за тях оставени празни министерски кресла в него – те отказват да участват. Нужно е да се уточни, че ако в началото ген. Маринов е призовавал представители на ОФ да бъдат включени в правителството, то от 6 септември той вече настоява да бъде съставено самостоятелно правителство изцяло от ОФ.[vii]
На 6 септември Маринов вика регентите при себе си и след като прави изложение по „тежкото“ положение, в което е страната и невъзможността правителството на Муравиев да се справи с него той настоява „да назначат незабавно правителство на Отечествения фронт“.[viii] След като среща отказа на регентите и получава предложение дейците от ОФ да се включат в правителството като заемат предвидените за тях места разговора приключва. След този разговор ген. Иван Маринов се среща със „своя съвипускник и другар от Военния съюз“ ген. Кирил Станчев, който го пита за „неговото решение“. Маринов отговаря, че: „…коренна промяна е наложителна, Отечествения фронт трябва да поеме властта час по -скоро, аз съм готов да съдействувам, но най-разумно и целесъобразно е това да стане главно за успокоение на страната и с оглед възможните да започнат всеки момент военни действия, като самите регенти подпишат указите за промяната“.[ix] Маринов предоставя служебния си автомобил на ген. Станчев, за да може втория да отиде при регентите и да ги убеди „да подпишат“, но и той получава отказ. Своят „неуспех“ Маринов оправдава с това, че всяка него „прибързана и рязка“ стъпка може да доведе до уволнението му (след 6 септември в правителството и регентството такива искания не липсват). Според него „назначаването на друг военен министър, обвързан с немците или клонящ към англо-американците, би довело страната може би до катастрофа.“[x] След като регентите отказват да предоставят властта на ОФ доброволно, става ясно, че тя трябва да бъде завзета по насилствен път – затова е важно той да не бъде уволнен.
Осигурява ценна помощ за преврата от 9 септември
Предаваме основната част от спомените на ген. Маринов за събитията през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. в пълен вид със запазен правопис и подредба:
„В очакване на предстоящите и решителни действия за завземане на властта от Отечествения фронт аз работех и нощувах неотлъчно в сградата на министерството и не допусках да се промени заварената му обикновена охрана, за да се избягнат всякакви инциденти при неговото предстоящо завземане. Така и стана.
По предварително уговаряне с Главния щаб на НОВА към полунощ на 8 септември 1944 г. полицията бе обезвредена; по заповед на началника на униформената полиция постовете и патрулите бяха прибрани в участъците, които от сутринта на 9. IX. 1944 г. бяха завзети без съпротива от бойните групи и партизани от Шопския отряд и бригадата Чавдар.
В 2, 45 ч. дежурният офицер кап. Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството (само пред западния официален вход имаше часови) и вкарва в министерството П. Вранчев, Т. Тошев, Ст. Трендафилов и Дим. Попов заедно с водената от тях малка войскова част. Завземането на министерството стана спокойно и без никаква съпротива от страна на охранителната рота и заварените там лица. Б. Геров, Д, Томов, П. Илиев и др. завземат телефонната централа и етажите в сградата. Вл. Стойчев и Вес. Вълков с друга част завземат Централната поща и телефонната централа на БНБ. Не се наложи намесата на готовите в градската градина бойни групи и партизани, водени от Т. Живков, Вл. Бонев, Д. Елазар, Ст. Тодоров и др.“
„Когато моят адютант, кап. Михайлов, доведе Т. Тошев, и Ст. Трендафилов пред моята стая и почука на вратата, той веднага доложи, че Тошев и Трендафилов искали да ме видят. Открехнах вратата и през пролуката видях войник с натъкнат нож. Веднага я затворих, предполагайки измама, но като познах гласа на Тошев и Трендафилов, аз ги пуснах в стаята си. Те бяха мои стари съслуживци от Военната академия и идейни другари от тайния военен съюз. Веднага разбрах от чия страна идват и какво искат. В духа на водените от 6. IX. 1944 г. и след това разговори с Кир. Станчев, К. Драмалиев, Д. Казасов, Вл. Стойчев и други посетили ме другари аз отначало настоях да доведат веднага регентите и подпишат указа за назначаване на новото правителство. Скоро обаче се съгласих, че няма смисъл и нужда при тази обстановка да се губи ценно време, и по телефона започнах да отдавам заповеди до войските части да не се оказват никаква съпротива и да изпълняват всички нареждания на новата ОФ власт. Най-напред извиках началник щаба на I пех. дивизия и му заповядах да не изпълнява никаква заповед на командира на дивизията полк. Кефсизов, който бе несигурен. След това Тошев и Трендафилов доведоха попдолк. М. Диков, командир на току що пристигнали в София на път за Сливница от Вакарел брониран полк; по пътя от Вакарел до София той бе вече осведомен и привлечен от Г. Станкулов и други офицери от полка. Заповядах му да остане временно в София за охрана на министерството и други задачи. След като научих за навлизането на съветските войски на 8. IX сутринта, аз заповядах на командира на бронираната бригада да прибере до сутринта на 9. IX в бригадата и бронирания полк, оставен досега в мой резерв.“
„Продължих отдаването на заповеди на обаждащите се един след друг гарнизони в страната. В провинцията само някои командири на части изчакваха, но след получаване на моята заповед и под натиска на войнишките маси се подчиниха на разпорежданията на ОФ власт. Редица офицери от Военния съюз, някои вече членове на БКП, взеха дейно участие за приобщаването и на другите офицери и части от столичния гарнизон и в провинцията преди 9.IX. 1944 г.
