[5 юни 1946! Тридесет и седми и същевременно предпоследен ден в болницата! На 2 май сутринта бидох опериран. На петия ден сутринта температура от 37.3 предния ден се покачи на 37.5, а вечерната от 37.7 на 38. Тя остана тъй до осмия ден, когато през нощта на 10-и срещу 11 май стана инфаркт и емболия в десния дроб. Само аз зная тази нощ. Развиха се бронхопневмония и плеврит с всичките им тенденции. Но организма ми и това преодоля. Изследванията не установиха никакви доловими последствия. Постъпих с тежест 91 кг с облеклото, а напускам с 85 килограма. Не желая да описвам преживяното. Нека само спомена, че болницата е практически съвършена, че хирурга проф. […] Фишер и асистентката му хирурга госпожица д-р […] Мюнх, както и интерниста д-р […] Ладес, бяха на мястото си и на нужната висота. И че в мъката ми от раздялата с близките ми, доминираше през цялото време над телесните ми страдания. Антон[56] и Аспарух се много грижеха за мене. Тях друг път и другаде ще опиша, ако е живот и здраве. Намерих „За блажения живот“ от Сенека и „Светът като воля и представа“ от Шопенхауер. Без тях мъката ми щеше да стане може би наистина непоносима. С тях, особено с Сенека, се възнесох на плешта на мъдростта и по нея минах по-лесно през тези тридесет и пет дена. Слънцето току що залезе. До отворения прозорец отбелязвам тези факти с предположението, че след като изляза утре, ще има условия да продължа да минавам повторно „по стъпките си“].
Бележки под линия
[1] Първият биографичен очерк е съставен от: Алтънков, Н. Нарекоха ги фашисти. Легионери, отецпаисиевци, ратници. ИК „ТАНГРА ТанНакРа“, С., 2004, 262-264. С всички неточности очеркът се разпространява в различни електронни сайтове и в свободната енциклопедия.
[2] Алтънков, Н. Нарекоха ги…, с.262. Авторът невярно сочи, че рожденото място на Асен Кантарджиев е Самоков, че е доброволец в МОО през Балканските войни, че е починал през 1981 г.
[3] Стефанов, Ст. Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев. Спасителят на Добрич.
АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2006, с.81.
[4] Христов, Д., М. Кънева. Европейския алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 1888/89 -1938/39. С., 2018, с.118.
[5] По-подробно за научната кариера и международното признание на научните приноси на Кантарджиев вж. Денков, А. Асен Тодоров Кантарджиев – първи принос към биографията и документалното му наследство. – ДР, ПУ „П. Хилендарски“, юли, 2023.
[6] Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 1940, с. 266.
[7] Недев, Н. Българското масонство (1807-2007). ИК „Хермес“, Пловдив, 2008, с.518.
[8] Поппетров, Н., В. Божинов. Национално могъща и обединена България. ИК „Гутенберг“., С. 2014, с.31, 198.
[9] Танев, Ст. Дневник. С., 2005, 106-107.
[10] Поппетров, Н., В. Божинов. Национално могъща и обединена, с. 198.
[11] Билярски, Ц. Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса. УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2006. Док. № 355, Приложение №3.
[12] Кантарджиев, А. Историята се прави. – Пролом, 1939, бр. 4, стр. 1.
[13] Кантарджиев, А. Учебник по млекарство. С., 1940, Университетска библиотека, 350 стр.
[14] Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Вена, септември 1944 – април 1945. С., 2009, 272-275.
[15] БИА-НБКМ, ф.870, оп.1, а.е.95, л. 9-11.
[16] Борба (Ню Йорк, САЩ), год. 30, бр.1, април 1981, с.23.
[17] Частен архив Василка Танкова (ЧАВТ), А. Чипев от Канада, 4.01.2005, до В. Танкова, Пловдив.
[18] Срв. Танкова, В. Д-р Нешо Д. Чипев (Бележки за неговия възрожденски род и за личния му при нос към опазване на общественото здраве в Пловдив). – Годишник на РИМ-Пловдив. Род, семейство, отечество. Пловдив, 2009, 47-53.
[19] Стателова, Е., В. Танкова. Прокудените. ИК „Жанет“, Пловдив, 2002.
