“Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми…”
За какво ли говори в тази своя реч Найден Геров? Отговорът можете да откриете в интересния текст за големия български просветител!
Един обещаващ ученик, просветен деец и заслужил общественик – светъл и вдъхновяващ пример от българската история!
Копривщица …
Началото на 19 век Копривщица е място, придобило частична независимост от Османската империя. Поради естеството на природата и тежките условия за земеделие по склоновете на Средна гора, в града и в цялата област се развиват предимно занаятите и търговията.
Известни са копривщенските търговци и бегликчии. Известни са копривщенските абаджии. Суровата природа на Балкана извайва и независими характери, извоювали по един или друг начин спокойствие за градовете си.
Един от тези духовно извисени българи е даскал хаджи Геро Мушек – обезсмъртен като хаджи Генчо в Каравеловата повест “Българи от старо време”. В неговия дом на 23 февруари 1823 година се ражда осмото от тринадесетте му деца – Найден Геров.
Ранни години на Найден Геров:
Строгият и начетен даскал дал подобаващо възпитание и обучение на сина си в училището, разположено в тяхната къща. Но 11 годишен Найден имал нужда от по-сериозно образование и е изпратен в Пловдив, където учи в гръцко училище.
На 13 години се връща в Копривщица, където по това време учителства Неофит Рилски. Той скоро разбира колко даровит и добър ученик има в лицето на Найден и ходатайства пред живеещия в Одеса копривщенец Христо Стойкович да поеме издръжката на детето.
Стойкович е родолюбив българин и скоро Геров заминава за Одеса и по-късно постъпва като ученик в прочутия Ришельовски лицей, където завършва през 1845 година с отличие. По време на престоя в Одеса Геров е погълнат от атмосферата на българската емиграция. По това време там са фигури като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров, Никола Палаузов и други видни книжовници.
Общото между тях е, че са родолюбци, отдадени на науката – хора смятащи, че просветата е единственият начин да се пробуди заспалият, поробен народ. Важно е да се спомене, че почти всички, освен близките си възгледи, имат и още нещо общо – пишат поезия. В Одеса се раждат и първите сериозни поетични произведения в нашата литература.
Живот като част от образователното дело:
Завършил лицея през 1845 година, Геров се опитва да замине за Виена, за да продължи образованието си. Не успял да получи стипендия, решава да се върне в България. През пролетта на 1846 година, двадесет и три годишен поема по пътя към Копривщица, за да предава своите знания на своя народ.
Пристигайки в Копривщица, без да губи време Геров започва своята просветителска дейност. Отваря първото класно училище, прави първата в България учебна програма, съблюдава строг ред. Много бързо се прочува по цялата страна, учениците му са от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер, Пазарджик и т.н
През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, финансирана от българската интелигенция, с което тя цели да изтласка гръцкото влияние в града под тепетата. По това време и духовенството, и обучението в Пловдив са гръцки.
Само малка група заможни хора, предимно копривщенци, се опитват да възвърнат вярата, че и българският език става за просвета. С много перипетии, с много борби Геров успява да постигне тази цел.
Цел движила живота му, както личи от следния негов разказ:
“Достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име. Слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз.
И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение. Напусто се мъчите с вашия дебел български език. Вижте каква дълбока наука се крие в нашия език!
След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит. На българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита.
Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци!
Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени. Те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми…” (Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25).
След тези успехи Найден Геров с още по-голям плам, подкрепен най-вече от доктор Чомаков, продължава борбата срещу гръцкия натиск върху българската народност и език.
Последните години на просветителя:
На 9 октомври 1900 година, след близо двегодишно боледуване почива големият общественик и учен Найден Геров. Камбаните в Пловдив бият тъжно, а цялото общество е покрусено. Отишъл си е най-големият просветител, цяла епоха приключва с него.
Източник – http://azuchitelqt.com
){kind=link}