Предистория
Испанската гражданска война (1936-1939 г.) е един от ярките примери на сблъсъка между левите и десните сили в Европа от първата половина на XX в. На страната на републиканските сили се включват и множество антифашисти от други държави, организирани в интернационални бригади, чиято численост достига близо 35 000 души. В тази бройка влизат и 460 българи, повечето комунисти. Наред с Фердинанд Козовски, Карло Луканов, Владо Тричков, Никола Спасов, Петър Панчевски, Гина Мичева, Атанас Георгиев (Зингера), сред българите интербригадисти се срещат и хора, чийто имена не придобиват такава популярност, но чрез спомените за и от тях, правят още по-пълна картината на Гражданската война в Испания и съдбата на българите в нея. Един такъв човек е Георги Андреев Андреев, приел партизанското име Кобе.
В настоящата статия ще представя Гражданската война в Испания през погледа на интербригадиста Георги Андреев, неговата съдба в периода 1936-1945 г., както и отношението на новата власт след 09.09.1945 г. към него. Наред с архивните единици по темата в разработката си съм използвал и материали от личния архив на Георги Андреев и спомени за него на медецинската сестра Гина Мичева.
Кой е Георги Андреев?
Георги Андреев Андреев е роден на 06.09.1907 г. в с.Белица, област Благоевград. Завършва основното си образование в Белица през 1922 г. На 16 г. се установява в София, където става бюфетчик в бирария „Здраве” при чичо си Иван Василев Кутин. Фамилията Кутин е известна в гр.Долна баня със своя виден представител – опълченеца Васил Михайлов Кутин, който е и баща на Иван Кутин.
Любопитен момент от живота на едва шестнадесетгодишния Георги Андреев е времето на Септемврийското въстание, когато той е куриер и урежда срещи между нелегални партийни дейци.
От края на 1932 г. до 1935 г. е съдържател на гостилница „Хайделберг” в София, където приютява и гощава нелегални борци срещу властта, комунисти, студенти и работници без сигурни доходи. Сред подпомаганите партийни дейци са Коста Веселинов, Крум Радонов, Никола Рачев и Николай Шмиргела. Поради дейността си неговото заведение и самият Андреев са следени от полицията на Гешев. Заради своите убеждения и действия, с цел да запази живота си, през декември 1936 г. е принуден да напусне страната и се отправя към Франция, заедно с гърка Пулю Полис, където по-късно заминава за Испания и става интербригадист.
Участието на Георги Андреев в Гражданската война
Първото място, в което се установява Георги Андреев е гр.Фигерас, в близост до границата с Франция. В намиращата се там старинна крепост интербригадистите преминават едноседмично бойно обучение, преди да се отправят към фронтовете на вече започналата Гражданска война в Испания.
По спомените на Андреев след като са се събрали 3 000 интербригадисти във Фигерас се отправят с влак към Валенсия и от там към Албасете. Движението към последно изброено населено място не е случайно, тъй като там са позиционирани щабовете на интернационалните бригади. На 20-на километра от града, в село Мадригерис, доброволците преминават още едно двуседмично обучение по военна тактика и стратегия. Там Герги Андреев е включен в 86-а испанска бригада, 20-ти батальон. В батальона Андреев престоява шест месеца и участва в 8 сражения. Зводен командир на Андреев е Михал Кобе – словак, емигрант в Канада. По думите на българина връзката между двамата е била доста силна и емоционална, макар и кратка. По време на бойното си кръщене (боевете на Кордобския фронт) Кобе загива в ръцете на Андреев. Тази случка ще се запечата в съзнанието и сърцето на Андреев и след 7 години името на Михал Кобе ще възкръсне, появявайки се като партизанско на Георги, избрано лично от него.
След боевете, в които участва Георги Андреев на Кордобския фрон, през есента на 1937 г. се разболява от тиф и е изпратен в болница в Мурсия. Градът се оказва и един от центровете на интербригадистите в Испания. В Мурсия по това време съществуват три болници, една от които е „Каса Роха”. Георги Андреев попада именно в нея. Неговият престой там е засвидетелстван и от медицинската сестра Гина Мичева-българка, интербригадиска, която е на медицинска служба в тази болница. По нейните спомени Андреев е работлив човек (грижи се за животните в стопанството на болницата, разположено в запустял манастир край Мурсия), човек, който истински е вярвал в идеята, за която се е борил. Това се потвърждава и в неговите спомени от времето му на престой в концлагера в гр.Гюрс, Франция (1939-1941 г.): „Тормозеше ни това, че ни държат далече от борбата срещу фашистите…Държахме се твърдо Доказахме им, че не сме както те ни наричаха „бандити”, а истински борци – интернационалисти”. Именно това е причината в края на 1937 г., поради изостряне на обстановката в Испания той да напусне болницата за да се сражава на страната на републиканците, без да е получил медицинско разрешение.
Георги Андреев продължава революционната си дейност като част от 129-а бригада, носеща името на Георги Димитров. Участва в боевете на Арагонския фронт и при гр.Гандеса на Сарагоския фронт, където е тежко ранен и откаран отново в Мурсия за лечение (лятото на 1938 г.). Лежи в болнично заведение месец и половина, след което отново се включва във военните действия в славянския батальон „Дивизионарио”, с ротен командир Владо Тричков (капитан Попов). Сражава се в емблематичните боеве при р.Ебро (юли-август 1938 г.), където отново е ранен. Прави впечатление, че в спомените на едно от главните действащи лица в тези боеве – Стефан Хаджикръстев (генерал о.з.), изброявайки българите взели участие, не споменава името на Георги Андреев. Това, най-вероятно се дължи на факта, че Андреев е ранен в първите дни на Ебровската операция. Информацията на Хаджикръстев, която той дава, свързана с военните действия при р.Ебро и спомените на Андреев съвпадат и можем да направим това заключение. Партизанинът е изпратен за лечение в Барселона. Там дочаква и новината за разпускането на интернационалните бригади (сепрември 1938 г.).
