В дългия си път на съществуване празниците на народа ни са събрали най-хубавото, което народната памет е съхранила. При българските народни обичаи всички поколения са активни участници. В публикацията е разгледана ролята на детето в традиционната зимна и пролетна празничната обредност в Старопланинския регион. Изложението е базирано както на публикувани вече източници, така и на лични теренни проучвания от родния ми град – Сопот и населените места в региона.
Празнично-обредната система на българите е широко изследвана, върху нея работят учени като Димитър Маринов, Христо Вакарелски, Стоян Генчев, Иваничка Георгиева, Маргарита Василева, Живка Стаменова и др. Цялостно изследване за участието на децата в ритуалите в нашата литература няма. Приносът на настоящата работа е в разграничаване ролята на детето в традиционната празнична обредност от тази на останалите участници в нея, както и в отделянето на локалното от общоетничното в тези проучвания.
В традиционната култура коледният празник започва с празничната трапеза на Бъдни вечер на 24 декември. Участието на децата в него е активно. Докато жените месят обредни хлябове и приготвят гозбите за трапезата, тръгват малките момченца – коледарчетата. Децата в детските групички са на възраст от 6 до 12 години. С шарени торбички през рамо, с дрянови тояги, те спохождат всеки дом, за да пожелаят на стопаните плодородие по ниви и градини, да се множи стоката в кошарите, да се „чупят” пилета в полозите. Стопаните пък посрещат добрите вестители с дарове – орехи, ябълки, сушени плодове, колачета, кукли и непременно със ситото, в което е сипано зърно. Те го разпиляват около децата, та да им е богата родитбата през новата година.
Помни се, че в с.Соколица (Карловско) коледарите са разделени в три възрастови групи. Най-малките момчета (6-7 годишни), заедно с юношите от втората възрастова група, коледуват през деня. В специално ушити за случая шарени торбички, те събират кравайчетата, ошав, дребни сладкиши. В ръцете си носят шарени тояжки, които сами са украсили ( чрез нагаряне). Песните, които изпълняват са „по наследство“, предавани в семейството. Момчетата са облечени както в ежедневието, ямурлуци носят само големите. Най-големите коледари в селото извършват своята обиколка след полунощ, когато настъпва Голяма Коледа. От обитателите на всяка къща, която благославят, те събират по един голям кравай и парче сланина. Информаторът Н.В. разказва, че преди 50 години след като обходят селото, продават събраното и с парите плащат за оркестър, който да весели цялото село.
Знае се, че на малка Коледа в с. Каравелово (Карловско) до към 1970 година малките коледари са облечени с потурки, ново елече и цървулки. Всяко момче е преметнало през рамо тъкана шарена торбичка (в която ще се слагат даровете), а в ръка носи тояга, за да се пази от кучетата и да чука по вратите. Децата ходят по своите роднини и из махалата. Стопанките им дават орехи, сушалки и малки кравайчета. На голяма Коледа и тук коледуват големите ергени. Облечени са с бели ризи с шевица, с потури, забунчета и елечета, наметнати са с долми или кебета. Обути са с навуща, кръстосани с черни кадънки и цървули. Всички имат калпаци с китка, наричана месечина – листенца от чемшир се съшиват със зелен конец в кръгче, в единият край се стеснява, за да стане фунийка. На отвора й се залепва жълт варак, за да стане месечина. Има ред в коледуването. Ергените се събират в групи, наречени колове. Всяка махала има свой кол. Всеки кол обхожда своята махала. Още като влязат в двора коледарите запяват. Пеят песен според случая. Ако в къщата има мома – пеят за нея, ако има ерген или бебе – пеят за тях. Стопанинът ги черпи с вино от малко менче, а стопанката им дава кравай и парче сланина.
Коледуването при момчетата утвърждава тяхната зрялост и социалното им положение. Коледарите са момци, които вече могат да изпращат сватове. Коледуват само мъже – празнично облечени момци, предвождали от женен мъж, обхождат след полунощ къщите на своите съселяни, пеят песни и изричат благослови, заради което щедро биват дарявани от стопаните. Коледарите избират свой водач – станеник. Станеникът трябва да е почитан от всички хора в селото. В неговия дом се разучават песни и благословии. Вечерта преди да тръгнат из селото, най-напред коледуват в неговия дом.
Участие на момичетата се състои в помощ по приготвянето на обредната, кадена трапеза. Богатият обреден комплекс, свързан с Бъдни вечер – обредната трапеза, обредно запаления бъдник в огнището, посещението по къщите от децата е пряко насочен към плодородието и благополучието на хората.
