Орденът на тамплиерите и българските земи

„Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.“

                                                                      Псалм 113

Отношенията между Орденът на тамплиерите и България през Средновековието, в българската историография или е половинчато излесдван, като проблем, или изобщо не е. Вероятно това се дължи на липсата на преки и точни сведения по въпроса. И все пак, моята скромна задача е, чрез някои факти и свидетелства да се опитам да маркирам основни етапи в историята на средновековна България, там където има допирни точки с един от най-могъщите за времето военно-монашески ордени.

Създаването на Ордена на тамплиерите

След като Светите земи падат под ударите на мюсюлманите, Западният свят се вдига на „свещена война“ за спасение и освобождение на земите превзети от „неверниците“. Папа Урбан II призовава за кръстоносен поход. Хиляди благородници, бедняци, безимотни, монаси и други вземат участие в Първия кръстоносен поход (1096-1099). През българските земи преминават със сигурност частите на Пиер Отшелника и Готие Безимотния, защото населенито на Сердика и Филипопол посреща преминаващите редици на кръстоносците. Първият кръстоносен поход се оказва успешен и Светите земи са отвоювани от мюсюмлманите. Създадени са четири монархии – Йерусалимско кралство, графство Едеса, графство Триполи и княжество Антиохия. Именно в Йерусалимското кралство е поставено началото на Ордена на тамплиерите. Тук през 1118 г. девет рицати водени от Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сент Омер се представят пред крал Балдуин II.¹ Те желаят покровителството на монарха, за да могат да пазят живота на поклонниците от Яфа до Йерусалим. Това се превръща в лайтмотив на бързо разрастващия се орден. Крал Балдуин II приема предложението и предоставя на рицарите да живеят в неговия дворец, разлопожен на Хълма на цар Соломон, където някога е бил неговия храм.² Оттук идва името на ордена – Орден на бедните рицари на Христа от Храма на Соломон („temple“ – храм; тамплиери, храмовници). До 1128 г. орденът остава малоброен, но след съставянето на Устава от св. Бернар от Клерво, той започва да се увеличава не само числено, но и могъществено. За кратко време Орденът на тамплиерите се превръща в мощна икономическа, военна и религиозна сила, както в Светите земи, така и в Западна Европа. Рицарите се подчиняват само на папата, като пренебрегват западните монарси. Строгата йерархия в Ордена, изградена от сержанти, рицари, земеделци, свещеници и туркополи, прави съществуването му стабилно, което води до създаването в  европейските страни командории, в които ничия власт няма силата да се меси. Тамплиерите се ръководят от Велик магистър, който се избира от високопоставените в Ордена. Изграждането на замъци, църкви, манастири, както и пренасянето на културни ценности от Изток на Запад остава запазена марка за тамплиерите до тяхното окончателно унищожение през 1312 г.

Втори, трети и четвърти кръстоносен поход и българските земи

През българските земи преминават кръстоносците на Втория (1147-1149) и Третия кръстоносен походи (1189-1192). Преки или косвени данни за тамплиери по нешите земи в този период засега със сигурност няма. Нещата, обаче се променят след края на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), когато рицарите превземат Константинипол и слагат началото на Латинската имерия просъществувала до 1261 г. Участието на тамплиери в разграбването на византийската столица не е документирано. Жофроа дьо Вилардуен свидетелства за италиански, френски, немски благородници, които след като превземат Константинопол правят големи дарения на Ордена на тамплиерите.³ Интересен е случаят с френския трубадур Гийом дьо Фериер, който става член на Ордена в Йерусалим и по-късно се връща при коронацията на Балдуин Фландърски в Константинопол на 16 май 1204 г. Разразилата се битка край Одрин на 14 април 1205 г., когато цар Калоян разбива латинските войски, спира западното влияние (доколкото може) по българските земи. В това сражение няма данни да са участвали тамплиери.

И все пак Латинската империя става притегателна сила за рицарите от Ордена. През 1231-1237 г. владетел на империята става Йоан дьо Бриен, който е бивш крал на Йерусалим, вероятно в неговата свита е имало доста рицари, които са свързани с тамплиерите.⁴

По следите на тамплиерите край село Нисово

Наскоро, обаче край русенското село Нисово са открити интересни надгробни плочи. Археолозите предполагат, че това са гробове на рицари тамплиери. Но какво им подсказва подобна теория? На повечето надгробни камъни е издълбан символа на тамплиерите – кръст с удължени крайща, поставен в кръг.⁵ Това естествено не би определило гробовете като принадлежащи на рицарите, но самото им съществуване буди интерес. Необходимо е, според мен детайлно проучване и разкопки в по-голям мащаб. Самото гробище край Нисово води началото си от XIII-XIV и е използвано до към XVII век. Войната би била най-точната причина тамплиерите да са били в този период по нашите земи, защото например през 1254 г. срещу България са хвърлени частите на друг голям орден – този на хоспиталиерите. Не е изключено рицарите храмовници да са участвали в тези сражения. В този период България все повече се отваря към запада, в Търново е изграден цял квартал, където живеят западни благородници, търговци, занаятчии. Там е издигната и католическата катедрала в готически стил (привнесен именно от тамлиерите, като стил архитектура), от която днес са оцелели само няколко скулптурни фигури.

