На 23 декември 1876 г. се навършват 139 години от началото на Цариградската конференция, която продължава до 20 януари 1877 г. и има за цел да реши съдбата на балканските народи, които са все още под властта на Османската империя и се борят за независимост. Причината за свикването на конференцията е нагнетеното напрежение сред балканските народи срещу властта на султана, изразено чрез Въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г., Априлското въстание от 1876 г., Войната на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя.
Основната идея на Цариградската конференция е да реши етническите и национални проблеми на Балканския полуостров по дипломатичен път и под контрола на Великите сили. Участие в конференцията взимат представители на следните страни: Великобритания, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската империя.
Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, графФеренц Зичи
Цариградската конференция е от особено значение за българския народ. Българите осъзнават, че пред тях стои реална възможност да бъдат освободени от османска власт, но този път по мирен начин.
След множество предложения крайното решение взема под внимание английския вариант за съдбата на българските земи и етнос. България е разделена вертикално на източна автономна област с център Търново и западна автономна област с център София. Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Двете области са със статут на автономии, но под васална зависимост от Османската империя. Проекта е връчен на Високата порта на 21 декември 1876 г. Султан Абдул Хамид II опитва, чрез политическа маневра да отхвърли исканията на Великите сили. Той назначава за велик везир Мидхат паша. На 23 декември Цариградската конференция е официално открита. Сафет паша заявява пред представителите на Великите сили, че султана е реформирал 600-годишното османско управление като е „ощастливил“ империята с конституция. Според Високата порта направената реформа ще реши проблемите на Балканите и предложението отправено към Високата порта може да бъде отхвърлено. Последват нови предложения от страна на представителите на Великите сили, които са отхвърлени и от османска страна е отговорено с контрапредложения, които също са отхвърлени. Двете страни не успяват да стигнат до консенсус и на 18 януари 1877 г. Мидхат паша обявява окончателния отказ на Османската империя да приеме предложенията за решаване на Източния въпрос на страните участнички в конференцията. В следващите дни представителите на държавите участници в конференцията са отзовани.
Един от последните опити за решаването на Източния въпрос по мирен път завършва с неуспешен край. Става ясно, че балканските народи няма да получат независимост без да пролеят кръв.За Великите сили и особено за Русия, моментът е повече от удобен за избухването на поредната война за разрешаването на Източния въпрос, война, която ще промени коренно обстановката на Балканския полуостров. Война, която ще даде възможност на Великите сили за пореден път да премерят сили в борба за надмощие в европейския югоизток.