Зимните януарски празници са посрещани много весело и в гр.Сопот. Вечерта срещу Нова година момите се събират и извършват обичая ладуване. В бакърено менче те пускат своите пръстени и пеят „Попарен петел през дол бяга…“. Една от девойките бърка в менчето и докато вади един по един пръстените, другите припяват за какъв ерген (по занаят) ще се омъжи. Децата палят огньове и въртят „ бурбалки“. (Бурбалките са нещо подобно на рядко изплетени кошници от павой с дълга метър два дръжка, пак от павой, напълнена със слама или сено.)
На Сурва, или Васильовден, е втората кадена обредна трапеза. Тогава е и сурвакането от децата – за здраве и берекет. В Сопот се разказва, че дряновите клонки (сурвачките) се насичат от гората и са без украшения. Рано сутринта, още по-тъмно децата тръгват да сурвакат.
Стопаните даряват малките сурвакачета с орехи, ошав, понякога и с някоя стотинка. В детските ръце дряновиците са и особен символ – „Когато шестгодишно дете, тръгнало да сурвака, дряновицата била гола и само паричката, завързана с ален конец за върха, отбелязвала, че момчето вече е работна ръка вкъщи и могат да му се поверят овцете, козите или кравите – да стане отмяна. А когато се върне вкъщи, сурвачката е натежала от „гиздила” – низи пуканки, ябълки, орехи, сушени плодове, кравайчета – дар от роднините, от всичко,което са произвели през годината”.
В с. Каравелово пак на колове ходят сурвакари. Сурвакат с дрянова сурковица всички в къщи за здраве, като не забравят и добитъка. Сурвакайки благославят:
Сурва, сурва година, весела година,
да сте живи и здрави пак догодина.
Чаталаст (двоен) клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна.
Стопаните ги даруват с кравай и сланина.
Същата нощ, като минат сурвакарите, момите си мият главите със сурвакана вода за здраве и за да им растат косите. Сутринта сурковиците се хвърлят на покрива. До късно през нощта из улиците се чува песента „Парен петел“:
Парен петел из дол бяга.
Из дол бяга цървул стяга.
Стигнете го, изяще го.
Друг важен празник с особено активно детско участие това е Сирница (Сирни Заговезни). В Старопланинския регион е широко разпространен обичаят децата да участват в паленето на огньове за празника. А докато огньовете догарят, се извършва обичая „Прошка“. По-младите искат прошка от по-възрастните, за да им е леко на душата през цялата година. После идва ред на хамкането. На дълъг конец от гредата на тавана се пуска варено яйце, парче сирене или халва. Децата първи се устремяват да гонят конеца. Който улови яйцето с уста ще бъде здрав през цялата година.
Ценни сведения за празника в Сопот ни дава Иван Фратев в книгата „Сопот някога“ – „Имаше маскарад, кукери. И на тая вечер майките правят приготовления. Готвеше се свинско със зеле, правеха се тутманици, млинове и баници. Пак имаше бурбалки, дървеници, огньове, гърмежи. Вечерта всички сядат около софрата, никой не смее да посегне. Най- малкият трябва да прочете „Отче наш“, след което бащата пръв започва да се храни. След като се наядат идваше най-радостната минута за децата. На тавана се връзваше здрав конец, на долния край се привързва парче халва с орехи и се завърта в кръг. Тя се върти във въздуха, а децата се мъчат да я хванат с викове и радост, радват се и родителите. Никое от децата няма право да спира с ръка въртящата се халва.“
На Сирни Заговезни в с. Каравелово всяка махала прави свои огън, наричан листник. От листника децата палят коруляци и ги въртят. (Коруляците са огнени факли, направени от дълго дърво, навивайки кората му.)
По повод празника в с.Богдан (Карловско) се събира цялото население и извършват обичая „Парен петел“. Избира се един петел, който се заколва. Вият се хора. Млади, стари пеят „Парен петел през дол бяга, Баба Яга цървъл стяга“. След което всяка махала пали огън – купен,листник, който се прескача за здраве.
Първият ден на март старите карловци наричали „палене на Марта“. На този ден децата прескачат огньове на кръст – за здраве. Очертаването на кръст, било магичен знак за охрана и знак за магическо въвеждане на „новото” слънце. Бабите разказват, че огънят на Първи март е начин за имитиране и стимулиране на „божествения огън“, т.е. на Слънцето.
Много обичан от децата е обичая със закачане на мартеници. Мартеницата e обредна по смисъл украса от усукани конци за здраве. В Карловско използваните цветове са само бяло и червено. Според респондентите мартениците се изработват от жените в семейството, като това най – често става вечерта срещу първи март или рано сутринта преди изгрева на слънцето и то по тъмно. Конецът задължително се усуква на ляво. Традиционната мартеница има още парички, железни халки, маниста, черупки от охлюви.
