Проф. Славчо Загоров – роден през 1898 г. в София, следва право в Берн, София и Инсбрук. След участието си в ПСВ завършва държавни науки в Лайпциг с докторат. В периода 1933 – 1937 г. прави научни изследвания по политическа икономия в Харвардския университет, Женева, Лондон и Кеймбридж. От 1934 г. е проф. по статистика в Софийския университет. В периода 1934 – 1942 г. е директор на Дирекция „Статистика“. Избран за народен представител в XXV ОНС. Назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителствата на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1939 – 1942 г.). От 1942 до 1944 г. е пълномощен министър в Берлин, не се завръща в България. Осъден е на смърт и конфискация на цялото му имущество задочно от Народния съд през 1945 г. Умира през 1970 г. в Австрия.
Инж. Спас Ганев – роден през 1888 г. в Сливен, завършва Военното училище в София, участва във войните за Национално обединение като командир на батарея, завършва инженерство в Германия. В периода 1925 – 1934 г. е ръководител на строежите на военните заводи в Казанлък, съдебните палати в Русе и София. Избран за народен представител в XXV ОНС. През 1934 г. е назначен за главен директор при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 1935 до 1939 г. е министър на същото министерство. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
Стефан Стефанов – роден през 1876 г. в Сливен, завършва право и държавни и стопански науки в Берлин. През ПСВ е поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Член и деец на Демократическата партия, освен това е индустриалец и ръководител на финансовата група около Българската национална банка. Избиран за народен представител във всички ОНС от XXI до XXIV включително. В периода 1926 – 1931 г. е председател на УС на Съюза на индустриалците . Назначен за министър на финансите в правителствата на Н. Мушанов (1931 – 1934 г.). След 9 септември 1944 г. е репресиран и имуществото му е национализирано. Умира през 1946 г. в София.
Стоян Костурков – роден през 1866 г. в Панагюрище, завършва духовно училище Лясковския манастир, следва право в Женева. От 1893 до 1906 г. работи като учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Поморие, Варна, София. Един от основателите на Радикалдемократическата партия. Избиран за народен представител в седем ОНС. Заема следните министерски постове: министър на народното просвещение (1918 – 1919 г.); министър на железниците, пощите и телеграфите (1931 – 1934 г.); След 1935 г. се обявява в защита на Търновската конституция и в защита на българските евреи. Включва Радикалдемократическата партия в ОФ. След 9 септември е министър на народното просвещение в правителството на Кимон Георгиев и народен представител в XXVI ОНС. Умира през 1949 г. в София.
Ген. Теодоси Даскалов – роден през 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко, завършва Военното училище в София. Участва като артилерист, командир на батарея във войните за Национално обединение. През 20-те години е уволнен от армията и работи като военен преподавател. Назначен за военен аташе в Рим (1932 – 1935 г.). Командир на големи военни гарнизони (1935 – 1938 г.). В периода 1938 – 1942 г. е министър на войната в правителствата на Г. Кьосеиванов и Б. Филов. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
Проф. Тодор Кулев – роден в Габрово през 1878 г., следва във Военно-медицинската академия в Петербург, а след това правни науки отново в Петербург, Страсбург и Берн. Първо доцент, а след това професор по наказателно право в Софийския университет, а от 1918 до 1921 г. е декан на Юридическия факултет. Един от водачите на Демократическия сговор и организатор на Деветоюнския преврат. Народен представител в четири ОНС (XX – XXIII). Назначен е за министър на правосъдието в кабинета на А. Ляпчев (1926 – 1930 г.). Умира в София през 1942 г.
Ген. Христо Луков – роден във Варна през 1887 г., завършва Военното училище в София, служи като офицер, артилерист по време на войните за Национално обединение. Назначен е за командир на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), началник на Военното отделение в Артилерийската инспекция при Военното министерство (1928 – 1934 г.). В периода 1935 – 1938 г. е министър на войната в правителството на Г. Кьосеиванов. Ръководител на СБНЛ (1939 – 1943 г.). Убит от комунистически терористи през 1942 г. в София.
Христо Попов – роден през 1862 г. в с. Стояново, Македония, завършва право в Московския университет. Работи като адвокат в Пловдив и става член на Либералната партия. Избран е за народен представител в X, XI, XVII ОНС. Назначен за министър на правосъдието в правителството на В. Радославов (1913 – 1918 г.). През 1923 г. е осъден на доживотен затвор по закона за съдене на виновниците за Националните катастрофи. След 9 юни 1923 г. е амнистиран. Умира през 1933 г. неизвестно къде.
Цанко Церковски – роден в с. Бяла Черква, Търновско през 1869 г., завършва педагогическо училище в Казанлък, след което работи като учител в Полски Тръмбеш и с. Мусина. Става член на БРСДП. Участва организирането и създаването на БЗНС. Избран за народен представител в XI, XIV – XX ОНС и V ВНС. Заемал е следните министерски постове: министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918 г.); на железниците, пощите и телеграфите и управляващ министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918 – 1919 г.); на народното просвещение (1919 – 1920 г.); на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1920 – 1923 г.); След 9 юни 1923 г. е арестуван и осъден като член на БЗНС. През 1924 г. е амнистиран и започва активна дейност за възстановяване на БЗНС. Арестуван е след атентата в църквата „Св. Неделя“ . Умира през 1926 г. в Централния затвор.
Цвятко Бобошевски – роден във Враца през 1884 г., завършва право в Париж. Деец на Народната и Народнопрогресивната партия, участва в подготовката на Деветоюнския преврат. Избиран за народен представител в три ОНС. Заема следните министерски постове: министър на търговията, промишлеността и труда (Ал. Цанков); на правосъдието (Ал. Цанков); на промишлеността, търговията и труда (А. Ляпчев). Обявява се против въоръжената борба на ОФ. Регент на Царство България в периода 1944 – 1946 г. Умира през 1952 г. в София.
Проф. Янаки Моллов – роден в с. Беброво, Търновско през 1882 г., завършва Висшето земеделско училище в Москва, става доцент, а по-късно професор в Агрономо-лесовъдния факултет на СУ. Член е на Народния сговор, а по-късно на Народно-социалното движение. Избиран за народен представител в три ОНС. Заема следните министерски постове: министър на земеделието и държавните имоти (Ал. Цанков); на народното просвещение и народното стопанство (К. Георгиев). Назначен е за ректор на СУ. Умира на през 1948 г. в София.
Янко Стоянчов – роден в Търново през 1881 г., завършва право и административни науки в Софийския университет. Работи като заместник-прокурор и адвокат, назначаван за окръжен управител на Кюстендил, Бургас, Търново и Враца (1908 – 1911 г.). Участва във войните за Национално обединение. Членува в Демократическата партия и е активен участник в Деветоюнския преврат. Назначен е за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и за кратко управляващ министерство на правосъдието в правителството на Ал. Цанков. Умира през 1927 г. в София.