В Министерския съвет бяха арестувани двама министри, директорът на полицията и полк. Тумбин, н-к на разузнавателния отдел.
Сутринта Вл. Стойчев доведе регентите, които подписаха указите за назначаване на новото правителство и главнокомандуващия.
В 6, 25 ч. на Девети септември министър-председателят К. Георгиев прочете по радиото прокламацията на първото отечественофронтовско правителство.“[xi]
Единствен от правителството на Муравиев не е съден от Народен съд
Единственият участник във „фашисткото“ правителство на Константин Муравиев, който не се явява пред I състав на Народния съд в качеството си на обвиняем, а като свидетел е именно ген. Иван Маринов. Вместо да бъде наказан, както своите колеги с отнемане на имуществото, лишаване от политически права и затвор, още на 9 септември ген. Маринов е назначен за главнокомандващ на Българската армия и разработва план за военните действия с Германия под наименование „Запад“. Награден е от Сталин с орден „Суворов“ I ст. След войната продължава своята кариера като главен инспектор на войската, началник на бойната подготовка, пълномощен министър във Франция (1946 – 1947г.), пълномощен министър при Министерство на външните работи (1947 – 1950 г.), преподавател по история на военното изкуство във Военната академия (1950 – 1953 г.), заместник-председател на Военноисторическото научно дружество (1963 – 1979 г.)
От изложеното до тук можем да заключим, че с дейността си ген. Иван Маринов умишлено е възпрепятствал всички усилия на правителството на Константин Муравиев да извърши дипломатически завой и да избегне окупация на България от чужда армия. Съдействието, което той оказва като военен министър на СССР и ОФ може да бъде определено като служба на чужди интереси и национално предателство.
Две национални предателства на 9 септември – Стойчо Мошанов (част 2)
Бележки под линия
[i] Ташев, Т. Българската войска 1941 – 1945, Военно издателство, С., 2008 , с.93 и сайт на НВИМ <militarymuseum.bg>
[ii] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 22, л. 176
[iii] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 5, л. 1610 – 1633
[iv] Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, В: сп. Исторически преглед, 1968 г., кн. 3 с. 90
[v] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 4, л. 1526
[vi] Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, В: сп. Исторически преглед, 1968 г., кн. 3 с. 98
[vii] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 6, л. 2140 – 2142
[viii] Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, В: сп. Исторически преглед, 1968 г., кн. 3 с. 92 и Михов, Н. Дневник, изд. Изток-Запад, С., 2004, с.215 – 219
[ix] Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, В: сп. Исторически преглед, 1968 г., кн. 3 с. 92
[x] Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, В: сп. Исторически преглед, 1968 г., кн. 3 с. 96
[xi] Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, В: сп. Исторически преглед, 1968 г., кн. 3 с. 99 – 100
Допълнителна Библиография
Муравиев, К. Събития и хора, изд. Български писател, С., 1992
Михов, Н. Дневник, изд. Изток-Запад, С., 2004
Филов, Б. Дневник, изд. Отечествен фронт, С.,1990
Приложение