[20] ЧАВТ, А. Чипев, Канада, 28.10.2005, до В. Танкова, Пловдив.
[21] Синът на проф. Кантарджиев.
[22] ЧАВТ, А. Чипев, Канада, 09.12.2004, до В. Танкова, Пловдив.
[23] Те са публикувани с уговорката „до август 1936“ от: Поппетров, Н. Социално наляво, Национализмът- напред. ИК „Гутенберг“, С., 2009, 684-693. Авторът дава като дата на основаването на Р.Н.Б 16 юли и неизвестно защо я определя като Съюз.
[24] Библиотека „Ратнически свтоглед“, 1937, кн. №4, 69-84.
[25] Пак там, 1938, кн.№ 16, 275-281.
* Въвеждащият текст е ограничен с квадратни скоби от проф. Кантарджиев.
[26] Д-р Александър Николаев (1896, Варна – 1964, Рио де Жанейро) – завършва медицина в Инсбрук, Австрия, лекар-рентгенолог. От 1941 г. е директор на печата, а от 1943г. пълномощен министър в Стокхолм, Швеция. След 09.09.1944г. не се завръща в България и през 1949 г. емигрира в Рио де Жанейро (Бразилия), където участва в редица емигрантски инициативи.
[27] Първан Марков – служител в БЗД, депутат от мнозинството на 24-то ОНС.
[28] Петър Габровски (1898, Разград – 1945, София) – участва в ПСВ като взводен командир. През 1923 г. завършва право в Софийския университет. От 1939 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите, от 1940 – министър на вътрешните работи и народното здраве – до 1943 г. След 09.09.1944 г. е съден от т.нар. народен съд и екзекутиран на 01.02.1945 г.
[29] Проф. Александър Цанков (1879, Оряхово – 1959, Белграно, Аржентина) – академик, преподавател в Софийския университет, икономист, юрист, политик. От 1923 до 1926 г. министър-председател на България и водач на Демократическия сговор. От 1930 до 1931 г. министър на народното просвещение. От 1932 г. водач на Народното социално движение. От 1944 до 1945 г. министър-председател на Българското национално правителство във Виена. През 1948 г. емигрира в Аржентина, където остава до края на живота си.
[30] Първо печатно издание на РНБ – „РАЗГОВОРЪ ЗА Р.Н.Б. (1)“ – 1936 г.
[31] Политически кръг „Звено“ – (1927 – 1949г.) – обществена организация, която през 1930 г. се преобразува в политическа. През 1934 г. осъществява преврат и до януари 1935 г. е на власт. През 1944 г. взима участие в Деветосептемврийския преврат. През 1949 г. е разпусната.
[32] Иван Гьошев (1891-93, Цариброд – 1945, Перник) – до 1920 г. директор на Царибродската гимназия. От края на 1928 г. ръководител на ВЗРО „Въртоп“ до 1934, когато се разтуря. От 1937 г. става част от ръководството на РНБ. Разстрелян от комунистите през 1945 г.
[33] Вътрешна западнокрайнска революционна организация „Въртоп“ (1924 – 1934г.) – Организацията има за цел „освобождението на поробените Западни български покрайнини и присъединяването им отново към България“. Противопоставя се на сръбския терор над българите с целенасочени политически атентати и диверсионни акции.
[34] Вътрешна македонска революционна организация – ВМРО (1919 – 1934 г.) – Най-мащабната революционна организация на македонските българи, целяща освобождаване и присъединяване към България. След края на ВСВ престава да съществува..
[35] Вътрешна тракийска революционна организация (1919 – 1927 – Комитет за свобода на Тракия – 1934 – 1944) – Създадена след ПСВ с цел защита и освобождаване на българите, попаднали под турско и гръцко владичество.
[36] Вътрешна добруджанска революционна организация (1923 – 1934 – 1942г.) – създадена след ПСВ с цел защита и освобождение на българите под румънска власт. Официално е разпусната през 1942, когато Южна Добруджа е върната в територията на България.
[37] БЗНС „Пладне“ (1932 – 1944 г.) –. Създава се през 1932 г. от недоволни земеделци от БЗНС „Врабча 1“. След 9.9. 1944 г. участва в ОФ власт.
