„Чл. Съдия Рада Тодорова: Колко германски войски имаше в България?
Никола Михов: В България, госпожо, имаше не особено много войски, обаче около нас имаше. А при новата война авиацията и моторизираните части можеше да дойдат тук и да ни смелят всинца ни…
Чл. съдия Рада Тодорова: Коя авиация смятахте по-страшна, германската или английската и американската?
Никола Михов: И едната и другата е страшна, но иначе земята ни щеше да стане театър на военни действия.
Председателят [Богдан Шулев]: Ами с оглед на крайния резултат кое е за предпочитане?“
Провокацията от страна на Рада Тодорова и Богдан Шулев за пореден път показва тенденциозността на Първи състав на Народния съд в своето отношение към обвиняемия. Кой би могъл да знае крайния резултат от войната през 1943 г.? Въпреки това ген. Михов успява да запази самообладание и дава достоен и самоотвержен отговор присъщ на един български генерал и герой от войните за Национално обединение: „В момента всяко нещо е много хубаво, обаче трябва да се направи навреме… И обстоятелството, че действително се направи този завой, показва много добре, че е искано да се направи този завой, обаче по-рано не е можело. Виждаме в Унгария какво стана. И нашата земя щеше да стане театър на военни действия. Аз пак казвам, считам се щастлив, чувствувам щастлив актив в това, че можаха така да се развият събитията, че дойдоха братските руски войски и България не стана театър на военни действия. Сега имах възможност да видя какво значи полета и какво значи места, на които се е водила война. Да благодарим, че бог ни запази (Смях), а ние грешните хора, как ще пострадаме, какво ще направим, с нас ще мине това нещо, ние ще преминем през това нещо, както за всяка една работа, както става прилив и отлив“. В скоби стенографът отбелязва реакцията на публиката – смях – един от пропагандните инструменти на този т.нар. „революционен съд“. Думите на ген. Михов показват чувство на изпълнен дълг към България независимо от цената, която той трябва да плати за изпълнението му. Те са повече от изчерпателен и оправдателен отговор относно крайният резултат от действията му като военен министър и регент – България и Българската армия са запазени извън огъня на войната без значение какво ще стане с „виновниците“ за това.
Позицията на ген. Михов за евентуален външнополитически „завой“ е потвърдена от дневника му. През март 1944 г. регентите получават поредната покана от Хитлер за среща в Залцбург. На 16 март те отпътуват като ген. Михов записва в своя дневник опасенията на регентите, че фюрера „отново ще иска нещо“. Те се оказват неоснователни, но крайното впечатление от срещата на ген. Михов е, че в Германия са научили за обсъждането на евентуален „завой“ в политиката на България: „Така се свърши тая кратка (около 1 час) среща с Ф[юрера], без да ни се поиска нищо, но и да ни се внуши, че всеки опит за завой ще ни коства скъпо“. На 19 март 1943 г. германските войски окупират Унгария заради подозрения, че страната се готви да направи „завой“ . От изложеното до тук става ясно, че възможността да се направи „завой“ във външната политика на България в този момент е невъзможно без да се предизвикат военни действия и окупация от страна на Германия .
По време на разпита на ген. Никола Михов са поставени и множество въпроси, които нямат връзка обвинителния акт и/или в Наредбата-закон. Такъв е въпросът за назначаването на регентите без свикване на Велико народно събрание през септември 1943 г., който е зададен на ген. Михов от Георги Петров. Казусът за законосъобразността на този избор е сложен от исторически и юридическа гледна точка и неговото изясняване не е цел на настоящето изложение. Но с оглед на това, че той засяга ген. Михов е нужно да отбележим, че законосъобразността на назначаването на регентите не е обект нито на обвинителния акт, нито на Наредбата-закон .
