За датировката на тази внушителна постройка имаме много твърдения. Според С. Ваклинов църквата вече е същестувала към средата на X в. В. Златарски счита, че църквата е от времето на цар Самуил и дори я нарича „великата църква на цар Самуил“. Б. Филов датира църквата по различен начин и я отнася със сигурност към XI в.
Според Пейо Бербенлиев, църквата е построена от княз Борис I след приемането на християнството във втората половина на IX в. След като цар Самуил става владетел на България и прави Охрид един от градовете, от които се управлява държавата, църквата е обновена. Владетелят разширява и наново украсява със стенописи храма.
Никола Мавродинов стъпва на друго твърдение. Според него църквата трябва изцяло да се датира от времето на цар Самуил. Той оспорва мнението на привържениците на теорията, че княз Борис е построил църквата, тъй като според него в извора за седемте съборни църкви се говори за охридската „Богодица-Челница“, а не за „Св. София“.
Според същия автор най-старата част на „Св. София“ принадлежи към групата на църквите „Св. Димитър“ във Вароша и „Св. Никола“ в Мирковци. Това е група, която има свои особени характерни белези и която се датира от края на X в.
„Св. София“ в периода на османското робство
В днешния си вид църквата „Св. София“ представлява псевдобазилика с три кораба, разделени от масивни стени, в които са пробити по пет арки с различна ширина. Корабите са засводени на различна височина и сега са покрити с общ седловиден покрив. Страничните кораби, засводени с полуцилиндрично покритие, завършват на изток с полукръгли апсиди, а значително по-широкият среден кораб е със заострен свод.
Сводовете на страничните кораби са по-високи отколкото в светилището, където над тях се образува по един параклис, достъпен от вече несъществуваща емпория.
На запад от наоса е разположен двуетажен притвор, покрит с напречен полуцилиндричен и кръстат свод, към който е долепена също така двуетажна галерия, фланкирана от ъглови кули.
Проучванията проведени по време на реставрационните и укрепителни работи, оставят неразрешени редица въпроси относно хронологията на строежа.
Така докато единствено западната галерия е датирана с надпис от „13 …. Година“, отделните строителни фази на църквата остават спорни, както и въпросът за тяхната абсолютна и относителна хронология, включително за вече несъществуващия купол над средния кораб на наоса.
От времето на цар Самул може да се отнесе източната и средната част на църквата. Тази Самуилова църква е имала особен план. Тя е била трикорабна базилика с неосветен среден кораб, но от особен тип. Била е извънредно широка и къса. Средният й кораб е покрит с леко заострен свод. Трите кораба са били разделени първоначално само с един чифт квадратни в разрез стълбове, от които към изток и към запад са тръгвали полукръгли арки.
Сводовете на страничните кораби са ниски. Над всеки от тях има горен етаж с преддверие и параклис към изток. В този етаж се влизало от галерията над притвора. Тази галерия е била висока и от нея се е виждал само средният кораб на църквата. Двете й странични части са давали достъп именно към вторите етажи на страничните кораби.
Отгоре средният кораб и горните етажи на страничните покриви са покрити с единен двусктаен покрив. Притворът бил в сегашната средна част на църквата, разположен в ширината на трите кораба. За да бъде издължена църквата, напречните стени на притвора към изток и към запад са били разрушени през втория период на градеж. В страничните стени на базиликата имало врати.
Градежът на църквата е клетъчен – ред камъни са редува с ред тухли, но между камъните са поставени вертикално и по две тухлички. Така всеки камък е обграден от четирите страни с тухли. В апсидите обаче има зони, изградени само с тухли, за да се получи по – отчетлив живописен ефект. От тухли са направени и кръстовете, и полуарки с техниката opus spicatum, което ще рече, че са правени със забити в стената тухли, които показват само тесните си страни.
Силно оспорвано и без подкрепа на данните от архитектутния анализ и сондажите остава участието на архиепископ Лъв в средата на XI в. при възобновяването на църквата. То се свежда по всяка вероятност единствено до украсата на наоса и главната апсида с нови стенописи.
Светлина около стенописите на църквата хвърля и Никола Мавродинов. Той отнася най-старите открити стенописи към времето на цар Самуил. Като доказателство за това той посочва, че по четирите стълба, които разделят трите кораба към изток, както и по стените са изписани в цял ръст образи на патриарси, чиито имена са нечетливи, но някои от които носят титлите си на патриарси-светци. Според големия български изследовател това показва, че стенописите могат да се датират от времето на цар Самуил и то в последните години от живота му, когато тя е била патриаршеска църква. Като още един аргумент, които да защити мнението му, авторът използва подребата на сюжетите, които са изобразени в началото на сводовите композиции. Те не отговарят на установения в началото на XI в. канон за тези сюжети. Именно заради това той смята, че трябва да се датират в края на Xв. и времето, когато цар Самуил е на власт.
От втория период на изписване могат да бъдат отнесени сцената „Успение Богородично“ над входната западна врата. От този период се отнася и един бюст, който е отдясно на северната врата. От втория период са и двата образа на светци на западната част на южната стена. Този втори период Н. Маврудинов свързва с дейността на архиепископ Лъв, който също така разширява църквата към запад.
храмът „Св. София“ в наше време
Днес църквата е доста добре реставрирана. Тя определено има вид на изключително монументална сграда, за която всеки се пита как е била построена. Всеки, който е виждал и план на Голямата базилика в Плиска, ще си каже, че двете църкви изключително много си приличат. Фасадата й е променена и тя има по-различен вид от този, който виждат първите й изследователи. И все пак е лесно да предположим, че заедно с базиликата в Плиска са построени по едно и също време, тъй като самите базилики имат една една цел и тя е да съберат повече хора на едно място, за да се обърнат в правата вяра. През втората половина на IX в. това е важна част от държавната политика, а и изворът за седемте съборни църкви също ни позволява да предположим това.
Дали цар Самуил или княз Борис I е създателят й е важно, но не от първостепенно значение. По-важното е, че в съвременна република Македония и днес се издига този български паметник, който пази спомена за средновековната ни култура там през вековете и ще продължава да го прави в бъдещето!
Използвана литература:
ГИБИ, 6, София, 1965, с. 291 (Скилица-Кедрин)
Чилингиров. А. Охридската „СВЕТА СОФИЯ“ и нейната датировка. София, 2013.
Маврудинов, Н. Старобългарско изкуство. Изкуството на Българско царство. София, 2013, с. 351.
Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. София, 1987, с. 74
Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура VI – IX в., София, 1977, с. 232.
Златарски, В. Пътешествие из Македония. – Сб. Научна експедиция в Македония и поморавието, София, 1993, с. 48.
Филов. Б. Пътуване в Македония – Сб. Научна експедиция в Македония и поморавието, София, 1993, с. 75.