[38] Ген. Тодор Кантарджиев (1861, Самоков – 1945, София) – български военен деец и герой от ПСВ; баща на Асен Кантарджиев.
[39] Климент Далкалъчев (1915, Русе – 1944, София) – журналист и общественик. Заема ръководна роля в БМСОП. Участва в създаването на РНБ, но напуска и през 1942 г. заема длъжността началник отдел „Печат“ в Дирекцията на националната пропаганда и околийски управител на Дупница. Убит е след 9.9.1944 г. и посмъртно осъден от т.нар. народен съд..
[40] Захари Стоилков (26.6.1914, Кюстендил – 1944, София) – юрист, деец на БМСОП, един от основателите на РНБ; от 1941 г. до 1943 г. е началник на отделение, зам.началник и началник на Главния щаб на организацията „Бранник“. Осъден на смърт от т.нар. народен съд и убит.
[41] Андрей Стефанов (20.11 1914,София – незв., София) – юрист, активист на БМСОП; от 1941 г. началник отделение в организацията „Бранник“. Съден от т.нар. народен съд и освободен заради участието си като батареен командир на Прожекторната рота в Перник.
[42] Васил Вълков – за лицето не се намериха данни.
[43] БМСОП (Български младежки съюз „Отец Паисий“) – националистическа организация, създадена през 1932 г., официално на 17.02.1933 г. в София. Целите са запазване и въздигане на българщината, единение на българския народ и стремеж към по-добро бъдеще.
[44] Ген. Рашко Атанасов (13.08.1885, Търново – 01.02.1945, София) – военен деец, вътрешен министър през 1935 г., председател на съюз „Юнак“ (1935 – 1940); председател на Българския олимпийски комитет (1941- 1944). Убит от комунистическата власт на 01.02.1945 г.
[45] Иван Пенков (30.04.1897, Казанлък – 28.11.1957, София) – български художник, сценограф, живописец, приложник, един от най-ярките представители на движението „Родно изкуство“.
[46] В. „Пролом“ (20.11.1938 – 5 май 1939) – основен осведомителен и пропаганден орган на РНБ
[47] Гренгоар ( Gringoire) – обществено-политически и литературен седмичник, основан 1928, с антивоенна ориентация; постепенно еволюира към радикални политически идеи.
[48] Тардьо, Андре, Tardieu (1876-1945), консервативен френски политик, публицист, министър-председател 1929-1930, 1930, 1932.
* Текстът е ограничен с квадратни скоби от автора.
[49] Рачо Стоянов (07.10.1883, Дряново – 12.01.1951, София) – български писател, драматург и преводач. Автор на известната за времето си драма „Майстори“.
[50] Васил Захариев (08.06.1895, Самоков – 29.11.1971,София) – български график и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика.
* Текстът е ограничен с квадратни скоби от автора.
[51] Арх. Йордан Севов (02.11.1891, Ески Джумая – 01.02.1945, София) – български архитект и съветник на Цар Борис III. Осъден на смърт от т.нар. народен съд и убит.
[52] Димитър Генчев (21.10.1893, Видин – 1.02.1945, София) – Изпълнявал е политически мисии на Цар Борис III. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд и убит.
[53] Отнася се Софийската масонска ложа „Зора“№1.
* Следват изречения, зачертани от проф. Кантарджиев: „Поканихме на тях и адвоката Иван Бочев, защото познавахме интелигентността и лоялността му. Не сме познавали обаче инертността му.“
* Следва зачертан текст: „Габровски бе изпратил съпругата и децата си да летуват в Бояна, а ние се събирахме ту у него, ту у мене, ту у Николаева“.
[54] Стефан Младенов (27.12.1880, Видин – 01.05.1963, София) – български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
* Подчертано от автора.
[55] Каран Алтимиров – журналист и общественик; председател на Съюза на журналистите. От юни 1934 г. началник на отделението за контрол върху печата към Вътрешния отдел на Главната дирекция за обществена обнова. От 1941 до 1944 г. началник на Филмовия отдел на Фондация „Българско дело“. Обвиняем от т.нар. народен съд, обявен за безследно изчезнал.
[56] Става дума за Антон Чипев.
