Макар и да работехме само деветима, работата започна да се разчува в другарските ни среди, главно защото ние подготвяхме вече мнозина за съответно на тях съдействие. Тъй като през Кьосеивановия режим, борисовщината бе направила от двореца първото разузнавателно и интригантско учреждение на страната, предложих да изберем някой от информаторите на Борис III и като го приближим доколкото е уместно, да предотвратим неизбежната иначе политическа интрига срещу инициативата ни.
Избрахме архитект Севов[51]. Първо, защото след „сивото превъзходителство“ […] Генчев[52], той беше вече втория по влияние пред Борис III българин. Второ, защото А. Николаев, П. Габровски и аз, го познавахме от свободното зидарство[53] и трето, защото той ценеше по онова време нашата тройка. Уведомихме в общи черти Севов, поканихме го да се явява на някои от срещите ни и по такъв начин му дадохме възможност да пита и проверява, когато стане нужда. Стъпката беше целесъобразна. Севов не прояви прекалено любопитство и запази дълго време мярка и в[ъв] формата на отношенията. По-късно и в[ъв] връзка с други хора и желания, стана той враг и на Ратничеството, и на мене лично. Петър Габровски доведе на една наша среща, без да ни пита, адвоката Данаил Паскалев, наш връстник и известен дурак. Данаил се държеше дурашки още първата вечер и аз трябваше, за съжаление на П. Габровски, да поискам настоятелно щото той да не ни се мярка вече на срещите.⃰
Най-много време ни отне и най-много разисквания ни причини „Програмата“, която нарекохме „искания“. Написах проекта, сам, в къщи, в течение на редица дни. И той бе вече доста подробно формулиран от мене, както и „Веруюто“, още през време на политическите ми занимания, очаквания и блянове, през последните години.
Настъпил бе вече месец юни. Лятото бе горещо.* Много разисквания ни причиниха исканията! Редица вечери заседавахме. Приехме ги най-сетне. Групата ни бе в пълен състав. Участваха значи и Бочев и Севов. Когато опряхме в предпоследното изречение, запънахме се от противоречиви предложения. Тогава младият Андрей Стефанов предложи думите „организираното единство на нацията“, които приехме заради еластичността им и само за да минем най-сетне напред.
На следния ден рано след обяд отидох у Габровски. Жена му летуваше с децата в Бояна. В апартамента му беше пусто и горещо до непоносимост. Нарязахме исканията на отделните им точки и цели часове ги нареждахме и пререждахме върху една дълга маса, до като най-сетне установихме окончателния им ред. Прибрах ги и ги отнесох на преписване. Всъщност Габровски имаше кантора с машинописци и машини, но въпреки това, огромната ни вече писмена работа трябваше да върша аз с своята секретарка.
На следното събрание, на което представих исканията в окончателна форма, инициативната група реши, че е време вече да се излъчи една по-малобройна група от нас, която да ръководи по-пъргаво работата. Избрани бяхме Габровски, Гьошев, Далкалъчев, Стоилков и аз. Нарекохме се главен център. Останалите обявихме за членове на Главния Щаб. Всъщност те бяха само Ал. Николаев, Първан Марков и Васил Вълков, защото Андрей Стефанов заяви, че личното му развитие не му позволява участие и се оттегли, а Севов нито биваше, нито пък сам искаше да се „ангажирва“. Петимата ми възложиха да ръководя Главния център през следния месец. Свиках заседание на всички още за следния ден.
Събрахме се в кабинета на Ал. Николаев на бул. „Дондуков“ №44. Поисках да се определи поредна членска номерация на осмина ни (Андрей Стефанов се бе вече отделил). Запредлагаха се учтивости. Тогава нарязах осем листчета, надписах на тях числа от 1 до 8 и дадох на всеки да си изтегли по едно. Захари Стоилков изтегли №1, а на мен се падна №2. Другите номера не помня с сигурност. (Листчетата бях запазил до 9.9.944 година). След това приехме окончателно „Веруюто“ и „Исканията“. На трето място приехме схемата на бъдещата организация. Проектоплана бях работил с голямо съсредоточение. Имах предвид, че нашата политическа организация възниква всред полицейска диктатура и всред забрана на партийния живот. Плана се прие без изменение. Запазил бях и него до 9.9.1944 година. Той ми напомняше как един план, начертан схематично, може да се превърне и одухотвори в една огромна жива действителност. Предложих да установим и името на организацията. Предложих думата „Ратничество“ и то по много причини.
Първо, с тази дума избягвахме думите „партия“, „движение“, „организация“, „кръг“ и пр. Второ, думата е българска и е при това хубава. Трето, тази дума дава производните – глаголът ратувам, ратник, ратничка, ратниче, съратник, рат, отратувам, доратувам и други подобни производни, вариации и комбинации, които представят необикновено предимство за една духовно богата и динамична организация. Тъй като в предшествующ свободен разговор, някой бе изказал съмнение, че думата е сръбска, съобщих, че съм ходил у нашия именит филолог славист професор Стефан Младенов[54] и че той обясни, че думата е старославянска. Българите запазили едни форми от нея в писмения си език, а сърбите запазили други нейни форми в народния си език.
Всички бяха съгласни, само Климент Далкалъчев упорствува много дълго време да сме изберели друга дума, тъй като младите от Б.М.С.О.П. се били наричали ратници и щели да се разсърдят ако ние я възприемем! Това бе за мене втората голяма* отрицателна проява на Климент към новото ни дело, в което аз поне влагах и залагах всичко. Който разбира, може да прецени огромното значение, което има името на една организация и може да си даде сметка за упорството на Климент въпреки всичките аргументи. Габровски и Николаев бяха склонни да отстъпят, но аз не отстъпих.
Организацията значи имаше вече име („Ратничество за напредъка на българщината“), светогледно Верую, програма, наречена искания, организационна схема, установена поредна номерация на членовете от инициативната група, готови проекти за знак и значка, готови проекти за свой вестник, както и ред други вътрешноустройствени временни наредби и правила. Това събрание стана в един от първите дни на юли 1936 година. Този ден би могъл да бъде сметнат за учредителен ден, но ние избрахме друг ден. Решихме да не приобщаваме още нови членове.