Така приключва революционната си дейност Георги Андреев в Испания. Определен е да замине за Мексико през Франция. Българинът се качва на международния влак, но на френска земя властите го арестуват. Изпратен е в концлагера в гр. Гюрс, където остава от февруари 1939 до септември 1941 г. В своите спомени за престоя си Андреев пише: „Там ни охраняваха сенегалци, мароканци, военни и така наречените ”гартмобили” – най-верните полицаи. Към нас се отнасяха с голямо пренебрежение…Даваха ни много лоша храна от цвекло…много рядко даваха месо.”
Завръщане в България
През есента на 1941 г. заедно с Борис Попов /Бобчето/, Кирил Халачев /Карамфила/ и Петър Пергелов /Чичето/ тръгват за България. По пътя им групата е следена и в гр.Ниш е арестувана от българската полиция. Опасението на българските власти е, че те ще се включат в партизанското движение в България. Още едно потвърждение за значението на тези хора в образувалия се антифашистки фронт в нашата страна по това време.
След ареста, Андреев веднага е изпратен в концлагера „Еникьой-Кръсто поле”, където престоява още две години. През 1943 г. се установява в София, но поради трудности, свързани с намиране на работа се завръща в родното си село Белица. На 17 април 1944 г. по решение на партизанския щаб на отряд „Никола Парапунов” Андреев става партизанин. Тогава избира и нелегалното си име „Кобе” – израз на почит и уважение към своя взводен командир.
След 9 септември 1944 г.
След 09.09.1944 г. става секретар на ОбК на ОРПС (Общ работнически професионален съюз). Завежда обществено хранене в Наркооп Белица. Като такъв се и пенсионира. В своите спомени заявява, че се е отказал „от столичния живот, от големите постове”. Възможно е да му е било предлагано партийно или политическо развитие в София, но на този етап нямаме категорични данни и факти за това.
Във връзка със 75-та му годишнина Държавния съвет на НРБ удостоява Георги Андреев (Кобе) със званието „Герой на социалистическия труд”. Поздравителни адреси, във връзка с годишнината и отличието му получава от Тодор Живков, генерал-лейтенант Х.Радонов – заместник началник на Щаба на ОВС, партийната организация на БКП гр.Белица, д-р Владимир Бонев – председател на ЦК на БПФК (Борци против фашизма и капитализма – б.а. – С.К.), активните борци и комунистите от I-ва и II-ра партийна организация от Белица, приветствие от Общинския комитет на ДКМС и приветствие от А.Барабунов – председател на Общинския комитет на ОФ. Накрая, но не и на последно място поздравления му изпраща Кръстю Тричков, негов боен другар от отряд „Никола Парапунов”. Ако партийните и държавни почести приемем, че са част от рутинната дейност на апарата на БКП, то личното писмо на неговия приятел и съратник в партизанското движение показва едно истинско отношение към „Кобе”.
През август 1986 г. във в. „Работническо дело” излиза пространно интервю на Теменужка Христова с Георги Андреев, в което той не разказва за своето минало, а от гледна точка на преживяното и изминатия жизнен път, дава съвети на младите и съвременните политици. Впечатление прави, че отговорите му са лаконични, точни, някои от които състоящи се само от една дума. За него „действието”, „единството” и „мирът” са сред най-важните слова. На въпроса: „Самоуспокоението ли е най-голямата беда?” – отговорът е еднозначен – Егоизмът.
Две години преди края на социалистическата система в България Георги Андреев е награден и с орден „Георги Димитров” за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма и във връзка с неговата 80-годишнина. Това е и последното отличие, което получава „Кобе” от българската държава.
Георги Андреев Андреев (Кобе) почива на достолепните 95 г. през 2002 г.
* * *
В заключение може да се каже, че живота и дейността на Георги Андреев, особено в периода 1936 – 1945 г., обогатяват информацията ни за Гражданската война в Испания и участието на българите в нея, като потвърждава ролята и значението им. Всеки един спомен разкрива определена гледна точка, отговаря, но и задава нови въпроси. Безспорно темата не е окончателно изчерпана и предстои да бъде дообогатявана. Въпреки това, настоящото изследване за личността на Георги Андреев е първото по рода си, правено в България. Като такова то поставя основите на бъдещи изседвания.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Статии и монографии
- Гюзелев, В., Георги Марков и др. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Държавния архив, С., 2003
- Ние се бихме в Испания, С., 1967
- Николов, Венцеслав. Българи и испанци, С., 2005
Вестници и списания
- Попов, Сп. Кобе, Антени, бр.87/ 1986 г.
- „Работничческо дело”, бр.236/ 24 август 1986 г.
Архивни единици
- ДА-Благоевград, СП 480
- ДА-Благоевград, СП 855
- ДА-Благоевград, ф.934, оп.1, а.е.1
- Личен архив на Георги Андреев
Интерактивна литература
- Ковачев, Н. Българските интербригадисти в Испания,
https://worldtodaybg.com/2014/01/04/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD/ интерактивно към 13.05.2017 г.
- Кузев, Л. Долнобанските опълченци, http://vestnikpriatel.com/%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8/, интерактивно към 13.05.2017 г.
