Комисарството по еврейските въпроси започва да прилага Закона за защита на нацията
На 29 август новоучреденото Комисарство по еврейските въпроси започва с първите мерки, които прилага, като например тази, в която „всичкото имущество на евреите влиза в специалният за това фонд, а еврейското население подлежи на изселване в провинцията в специални лагери, като стъпка към изгонването им извън пределите на Царството.“
На 29 декември 1941 г. Петър Габровски със специална заповед изпраща Белев в Берлин за 20 дни, за да усвои антисемитското законодателство на Третия райх. Още тогава, той е подготвял своя доверен човек за изпълняването на мерките срещу евреите. Посещението на Белев в столицата на Райха съвпада с „Конференцията във Ванзее“ от 20 януари 1942 г. подготвена от началника на РСХА Райнхард Хайдрих и Адолф Айхман. Темата на срещата е „решаването на еврейския въпрос“ от страна на Третия райх, като се предвижда изселването на 11 291 500 евреи от територията на Европа. От България се изискват 48 000 души.
Така наученото в Райха, Белев започва да прилага изключително стриктно, точно и ясно, след като оглавява КЕВ. В негова бележка отнасяща се за дейността на КЕВ, той посочва мерките, които трябва да се вземат не само на територията на България, но и в новоосвободените земи – Македония и Тракия. За новите земи Комисарят предвижда да бъдат изселени, а имуществото им конфискувано около 13 000 души, за вътрешността на страната – 33 000 (главно в София и Пловдив), и от останалата част на Царството – 16 000. За да се извърши всичко това КЕВ започва системното си изграждане.
Вътрешна структура на Комисарството по еврейските въпроси
В КЕВ се създадени четири отделения:
Отделение А – Административно;
Отделение Б – За личното състояние и професионалната дейност;
Отделение В – Стопанско;
Отделение Г – Счетоводно на „Фонд Еврейски общини“.
В сърцевината на Комисарството стои мащабното Стопанско отделение, натоварено с всички проблеми около имотите и с ликвидирането на фирмите. То е разкроено съобразно съществуващите юридически форми – еднолични, акционерни, командитни и ООД, събирателни дружества. Обособени са звена занимаващи се с продажбата на придобитите имоти, както в новите земи, така и в стара България.
Наред с изземанията и изселванията, КЕВ се занимава стриктно и с организиран терор и арест на еврейското население в страната, както и депортацията му в трудови групи и специални еврейски лагери. Първоначално Комисарството се помещава в сградата на МВРнЗ, но после след като сградата на АД „Сам Патак“ в София (улица „Дондуков“ 51) е иззета през 1943 г., тя става централа на КЕВ, като кабинета на Белев се е помещавал на първия етаж.
Начало на депортацията на евреи
КЕВ започва да прилага мерките си на практика. На 31 декември 1942 г. от София са изселени в провинцията общо 574 души в т.нар. етапни лагери из страната. Документите сочат изселванията по месеци; за септември изведените от София са 40 семейства; за октомври са 226; за ноември са 175 и т.н. Всички са настанени в лагери, като едновременно с това са включени в трудови групи, които се занимават със строежи на мостове, пътища, сгради, прокопаване на канали и др. Комисарството води целенасочена и изключително педантична политика не само в документално отношение, но и в практическо.
Александър Белев поддържа постоянна връзка и предоставя доклади на пълномощният министър на Райха Адолф-Хайнц Бекерле, а по-късно се свързва директно с Берлин по въпроса за осъществяването на антисемитската политика в България.
Теодор Данекер идва в България
В началото на февруари 1943 г. КЕВ започва да среща пречка при изпълнението на задачите, както и затруднения. По този повод Белев се обръща за помощ директно към Берлин. В България пристига СС хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, като съветник по еврейските въпроси. Той не е случаен човек. Лично подчинен на Адолф Айхман, Данекер през 1940 г. организира депортацията на евреите от Албания и Франция. С личния си опит идва, за да помогне на КЕВ и Белев. Двамата започват кореспонденция само на немски език по между си. На 22 февруари 1943 г. Данекер и Белев подписват споразумение, за изселването на евреите от България в Полша. Тук са включени и тези от новите земи – Македония и Тракия. В документа е посочена цифрата на общия брой за изселване от всеки отделен град. От новите земи заминават с немски влакове 11 373 души, а за вътрешността на България се предвиждат два транша с по 20 000 души.
Сключва се споразумение по отношение на транспорта – изключително с влакове. Понеже БДЖ има проблем с машините, немският Райхсбан се задължава да помогне със свои композиции. От Скопие се предвиждат да бъдат извозени 5000 души с 5 влака; от Битоля трябва да тръгнат 3000 с 3 влака; Пирот – 2000 с 2 влака; Дупница – 3000 с 3 влака и от Радомир 2000 с 2. Акцията е подготвена и проведена, като от Македония и Тракия заминават първите композиции за Полша. Еврейският въпрос в новите земи е почти решен.
