Д-р Константин Партов – роден през 1893 г. във Враца, завършва право в Софийски университет, специализира наказателно право (докторат) в Германия. Член е на Върховния административен съд и на Съюза на съдиите. Министър на правосъдието в правителството на Богдан Филов (1942 – 1944 г.). Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
Марко Турлаков – роден през 1872 г. в с. Кърджалии (дн. Сърнево), Хасковско, завършва право в Софийския университет. Член и деец на БЗНС, редактор на в. „Земеделско знаме“. Избиран е за народен представител в пет ОНС и едно ВНС. Заемал е следните министерски постове: министър на железниците, пощите и телеграфите; управляващ министерство на правосъдието (Ал. Стамболийски); на финансите (Ал. Стамболийски). През 30-те е деец на БЗНС „Александър Стамболийски“, но по-късно се оттегля от обществена дейност. Умира през 1940 г. в София.
Михаил Йовов – роден в Пловдив през 1886 г., завършва Военното училище в София и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканските войни като батареен командир, а през ПСВ е началник-щаб на бригада и дивизия. Завършва търговско-стопанския отдел на Свободния университет. В периода 1929 – 1934 г. е началник на Военното училище и началник-щаб на Българската армия. Избран е за народен представител в XXV ОНС. Назначен за министър на народното просвещение (1935 – 1936 г.) и министър на железниците, пощите и телеграфите (1936 – 1938 г.). През 1944 г. е назначен за пълномощен министър във Финландия. Осъден е задочно от Народния съд на смърт и конфискация на имуществото. През 1948 г. емигрира в Аржентина, където загива при неясни обстоятелства през 1951 г.
Никола Апостолов – роден в с. Пътеле, Македония през 1866 г., завършва право в Тулуза. Членува в Народноблиералната партия и работи като адвокат. Избран е за народен представител в три ОНС. Заема следните министерски постове: министър на народното просвещение; на железниците, пощите и телеграфите (В. Радославов). Осъден на 10 години затвор и лишаване от граждански и политически права по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи през 1923 г. Амнистиран през 1924 г. Умира в София през 1952 г.
Ген. Никола Бакърджиев – роден през 1881 г. в Търново, завършва Военното училище в София и Академията на генералния щаб в Торино. През Балканските войни и ПСВ е помощник-началник на оперативната секция на Щаба на действащата армия. Два пъти е назначаван за началник-щаб на войската (1926 – 1929 г. и 1931 – 1934 г.). Министър на войната в правителството на А. Ляпчев (1929 – 1931 г.). Умира през 1954 г. в София.
Никола Мушанов – роден в Дряново през 1872 г., завършва право в Екс ан Прованс, Франция. Работи като адвокат и прокурор, а по-късно става член и деец на Демократическата партия. Избиран е за народен представител в 12 ОНС. Заема следните министерски постове: министър на народното просвещение; на вътрешните работи (Ал. Малинов); на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918 – 1919 г.); министър на вътрешните работи и народното здраве (1931 г.); министър-председател (1931 – 1934 г.); управляващ министерството на правосъдието (1932 – 1933); управляващ министерството на железниците, пощите и телеграфите (1934 г.); министър без портфейл в правителството на К. Муравиев; Част от демократичната опозиция по време на ВСВ. В периода 1945 – 1950 г. е многократно репресиран и изселван от властта. Умира в София през 1961 г.
Петър Габровски – роден през 1898 в Разград, завършва Школата за запасни офицери в София и участва в ПСВ. След това завършва право в Софийски университет. В периода 1924 – 1939 г. работи като адвокат. Назначен е за министър на железниците, пощите и телеграфите в последното правителство на Г. Кьосеиванов (1939 – 1940 г.), а също така и за министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Б. Филов (1940 – 1943 г.). Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
Д-р Петър Динчев – роден в с. Любеново, Първомайско през 1857 г., завършва право с докторат в Прага. Избиран за народен представител в XVII ОНС. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и също така на земеделието и държавните имоти (1913 – 1918 г.) в правителствата на В. Радославов. Осъден като виновник за националните катастрофи през 1923 г. и амнистиран през 1924 г. Умира през 1925 година в Цариград.
Петър Тодоров – роден през 1881 г. в Ловеч, следва финансови науки в Берлин. Членува в Радикалдемократическата партия и е редактор на в. „Родина“, а по-късно и на сп. „Демократически преглед“. Членува в Демократическия сговор и участва в Деветоюнския преврат. Избран е за народен представител в XIX и XXI ОНС. Заемал следните министерски постове: министър на финансите (1923 – 1926 г. Ал. Цанков); отново мин. На финансите при Кимон Георгиев (1934 – 1935 г.). Участва в създаването на „Звено“, а по-късно и в ОФ. Умира в София през 1955 г.
Рашко Маджаров – роден през 1874 г. в Копривщица, следва право в Санкт Петербург, Париж и Лион. Деец на Демократическата партия и Демократическия сговор, работи като адвокат в София. Един от дейците организирали Деветоюнския преврат. Избран е във всички ОНС от XIV до XXIV включително. Заема следните министерски постове: министър на земеделието и държавните имоти (1918 г.); на правосъдието – внася законопроекта за ЗЗД (1924 г.); на железниците, пощите и телеграфите (1924 – 1926 г.); на железниците телеграфите и пощите (1928 – 1930 г.) . Умира през 1943 г. в София.
Славейко Василев – роден в с. Ветрен, Пазарджишко през 1879 г., завършва Военното училище в София и Генералщабната академия в Санкт Петербург. По време на войните за Национално обединение е военнослужещ с офицерски чин. След войната е част от ръководството на Военния съюз и участва активно в организацията на Деветоюнския преврат. Избран за народен представител в XXI – XXIV ОНС. Заема следните министерски постове: министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в периода 1926 – 1930 г. в правителството на А. Ляпчев и през 1944 г. в правителството на Иван Багрянов. Един от създателите и организаторите на младежките националистически организации „Христо Ботев“ и „Отец Паисий“. Самоубива се на 2 септември 1944 г.
