Макар България да е сравнително хомогенна в етническо отношение страна, в нея съществуват малцинствени групи, чието приобщаване винаги е изглеждало проблематично. Днес въпросът за интеграцията на една от тези групи (ромската) изглежда не излиза от дневен ред, най-вече поради неспособността на властите да пробият нейната самобитност и изолационизъм. В следващите редове ще ви запознаем с политиката на БКП спрямо този етнос в периода на 1944-1956 година.
След 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт (ОФ) се заема да подпомогне издигането на циганския етнос в обществото. Това е част от цялостната политика, която ОФ води. Силно застъпени в нея са идеите на интернационализма, републиката и демократизма – т. нар. „народна демокрация”. Циганското малцинство в България по това време е най-изостаналото в развитието си спрямо останалите етноси в страната − нивото на неграмотност сред циганите след Втората световна война е 81%. В годините след войната правителството полага усилия да приобщи социално циганската етническа група и да подпомогне нейното самоопределяне. В приетата през декември 1947 г. нова Конституция се гарантира правото на националните малцинства „да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително” (чл. 79). Това е и времето, когато тази етническа общност се ползва с най-много права и свободи.
Начело на инициативите за издигане на циганския етнос в обществото застава Шакир Пашов – член на БКП и представител на циганския етнос не само в партията, но и в Народното събрание. През 1945 г. с негова помощ е създадена „Общоциганска организация за борба против фашизма и расизма и за културно издигане на циганското малцинство в България”. Правителството на ОФ продължава линията на своята демократична политика като подпомага и създаването на „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства” през пролетта на 1946 г. През същата година започва издаването на вестника „Романо еси” (Цигански глас) с главен редактор Шакир Пашов. Инициативите на циганския лидер за образователно и културно издигане на ромите продължават и през 1947 г. Тогава е открито първото циганско училище в квартал „Факултета” и Централният цигански музикално-артистичен театър „Рома” в София.
Своеобразен връх в кариерата на Шакир Пашов е избирането му за депутат във Великото народно събрание на 27 октомври 1946 г., чиято задача е да изработи новата републиканска конституция. С това действие ОФ за пореден път показва от една страна отстояването на идеята за толериране на различните етнически групи, а от друга – желанието си да приобщи циганския етнос към обществото, да го издигне културно и да помогне за неговото самоопределяне. От страниците на в. „Цигански глас” открито се призовава: „…онези, които досега са се срамували да се нарекат цигани и които са преминали към турското малцинство, или пък са били кръстени като християни, нека да свалят маските от лицата си, да вдигнат глави и да покажат, че са цигани…”.
Според Анастасия Пашова „задачата пред партията не е за културното издигане, а за скрито асимилиране и дистанциране на циганското малцинство от турците“. Като аргумент тя използва факта, че локалните цигански организации по места са включени като секции към структурите на ОФ, т.е. инициативност от страна на циганския етнос липсва и това са поредните партийни организации. Не може да се отрече, че ОФ и БКП изискват преданост от циганския етнос. Но тези изисквания важат не само за циганите, а за абсолютно всички членове и симпатизанти на тези организации. Политиката спрямо циганите недвусмислено показва желанието на ОФ да подпомогне интеграцията и самоопределянето на циганския етнос чрез изграждане на образователни, културни и просветни организации.
В края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. под диктовката на Москва политическата ситуация в страната рязко се променя. Настъпва краят на управлението на Отечествения фронт, а с това и на „народната демокрация”. БКП налага своя монопол в държавното управление. Започва периодът на „сталинизация”, за когото е характерна подозрителността към всички различни (по етнос, политически убеждения, собственост, професия и др.) и постепенното отнемане на техните права. В това число попадат и етническите малцинства. Много скоро промените се отразяват върху положението на циганите − Шакир Пашов е репресиран, отнето му е депутатското място, а по-късно е въдворен в лагера в Белене. Ромският вестник е спрян, а театърът е затворен. По време на масовата изселническа кампания на български турци в Турция през 1950−1951 г. е направен опит за изселване на турчеещи се цигани. Но именно заради опита за изселване на циганите Турция затваря границата си, а изселените цигани не надвишават 5000 души.
Трудно можем да наречем успешна политиката на БКП спрямо циганския етнос в периода на 1944-1956 година. Това до голяма степен се дължи на ограниченото време и рязката промяна в нейния курс.
Политика на БКП спрямо циганския етнос 1956-1970 г. (Част II)
Библиография
Бюксеншютц, Улрих – Малцинствената политика в България. Политика на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989г.).
Знеполски, Иван (и колектив). История на Народна република България изд. Сиела С 2009.
Марушиакова, Е., Попов, В. „Исторически свидетелства.” – В: Студии Романи, Том II.
Пашова, Анастасия – „Всички цигани да се преобразят в българи“ /Политики на тоталитарната власт към ромите в България / 1944-1989г./