Спасяването на българските евреи
В старите предели, е отредено първите изселвания да започнат в началото на март. КЕВ започва да среща, обаче все по-сериозен отпор от опозицията в Парламента, обществото и Църквата. Белев смята, акцията да бъде тайна и „без много шум“. Но връзката му със секретарката му Лиляна Паница се оказва пагубна за плановете. Паница разбира за готвените депортации и започва да предупреждава свои близки – евреи. Така обстановката в страната се нажежава. Вдига се голям шум и дейността на КЕВ започва да боксува. В Райха, СД изпраща писмо до легационния секретар фон Хан, с което го уведомява, че първите 20 000 души ще бъдат извозени до 15 март 1943 г. Под натиска на обществеността на 10 март 1943 г. Петър Габровски, издава заповед за край на акцията по изселването на евреите от страната, които са подготвени на гарите в и около Кюстендил в очакване на немските влакове.
Въпреки това, дейността на КЕВ не приключва. Структурата продължава да изселва и събира еврейското население в провинцията, като за целта създава лагери, като тези около Сомовит, Плевен, Ямбол и др. На 22 февруари 1943 г. Белев командирова в Дедеагач – Гюмюрджина като инспектор на КЕВ Илия Илиев Добревски. Той трябва да координира и тамошното изселване на евреите. КЕВ създава във всеки областен град свое ведомство и назначава свои инспектори, които са лично подчинени на Белев. В пикът си Комисарството има 110 служители, които са сменяни през месеци, за да се поддържа тайна в работата. През май 1943 г. разговорите в сградата на КЕВ са забранени, а достъпа на външни лица е сведен до минимум.
Александър Белев подава оставка
Няколко месеца след неуспешната акция по изселването на евреите от вътрешността на България, Александър Белев подава оставка – 25 октомври 1943 г. След него на длъжността е назначен роденият в Плевен адвокат Христо Стоманяков. По отношение на работата си, Стоманяков се различава коренно от Белев. Сред служителите в КЕВ се казва, че новия Комисар е по-мек, по-нехаен с работата за разлика от Белев. Това показват и документите от VII състав на Народния съд „Антисемити“. КЕВ продължава да съществува, но вече със затихващи функции.
На 10 срещу 11 юли 1944 г. избухва пожар в плевенския еврейски лагер „Кайлъка“, преместен преди това от местността „Табакова чешма“. В следствие загиват няколко затворници. Стоманяков изпраща инспектор Никола Икономов от КЕВ, за да проучи случая, понеже има съмнение за умишлен палеж. След разговори с коменданта на лагера Любен Зимриев и кмета на град Плевен, Икономов създава доклад на 21 юли до Комисаря, в който потвърждава становището, че лагера край Плевен е запален по невнимание и палежа не е умишлен. С една дума – нещастен случай.
Краят на Комисарството по еврейските въпроси
С настъпването на обрата във Втората световна война, с приближаването на Червената армия към Балканите и особено след Яш-Кишиневската операция от 23 август 1944 г., дейността на КЕВ замира, като остава нереализирани първоначалните си планове. Германската легация се изтегля, заедно с частите на Вермахта от Царството. Правителствата на Багрянов и Муравиев търсят пътища за излизането на страната от войната.
На 31 август 1944 г. с постановление номер 4, Протокол 167, Министерския съвет одобрява наредбата за частично изменение на някои членове на ЗЗН, като това включва прекратяване дейността на КЕВ и неговото закриване. Комисарството престава да съществува девет дни преди комунистическият преврат в България. Някои членове успяват да се укрият, други да избягат извън граница. Александър Белев е забелязан за последно на Кюстендилската гара около 10 септември 1944 г., след това изчезва безследно. Някои автори допускат, че той е убит още в първите дни на преврата. Това не пречи на Народния съд в VII състав „Антисемити“, отнасящ се почти само с дейността на КЕВ, да осъди Белев задочно на смърт. Пред съда изключително интересни са показанията на секретарката на Комисаря – Лиляна Паница. Тя разкрива изключително много за дейността и структурата на КЕВ. Друг източник остава и личната стенографка на Белев – Стефана Стефанова Георгиева. Тя е назначена за машинописка в КЕВ на 22 септември 1942 г. За съжаление, не малко от документацията по тази тема е унищожена.
Заключение
Въпреки грандиозния си замисъл и прилагане на „Окончателното решаване на еврейския въпрос“ в България, КЕВ не успява да завърши дейността си по разбираеми причини. Все пак е редно да се каже, че без намесата на цар Борис III, Църквата, обществеността и различните институции, еврейското население никога нямаше да бъде спасено от депортацията. Много въпроси остават без отговор, поради оскъдната документация, но остава надеждата някой ден българската историография да проучи изцяло дейността на КЕВ и личността на Александър Белев.
Библиография
Белев, А., Еврейският въпрос, София, 1936, с. 4-5, История и мит, с.2-3
Комисарство по еврейските въпроси, София, 2010, La Estreya, с.7
СС в действие, сборник, София, 1961, с.165-174
Комисарство по еврейските въпроси, София, 2010, с.7
Аврамов, Р., Спасение и падение, София, Университетско издателство,2012, с.29-30
ЦДА, София, Комисарство по еврейските въпроси, с. 2
Обречени и спасени, БАН, София, сборник, с.337-338
КЕВ – препис, ЦДА, София, Заповед на Александър Белев, номер 688
МВРнЗ – КЕВ, ЦДА, София, Акт, Оставка на Белев
Доклад на Никола Икономов, ЦДА, София
Обречени и спасени, БАН, София, сборник, с.176
ГА, София, Личен картон на Стефана Георгиева, с.1
