Наскоро излезе от печат книгата на проф. Николай Овчаров посветена на Влад III Дракула. Няма да се спирам върху това, кой е проф. Овчаров, тъй като всеки, който поне малко се интересува от история и археология познава това име. Тук акцентът пада върху самата книга, защото още преди дори да е публикувана започнаха остри полемики. Всеки „любител“, всеки непрофесионалист на тема „история“ се оказа експерт по отношение на Дракула; България през периода XV-XVII в.; по отношение на личността на автора на книгата и всевъзможни други. Никой, обаче не обърна внимание на самото съдържание.
Книгата за Влад Дракула е ценна за българската историография и аз като историк не мога да подмина тази тема. Българската историческа наука „боледува“ от много болести, свързани с проучвания и изследвания, които не се правят, за да махнат булото на заблудите и лъжите. Едната такава „тема табу“ е именно Дракула. В България няма нито една историческа книга за него, която да е написана от историк. Като изключим романа на Брем Стоукър „Дракула“ и още няколко „вампирски“ книги, които нямат абсолютно нищо общо с историческата фигура на Влад III, нещата се изчерпват. Новото попълнение, обаче е ценно.
Професор Овчаров разкрива непознати до този момент, а може би и нарочно премълчавани истини за Дракула от казионните историци. Разкрита е истината, че всъщност държавното формирование на север от Дунав е „продължението на България“ след османското нашествие със своята културна и историческа особеност. Затова е използван в книгата и терминът „България след България“. Разкрит е фактът, че в своята лична кореспонденция, Влад Дракула е използвал среднобългарски език. Същият език е използван и в написването на грамоти и други документи от Влашко, години след Дракула. Книгата разкрива информация относно българо-влашките отношения през XIV-XV в., и как това сега би се отразило на развитието на туризма между България и Румъния. Аз нямам за цел да бъда адвокат, на който и да било, но наистина подобна книга е важна за България и българската историческа наука. Не за да „крадем“ история и култура от нашите съседи, а за да знаем и помним. Тук е добре да вметна и за разкопките в Свищов от 2019 г., под ръководството на проф. Овчаров, които разкриха още един исторически пласт, свързан именно с Дракула и неговите военни действия из Северна България през 1461-1462 г. В Свищов беше открита основата и част от замък (укрепление на града) от този период. Всички тези факти са подплатени с исторически източници и документи. В „Приложението“ на книгата са показани и автентични влашки документи, писани на среднобългарски език от края на XIV в. и началото на XV.
Не виждам защо да бъде пренебрегвана темата за Дракула и връзката му с българските земи и защо трябва да бъде яростно нападана, особено от неспециалисти. Що се отнася до българските учени (специалисти от този период), сега те имат поле на изява – или да потвърдят тезите на проф. Овчаров или да ги оборят, след като направят необходимите проучвания. Началото е поставено, нека дадем възможност за по-нататъшно развитие.
