Въпреки солидната правна аргументация и множеството смекчаващи вината обстоятелства, които са развити от защитата, присъдата, която ген. Никола Михов получава от Народния съд е повече от сурова. Тя е произнесена на 1 февруари 1945 г. и според нея генералът е признат за виновен по почти всички обвинения. Никола Михов е осъден на смърт, както и да заплати на държавното съкровище глоба в размер на 5 млн. лева. Освен това целият му имот е присъден в полза на държавата, лишен е от политически права по чл. 30 от Наказателния закон, а присъдата не подлежи на обжалване[27]. В качеството си на регент ген. Михов е признат за виновен по всички подточки от обвинителния акт от а) до д) включително с изключение на подточка е). В качеството си на военен министър Никола Михов е признат за виновен по подточки от а) до е) включително с изключение на подточка ж).

***
Повече от очевидно е, че присъдите на Първи състав са твърде строги и несправедливи. Те категорично не са съобразени с индивидуалната вина на всеки от подсъдимите, нито са взели предвид речите, свидетелите и доказателствата на защитата. Невъзможно е да допуснем, че съдебния състав е успял да се запознае с абсолютно всички материали по делото в рамките на едва два месеца[28] Като свидетел на съдебните заседания Волфганг Бретхолц заключва: „Това беше една чудовищна присъда, която нямаше нищо общо с правото и справедливостта“[29]. Ужасяващият ефект от несправедливите присъди описва и Димитър Пешев в своите спомени. Той свидетелства, че на 1 февруари пред Съдебната палата е организиран митинг, който има за цел да слуша издаването на присъдите по радиото и да покаже „общественото одобрение и морално удовлетворение“ от тях. Но след като чуват присъдите присъстващите на митинга са „слисани и изтръпнали от това, което са чули, и с наведени глави са се разотишли, изплашени от ужаса, който се развива…“[30].
Днес ген. Никола Михов е реабилитиран с решение на Върховния съд от 1996 г., а на 22 март 2021 г. заедно с още 36 търновски генерали и проф. Милко Палангурски той е обявен за почетен гражданин на Велико Търново. Въпреки тези решения в обществото дебатът за легитимността на присъдите на Народния съд продължава. Затова според мен е нужно да бъдат направени по-обстойни и аргументирани изследвания за дейността и присъдите на Народния съд, защото в противен случай ние рискуваме да повторим грешката, която под външен натиск допускат съдебните състави на този съд.
Приложения

2.

[1] Чолаков, Г. Търновските генерали. – Епохи, XVIII, 2, 2018, с. 146.
[2] Мусаков, И. Бойна прослава на 5-и артилерийски полк. София, 1941, с. 32 – 45.
[3] Мусаков, И. Бойна прослава…, с. 45 – 62.
[4] Дървингов, П. Атаката на Одрин под осветлението на историята и изкуството. София, 1931, с. 73 – 74.
[5] Мусаков, И. Бойна прослава…, с. 74 – 94.
[6] Недева, Т. Търновските генерали 1878 – 1944. Велико Търново, 2008, с. 144.
[7] Мусаков, И. Бойна прослава…, с. 196 – 203.
[8] Чолаков, Г. Търновските генерали…, с. 146.
[9] Военно на Н. В. училище – история. – < https://edinzavet.wordpress.com/2009/02/23/vnvu-history/> 06.04.2021.
[10] Филов, Б. Дневник. София, 1990, с. 462 – 480.
[11] Филов, Б. Дневник…, с. 479.
[12] Спасов, Л. Българската дипломация…, с. 205 – 216.
[13] Мушанов, Н. Дневник. Спомени. Автобиография. София, 2017, с. 311 – 319.
[14] Цялото съдържание на Обвинителния акт вж. – <http://narodensud.archives.bg/> 21.04.2021.
[15] Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея и нейните изменения и допълнения. – <http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/naredba_zakon_za_narodniya_sad.htm> 21.04.2021.
[16] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 8, л. 3028 – 3059.
[17] Пешев, Д. Спомени…, с. 277.
[18] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 5, л. 1685 – 1686.
[19] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 5, л. 1708 – 1709.
[20] Михов, Н. Дневник…, с. 62 – 65.
[21] Михов, Н. Дневник…, с. 66.
[22] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3048.
[23] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3067.
[24] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3051.
[25] ЦДА, фонд 1449, опис 1 , а.е. 8, л. 3053.
[26] Наредба-закон за съдене от Народен съд… –
<http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/naredba_zakon_za_narodniya_sad.htm> 21.04.2021.
[27] ЦДА, фонд 1449, опис 1, а. е. 1, л. 1 – 9.
[28] ЦДА, фонд 88, опис 1С, а.е. 1, л. 1б – 94.
[29] Бретхолц, В. Видях сгромолясването им…, с. 167 – 168.
[30] Пешев, Д. Спомени…, с. 297.