В периода 1970-1989 година според БКП обществото вече навлиза в етапа на „изграждането на развития социализъм”. На X конгрес на БКП управляващите обръщат внимание на следните факти по отношение на циганите: „…само 30% от циганите завършват училище, една пренебрежимо малка част от тях минават в по-горна степен или завършват висше образование, а над половината от възрастните са просто неграмотни”
Стратегията за решаване на проблема с интеграцията на ромите води до поредното Решение № 1360 на Министерския съвет от 9 октомври 1978 година „За по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани, за по-активна интеграция в построяването и развитието на социалистическото общество”. В него се поставят следните цели: въвличане на циганите в обществено-полезен труд, повишаване на тяхното образование, подобряване на техния бит, повишаване на комунистическата съзнателност и самочувствието им на пълноценни граждани на социалистическа България, на тяхното по-активно участие в строителството на развито социалистическо общество. Звучи идентично с Постановления № 1216 и № 258, които са приети преди цели 20 години. Явно дейците на БКП осъзнават, че ефективността на всички взети решения и постановления е недостатъчна.
Затова е прието Разпореждане № 7 от 26 януари 1979 г. В него специално се набляга на практическото изпълнение на заложените задачи в Решение № 1360, като за това са ангажирани най-различни партийни, държавни институции и обществени организации − отдели на ЦК на БКП, окръжни комитети на БКП, Националният съвет на ОФ, ЦК на ДКМС, ЦС на Българските професионални съюзи, Комитетът на българските жени, редица министерства, окръжни и общински народни съвети, домовете за социалистически бит и култура и др. В архива на ЦК на БКП съществува богата отчетност по изпълнение на Решение № 1360 от 1978 г. – проведени мероприятия, школи, курсове, екскурзии и т.н. На практика резултатите са незначителни, а в някои случаи даже и противоположни на желаните, независимо от богатата формална отчетност.
Според проучване от края на 70-те години интеграцията на ромите в „социалистическото общество” напредва със задоволителни темпове. Проучването сочи, че около 300 хил. цигани са успешно интегрирани, но около 180 хил. от тях продължават да се турчеят. Отделянето на циганския от турския етнос и интеграцията на турчеещите се роми са едни от основните цели на БКП. За да реши този проблем, в началото на 80-те години БКП взема решение за смяна на турско-арабските имена на турчеещите се цигани. Начинът, по който става това, е чрез смяната на старите паспорти с нови. С тази кампания БКП няма за цел промяната на имената да стане бързо и насилствено, тъй като предвиденият срок е пет години. В същото време с това решение властта не пропуска да прокламира и останалите си интеграционни мерки: „Замяната на имената да се съпътства с ускореното и последователно решаване на някои социални проблеми на българските цигани по места – жилищни, трудови, благосутройствени, образователни и др.” Резултатите от инициативата по „паспортизация” на турчеещите се цигани не закъсняват. Според даниите на проучване от началото на 1985 г., 255 хил. цигани са сменили турско-арабските си имена с български.
От средата на 80-те години на XX в. до 1989 г., правителството на НРБ тотално променя политиката си спрямо циганския етнос. БКП буквално „вдига ръце” от интеграционната си политика. Този период е свързан с пълна сегрегация, гетоизиране и изключване на циганите от обществения живот. Анастасия Пашова посочва следните данни за дадения период: „В началото на 80-те години 68% от жилищата, в които живеят цигани нямат санитарен възел, само 31% имат течаща вода, 67% чешма на двора, 15% обща чешма за целия квартал, а 83% нямат водопровод за отпадните води”.
В средата на 80-те години понятието циганин изчезва от държавните текстове. През 1984 г. публичното изпълнение на циганска музика изцяло е забранено, а в някои градове започва строителство на масивни бетонни стени около гетата и ромските квартали. През втората половина на 80-те години се появават табели по някои гари, предупреждаващи пътниците да се пазят от джебчии, и по-точно от цигани-джебчии. В някои кафенета и ресторанти на циганите е отказван достъп. Събитието, което се превръща в апогей и символ на тази политика на БКП спрямо малцинствата през 80-те години, е т.нар. Възродителен процес. Това е задължителна смяна на турско-арабските имена на всички граждани от малцинствата с български.
Изложените факти дават основание да бъдат направени определени изводи и обобщения. Политиката, която води България от 1944 до 1989 г., може да бъде характеризирана като непостоянна, противоречива и дори често непоследователна. Това се дължи на няколко особено важни причини. През този период България е част от Източния блок и е силно зависима в политическо и идеологическо отношение от Съветския съюз. Поради това страната ни трябва да съобразява вътрешната и външната си политика със съюзниците от блока и най-вече с неговия изключително влиятелен „сюзерен” – СССР. Промените, които настъпват в развитието на обществото и държавата следват и са пряко повлияни от развитието на политическата система в Съветския съюз. В този смисъл ясно може да се забележи липсата на точно определена самостоятелна политическа линия, по която българското правителство да се движи при решаване на проблеми с дългосрочен характер. Такъв проблем е въпросът за интеграцията на циганския етнос в българското общество. Конкретен пример за променливата и непоследователна политика на БКП спрямо цигански етнос е съдбата на Шакир Пашов (чиято дейност бе описана подробно в изложението), който по време на управлението на ОФ се издига до представител на циганския етнос във ВНС, а след края на управлението на ОФ е репресиран и изпратен в Белене.
Въпреки че политиката на ОФ и БКП спрямо ромския етнос е променлива, не можем да пропуснем положителните резултати от инициативите за интеграция на циганите. Нормативните актове, приети от държавното ръководство през периода 1944−1989 година, целят подобряване на условията на живот, утвърждаване на уседналостта на циганите и прекратяване на чергарството, повишаване на нивото на образование и култура, подпомагане навлизането им в трудовия живот и др. Най-голям успех отчитат образователните иницитиви като нивото на неграмотност пада от 81% до 11% за периода 1944−1992 г. Тази политика до голяма степен бележи напредък и има частичен успех за интегрирането на циганското малцинство в обществото. Сходно е и мнението на Е. Марушиакова за резултатите от политиката на БКП спрямо циганите: „Не може да се отрече, че условията на живот на циганите в социалистическа България рязко се подобряват в сравнение с предишната историческа епоха; че степента на тяхната интеграция в българското общество нараства; че се създава значима прослойка от цигани със сравнително добро образование (включително и висше) и т.н.”.
В края 80-те години ефективността на интеграционната политика спада значително поради липсата на контрол за спазване на реда на интеграционните дейности − настаняване, хигиена, битова култура и др. Политиката на БКП спрямо малцинствата от средата на 80-те години се променя за пореден път и поема в посока, противоположна на инициативите за интеграция. Създават се условия за възникването на сериозни проблеми от етнически характер. След падането на БКП от власт през ноември 1989 г. изострянето на интеграционните проблеми се превръща в тенденция. През 90-те години на XX век поради дълбоката политическа и икономическа криза, хаоса в страната и слабостта на държавните институции, въпросът с циганската интеграция остава на заден план. А неговите здравни, образователни, политически, социални, междуетнически последствия продължават да се задълбочават все повече и през XXI век.
Библиография
Бюксеншютц, Улрих – Малцинствената политика в България. Политика на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989г.).
Знеполски, Иван (и колектив). История на Народна република България изд. Сиела С 2009.
Марушиакова, Е., Попов, В. „Исторически свидетелства.” – В: Студии Романи, Том II.
Пашова, Анастасия – „Всички цигани да се преобразят в българи“ /Политики на тоталитарната власт към ромите в България / 1944-1989г./
