Въпреки солидната правна аргументация и множеството смекчаващи вината обстоятелства, които са развити от защитата, присъдата, която ген. Никола Михов получава от Народния съд е повече от сурова. Тя е произнесена на 1 февруари 1945 г. и според нея генералът е признат за виновен по почти всички обвинения. Никола Михов е осъден на смърт, както и да заплати на държавното съкровище глоба в размер на 5 млн. лева. Освен това целият му имот е присъден в полза на държавата, лишен е от политически права по чл. 30 от Наказателния закон, а присъдата не подлежи на обжалване[27]. В качеството си на регент ген. Михов е признат за виновен по всички подточки от обвинителния акт от а) до д) включително с изключение на подточка е). В качеството си на военен министър Никола Михов е признат за виновен по подточки от а) до е) включително с изключение на подточка ж).

Регентите пред Първи състав на Народния съд. Отляво надясно: Богдан Филов, княз Кирил Преславски, ген. Никола Михов

***

       Повече от очевидно е, че присъдите на Първи състав са твърде строги и несправедливи. Те категорично не са съобразени с индивидуалната вина на всеки от подсъдимите, нито са взели предвид речите, свидетелите и доказателствата на защитата. Невъзможно е да допуснем, че съдебния състав е успял да се запознае с абсолютно всички материали по делото в рамките на едва два месеца[28] Като свидетел на съдебните заседания Волфганг Бретхолц заключва: „Това беше една чудовищна присъда, която нямаше нищо общо с правото и справедливостта“[29]. Ужасяващият ефект от несправедливите присъди описва и Димитър Пешев в своите спомени. Той свидетелства, че на 1 февруари пред Съдебната палата е организиран митинг, който има за цел да слуша издаването на присъдите по радиото и да покаже „общественото одобрение и морално удовлетворение“ от тях. Но след като чуват присъдите присъстващите на митинга са „слисани и изтръпнали от това, което са чули, и с наведени глави са се разотишли, изплашени от ужаса, който се развива…“[30].

           Днес ген. Никола Михов е реабилитиран с решение на Върховния съд от 1996 г., а на 22 март 2021 г. заедно с още 36 търновски генерали и проф. Милко Палангурски той е обявен за почетен гражданин на Велико Търново. Въпреки тези решения в обществото дебатът за легитимността на присъдите на Народния съд продължава. Затова според мен е нужно да бъдат направени по-обстойни и аргументирани изследвания за дейността и присъдите на Народния съд, защото в противен случай ние рискуваме да повторим грешката, която под външен натиск допускат съдебните състави на този съд.

Приложения

Обвинителният акт на Първи състав на Народния съд срещу бившите министри от втория кабинет на Богдан Филов, управлявали от 11 април 1942 до 14 септември 1943 г.

2.

Обвинителният акт на Първи състав на Народния съд срещу бившите регенти на България, участвали в управлението на страната от 9 септември 1943 до 9 септември 1944 г. (Източник: http://narodensud.archives.bg) ЦДА, фонд 1449, опис 1, а. е. 1, л. 1 – 9

[1] Чолаков, Г. Търновските генерали. – Епохи, XVIII, 2, 2018, с. 146.

[2] Мусаков, И. Бойна прослава на 5-и артилерийски полк. София, 1941, с. 32 – 45.

[3] Мусаков, И. Бойна прослава…, с. 45 – 62.

[4] Дървингов, П. Атаката на Одрин под осветлението на историята и изкуството. София, 1931, с. 73 – 74.

[5] Мусаков, И. Бойна прослава…, с. 74 – 94.

[6] Недева, Т. Търновските генерали 1878 – 1944. Велико Търново, 2008, с. 144.

[7] Мусаков, И. Бойна прослава…, с. 196 – 203.

[8] Чолаков, Г. Търновските генерали…, с. 146.

[9] Военно на Н. В. училище – история. – < https://edinzavet.wordpress.com/2009/02/23/vnvu-history/> 06.04.2021.

[10] Филов, Б. Дневник. София, 1990, с. 462 – 480.

[11] Филов, Б. Дневник…, с. 479.

[12] Спасов, Л. Българската дипломация…, с. 205 – 216.

[13] Мушанов, Н. Дневник. Спомени. Автобиография. София, 2017, с. 311 – 319.

[14] Цялото съдържание на Обвинителния акт вж. – <http://narodensud.archives.bg/> 21.04.2021.

[15] Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея и нейните изменения и допълнения. –  <http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/naredba_zakon_za_narodniya_sad.htm> 21.04.2021.

[16] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 8, л. 3028 – 3059.

[17] Пешев, Д. Спомени…, с. 277.

[18] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 5, л. 1685 – 1686.

[19] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 5, л. 1708 – 1709.

[20] Михов, Н. Дневник…, с. 62 – 65.

[21] Михов, Н. Дневник…, с. 66.

[22] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3048.

[23] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3067.

[24] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3051.

[25] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3053.

[26] Наредба-закон за съдене от Народен съд… –

<http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/naredba_zakon_za_narodniya_sad.htm> 21.04.2021.

[27] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а. е. 1, л. 1 – 9.

[28] ЦДА, фонд 88, опис 1С, а.е. 1, л. 1б – 94.

[29] Бретхолц, В. Видях сгромолясването им…, с. 167 – 168.

[30] Пешев, Д. Спомени…, с. 297.