Знае се, че децата този регион носят мартеничките на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести – на шията или вплетени в косите. Мартениците на ергените са с разчепкани краища, а на зрелите мъже изрязани до възела (за да не се развяват по седенките).
Според обичая мартеницата се носи, докато видиш лястовица, щъркел или плодно дръвче, което е цъфнало. Свалената мартеничка се закача на дръвче или поставя под камък, в Карловско е разпространено още и хвърлянето на мартеницата в реката.
Днес повечето хора закичват мартеницата на блузите и връхните си дрехи от ляво. Променена е и нейната знаковата функция . От амулет и обредна вещ, тя се превръща в предмет с художествена функция и естетическо осмисляне, накит, предмет за украса.
Лазаровден е един от най-големите празници в пролетния календарен цикъл. Твърди се, че той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашата култура. В същността си лазаруването е посветителски обред през който трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Помни се, че до към 1970 г. момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с пресни яйца и дребни монети. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.
Обичаят е от така наречените предбрачни ритуали, чрез които общността символично приема вече порасналата девойка и я подкрепя в желанието й да се задоми и да създаде собствено семейство. Женитбената идея се чете в т.нар кумичкане и говеенето, които са важни елементи на сватбените обичаи.
Тук участието на децата има функцията на социализиращ детската възраст фактор ( така е и с коледуването- при момчетата)
Знае се, че в с. Каравелово до към 70-те години на XX век има три Лазара. Цяла седмица е циганският Лазар. Възрастна жена с дайре в ръка и торба на рамо влиза във всеки дом. С нея в дъщеря й или внучката й, която носи червена кърпа. Още с влизането старата започва да пее, с младата (лазаркинята) играе в ритъма на песента. Стопанката дарува лазаркинята с яйце, а на певицата слага фасул с паничка в торбата.
Подготовката в с.Каравелово (Карловско) започва седмица преди Лазаровден, тогава момичетата, които ще лазаруват си избират кума, която трябва да води хорото. Научават няколко песни с различен характер, ако се пеело за мома изпълняват „Мела е мома дворове”, а за ерген – „Юнак майка пита”. Момичетата се „наглашат за Лазар“, всички се пременят, дори и най-бедните майки осигуряват нова рокличка за момичето си. Пременени с най-новото, което имат: бели поли, бели чорапи, разноцветни бариши, шарени сукмани, гислюци (кадифени елечета), кадифени или вълнени престилки, момичетата приличат на хубава пролетна китка. В деня на лазаруването се събират в кумата, оттам тръгват да обикалят селото, носят кошнички. С тях има момче, което ги пази от кучетата. Момичетата обикалят познати, роднини, из различни къщи в селото. След 13.30 – 14 часа отиват в дома на кумата и оставят там всичко, което са събрали. На другата сутрин се събират отново и изпълняват ритуала „Да метаме пош“. Взимат кърпа (нарича се пош), мятат я на рамото на даден човек и той трябва да върже монета в края. След като върже монета му пеят песен за здраве. Това продължава до обяд. На последният човек на който мятат кърпата пеят следното – „Мали Гано Драгано отиде си Лазара, тичай Гано стигни го, дай му пръстен – върни го”. После момичетата отиват в дома на кумата и разделят полученото по равно. Преди да тръгнат всяко момиче дава на кумата пръстен, гривна или някакъв друг накит, трябва момичетата да говеят на кумата до Великден. На Великден лазарките се събират на трапеза у кумата, носят й червени яйца, за да я поздравят и отговеят. Там тя им връща накитите, а на момичето, което не е спазило говеенето счукват накита.
В с. Каравелово освен големите лазарки обикаля и група с малки момичета на възраст до 12-13 години. В изследвания район те са пременени и нагиздени като цветя. Девойките се събират на кръстовища или на главната улица, облечени в най–хубавите си дрехи (обикновено ушити специално за празника, на главите си имат венци от цветя или от върбови клонки). Избират си водачка, тя носи голяма кърпа (носна или специално ушита). Момичетата играят, докато по улицата се зададе мъж, независимо на каква възраст. Една от девойките, която познава мъжа се затичва към него и хвърля на ръката му кърпата и го хваща така, че мъжа да не може да мръдне, момичето сваля кърпата когато получи пари.
По време на обичая се пее :
Всеки дава, всеки дава по кило вино ( по кило вино).
(Името на мъжа) дава две кила вино, две кила вино,
че той си има добра госпожа, добра госпожа,
че тя е била, тя е била (името).
Песента се повтаря докато мъжът даде пари.
В Сопот момите припяват на ергените с песента „Всеки дава, всеки дава по ведро вино“, споменават името на някой ерген, казвайки и името на момата, която е на неговото сърце. Водачката на хорото за минута се откъсва и отива при набелязания ерген, мята на рамото му везана кърпа. Удостоеният ерген сваля кърпата от рамото си , връзва в нея една монета и я предава обратно на момата. Със събраните пари момите купуват подарък на първата, която ще се омъжи след Великден.
