Д-р Васил Радославов – роден през 1854 г. в Ловеч, завършва правни науки в Хайделберг с докторат. Член, а по-късно водач на едно от крилата на Либералната партия. Избиран за народен представител в 7 ОНС и в едно ВНС. Заемал е следните министерски постове: три пъти министър-председател (вкл. по време на ПСВ), министър на вътрешните работи, на правосъдието, на народното просвещение, на външните работи и изповеданията. През 1923 г. е осъден задочно по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи на доживотен затвор. Амнистиран е през 1924 г. от правителството на Ал. Цанков. Умира през 1929 г. в Берлин.
Вергил Димов – роден в с. Аязлар (дн. Светлин), Търговищко през 1901 г., завършва право в Софийския университет. Член на БЗНС от 1920 г., председател на ПП на „Младежки земеделски съюз“ и редактор на едноименния му печатен орган. След 9 юни 1923 г. емигрира в Югославия и Чехословакия, завършва Висша кооперативна школа в Прага. Един от създателите и водачите на БЗНС „Врабча 1“. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Народния блок, министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на К. Муравиев. Осъден е от Народния съд на доживотен затвор, но през 50-те е амнистиран и става член на Върховния съюзен съвет на БЗНС. Умира през 1979 г. в София.
Проф. Владимир Моллов – роден през 1873 г. в Киев, завършва право в Московския университет, специализира право в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино, доцент, а по-късно професор във Висшето училище в София (1900 – 1908 г.). Девет пъти е избиран за народен представител като член на Демократическата партия, а по-късно и на Демократическия сговор. Заемал е следните министерски постове: министър на народното просвещение; на железниците, пощите и телеграфите; на финансите; Умира през 1935 г. в София.
Георги Кьосеиванов – роден през 1884 г. в Пещера, завършва право в Париж. Назначаван е за дипломатически агент в Рим, Цариград, Берн, Париж, Берлин. Заемал е висши административни постове в министерство на външните работи и изповеданията. Назначаван е за пълномощен министър в Атина, Букурещ и Белград. За кратко е началник на канцеларията на цар Борис III, а след това заема постовете министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (1935 – 1940). До 9 септември 1944 е пълномощен министър в Берн, отказва да се завърне в България. Умира през 1960 г. в Швейцария.
Георги Петров – роден в Харманли през 1886 г., завършва Одринската българска гимназия, а след това право в Софийския университет. Член на Народнолибералната, а по-късно един от водачите на Националлибералната партия. Три пъти е избиран за народен представител. Министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Народния блок. През 1933 г. преминава в опозиция. След 9 септември 1944 г. прави опит да възстанови Националлибералната партия, но е репресиран. Умира през 1964 г. в София.
Ген. Дамян Велчев – роден в Габрово през 1883 г., завършва Военното училище в София, а по-късно завършва право в Софийския университет. По време на Балканските войни е командир на рота, а през ПСВ на дружина. Един от водачите на Военния съюз и един от организаторите на деветоюнския, деветнадесетомайския и деветосептемврийския преврат. През 30-те години е изключен от Военния съюз, а по-късно осъден на смърт по обвинение в нов опит за преврат – присъдата му е заменена с доживотен затвор, а по-късно е амнистиран. Назначен е за министър на войната в правителството на Кимон Георгиев (1944 – 1946 г.). След това е назначен за пълномощен министър в Швейцария от където отказва да се завърне. Умира във Франция през 1954 г.
Димитър Василев – роден в Шумен през 1883 г., завършва педагогическо училище в родния си град, а след това технически науки в Мюнхен. Директор по водоснабдяването в Шумен, Провадия, Преслав, Враца, Фердинанд, Видин, Свищов и др. (1928 – 1939 г.). В периода 1939 – 1944 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в няколко правителства. Осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г. в София.
Димитър Вълев – роден на 6 септември 1885 г. в Стара Загора, участва в ПСВ. Завършва школата за запасни офицери в София, а след това завършва Юридическия факултет в София. Работи като съдия в Пловдив и София, а след това като адвокат, председател на УС на банка Български кредит. Избиран за народен представител в 2 ОНС – обявява се против депортирането на българските евреи. Министър на правосъдието в правителството на Г. Кьосеиванов. Осъден на 15 години затвор от Народния съд, а след това е амнистиран. Почетен гражданин на Израел. Умира през 1973 г. в София.
Димитър Върбенов – роден в Плевен през 1884 г., завършва гимназия в София и право и държавни науки в Софийския университет. Член на БРСДП (т.с.) за кратко, а след това на Националлибералната партия. Министър на правосъдието в правителството на Народния блок (1931 – 1932 г.). Умира в София през 1961 г.
Димитър Гичев – роден през 1893 г. в Перущица, завършва Духовната семинария в София. Член на БЗНС и народен представител в три ОНС. Ръководител на БЗНС „Врабча 1“ (1926 – 1944 г.). В правителството на Народния блок е министър на земеделието и държавните имоти и министър на промишлеността, търговията и труда; за кратко е управляващ министерството на народното просвещение. Един от създателите на т.нар. Петорка, против въоръжената борба на ОФ. Министър без портфейл в правителството на К. Муравиев, осъден е на 1 година затвор от Народния съд. Участва в БЗНС „Никола Петков“, заради което е осъден на доживотен затвор, а през 1959 г. е амнистиран. Умира през 1964 г. в София.
Димитър Драгиев – роден в с. Радне махле (дн. Гр. Раднево) през 1869 г., завършва Хасковската гимназия. Участва в учредителното събрание на БЗНС. Избиран за народен представител в шест ОНС и един път във ВНС. Назначаван за министър на земеделието и държавните имоти (1918 – 1919 г.) . Отказва министерски пост през 1920 г. от Ал. Стамболийски по идейни причини, а по-късно е изключен от партията. Основател на БЗНС „Стара Загора“. Активен общественик в периода 1923-1942 г., участва в различни политически коалиции. Умира през 1943 г. в Стара Загора.