До 20-те години на XX век по улиците на Сопот и Карлово се срещат облечени в носии млади момичета, които пеят лазарски песни и обикалят по къщите, но към 30-те години този обичай изчезва напълно от тези градове.
Седмица след Лазаровден християните посрещат Великден. Характерното за празника боядисване на яйца се чака с особен трепет от децата. Много майсторство влага стопанката при полагането на различни мотиви с геометричен и зооморфен характер. Първото боядисано яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него българката потърква лицето на всяко дете, като изрича благословия за здраве и жизненост: „Да си здраво, бяло и червено”. Иван Фратев разказва: „То беше радост за децата! Майките ни цапваха на челата по едно петно от червената боя за здраве….Най- здравото яйце е борек.“
Първото червено яйце се оставя на иконата, на следващата година яйцето се слага на кръстопът да се пръсне, в някои села се закопава на двора за плодородие, а второто яйце се носи в църквата. На нивата в четирите ъгли се слага червено яйце, за да не бие градушка (според информаторите това е проверен метод).
На 1-ви май е денят на Св. пророк Йеремия, известен сред народа с много имена – Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден. В Сопотско се използват само имената Йеремия и Ермия. Знае се, че на празника в този район се прави обичая Пеперуда. Тук за пеперуда се избира момиче, което е първородно в семейство. Вярва се, че както детето е родено първо, така и ще падне първият дъжд. Никога за пеперуда не се избира изтърсаче, за да не се изтърси нещо лошо, например градушка. Избраното девойче бива закичано със зеленина (най-често базуняци) и заливано с вода. Докато я заливат, тя пее:
Пеперуда летяла,
дай боже дъжд,
да се роди златна роса,
дай боже дъжд.
В района денят се почита и от бременните и неотродилите се жени, за да бъдат запазени при раждането те и децата от ирминясване (болест, причинена от различни зли сили).
Следващият пролет празник е Гергьовден (6 май). На празника в с. Соколица във всяка махала се връзва люлка. Люлката е направена от възглавница или черга и на нея се люлеят всички деца до 10 години. Докато детето се люлее, другите го „бият“ със зелени клонки и го разпитват „ За кой ще се ожениш?“ В Сопот на люлки, връзвани по големите орехи на „Сарая“ (квартал в града) и манастира Свети Спас се правели въжени люлки за момите и ергените.
Интересен обичай за празника се изпълнява в с. Богдан (Карловско). На 5 май вечерта се прави „Ходене на бук”. Малки и големи отиват в Балкана (извършва се и при лошо време – дъжд, гръмотевици), носят храна, палят огньове. Насича се бук, които всяко семейство слага на своята врата. От съседните села също идват хора „на бук” в Богдан. Пекат се агнета, като на агнето се слага се китка. Пали се фурна (тухлите трябва да побелеят), от тесто се меси петифура и се пече, всяко семейство има определено място на поляната, вие се хоро. Връзват се люлки на орех, когато мома се люлее, приятелките и я удрят с тояга да каже за кого ще се ожени. През тази нощ здама не се рине, всичко трябва да остане в къщата. Кокалите не се хвърлят, носят се при мравуняка, за да се въдят агнета като мравки. Когато се заколи агнето на всяко дете се прави кръстен знак.
Празниците и обичаите по своя характер, форми на проявление в бита и разнообразни функции винаги са заемали важно място в живота на обществото, семейството и отделния човек. Обредното участие на всяка възраст е дълбоко обосновано от повелята на обичая и не можем да си представим смисъла на един обичай без участието на децата. Социализацията на децата в обществото също се извършва посредством обичаите.
Празничната обредност в наши дни се пази и пресъздава чрез различни читалищни и музейни инициативи. В Сопот се правят различни възстановки – на Баба Марта, Сирни Заговезни, Лазаровден и Великден, Бъдни вечер и Коледа, в които участието на децата е особено активно. Празниците на народа ни са важна част от трансмисията на културата, пренасяйки през поколенията усещането за вечност.
Библиография:
- Йорданова, Л. От раждането до годежа. София, 2010
- КМИВ, НСФ, инв. № 90
- Калоянов, А. Славите ли Млада Бога? Всичко за празника Коледа, 72 коледни песни, 4 благословии. Велико Търново, 1992
- Фратев, Ив. Сопот някога. София, 2013
- Петрова, Б. Граници в детството в малкия град и село през периода от края на XIX до средата на XX век
- Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1977
- Василева, М. Енциклопедия „Календарни празници и обичаи на българите” , С., 1996