Роже дьо Флор по българските земи

И все пак по българските земи със сигурност последният подвизаващ се рицар тамплиер е Роже дьо Флор. Той е роден през 1267 г. в Бриндизии, Италия. Съвсем млад влиза в Ордена на тамплиерите и се свързва до края на живота си с тях.⁶ През 1303 г. дьо Флор с група тамплиери от о. Крит се прехвърля в днешна Македония и превзема Солун. Това не остава незабелязано от византийския имератор и той привлича компанията във войната със селджуките. През същата година Роже дьо Флор оглавява Каталонската компания (в нея има каталонски алмогавари, освободени от задължения към Педро III Арагонски), наброяваща над 6500 души, като взима участие в сражения в района на Мармара, Североизточна Анатолия, историческата Витиня и Мизия.⁷ Император Андроник II води кампанията срещу прииждащите турци с променлив успех от 1303 до 1313 г. Влиянието на дьо Флор расте главоломно. Преброжда Македония и Тракия със своите тамплиери. В знак на благодарност, за участието му в кампаниите, императорът го жени за племенницата си Мария Асенина Палеологина, дъщеря на царица Ирина и българския цар Иван Асен III (1279-1280) през 1303 г. Бракът им не продължава дълго – на 30 април 1305 г. Роже дьо Флор е убит от Андроник, поради свада. Предполага се, че проблемът е бил цена изискана от наемниците, която е непосилна за Византия. Наемната тамплиерска група се разпада, а в следствие на това Византия губи всички територии в Мала Азия – Бруса, Никея и Никомедия. Така пътят на османците е открит към Балканите и Европа.⁸

Цар Иван Александър и Ордена на тамплиерите

На 13 октомври 1307 г. френския крал Филип IV Хубави и папа Климент V (Бертран дьо Гот), извършват акция срещу Ордена на тамплиерите, като голяма част от членуващите в него са арестувани, а имотите им на територията на Франция са иззети. Част от рицарите се спасяват като търсят страни, които не са подвластни на папата. Пребиваването на дьо Флор по българските земи се оказва полезно. Тамплиерски части отправящи се по долината на р. Струма, стигат до владенията на българския княз Жарко Драгаш (1270-1330) в Северна Македония.⁹ Години по-късно цар Иван Александър (1331-1371) дава убежище на тамплиери, които основават манастир по поречието на р. Марица.

Съществува предположение, че в битката при Велбъжд от 28 юли 1330 г. където загива княз Жарко Драгаш, на страната на сърбите участват и наети отряди на тевтонските рицари. Тевтонския орден, наред с Малтийския са съперници на тамплиерите от самото си съществуване. Дори участват в походи и акции срещу катарите на запад. А голяма част от катарите са покровителствани от Ордена на тамплиерите и са техни естествени съюзници. Така поставен въпроса, съществува логика в намеренията на тевтонските рицари да участват в сражения с български покровител на тамплиерите.¹⁰

Църквата „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир

Орденът на тамлиерите е известен и със своята загадъчност. В България съществува място, което се смята, че също е свързано с Ордена. Става дума за църквата „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир. Църквата се намира на два километра от центъра на град Земен, Петричко. Тя е построена през XI век, храмът е образец на архитектурата, строителството и монументалната живопис по българските земи. Целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата. Не се обитава от монаси. Църквата е единственият кръстокуполен храм у нас с кубична форма – 9 на 9 на 9 метра. Когато се влезе от притвора към олтара се образува вписан кръст в квадрат. Куполът на църквата е също вписан квадрат. Стенописите датират от XIV век, макар да не е изключено и по-рано изографисфане. „Св. Йоан Богослов“ е уникален и с единствения по нашите земи стенопис – изковаването на пироните за кръста на Христос. Тази фреска не се среща никъде из храмовете и из монументалната живопис, нито на Изток, нито на Запад. Земенския манастир в свидетел на първите кръстоносци, които преминават през България. Това означава, че в периода 1096-1110 г., тамплиери тук няма, поради факта, че Орденът е създаден чак 1118 г. Но легенда твърди, че тамплиерите са открили някакъв артефакт свързан с християнството като религия под олтара на църквата в по-късно време (вероятно XIII-XIV век(?!))…. Дали е така, това може да се отвърди или отхвърли чак след етапни и сериозни проучвания.¹¹ Председателката на Комитета по култура Людмила Живкова (1973-1981) е знаела за съществуването на манастира и загадките около него. При срещите на Живкова с принцесата на Монако Грейс Кели е обсъждан културния обект, което води до усилия от страна на българските власти да опазят църквата.

    Така маркирахме основни направления от връзките между България и Ордена на тамплиерите. Надявам се, че българските археолози и медиевисти вбъдеще ще имат върху какво да се замислят и поработят. Проблемът, че доста от преките и косвени данни за тамплиери по нашите земи остава отворен за изследване. Защото нищо в историята не е изключено, стига да е обосновано и истинно.

Използвана литература:

¹Шарпантие, Л., Тайните на Ордена на тамплиерите, София, Мириам, 1998, с. 10

²пак там, с. 10-11

³Овчаров, Н., Откритията на българския Индиана Джоунс, София, Захарий Стоянов, 2008, с. 45

⁴пак там, с. 45

⁵Овчаров, Н., Откритията на българския Индиана Джоунс, София, Захарий Стоянов, 2008, с. 43-44

⁶Дреников, И., Загадъчната България, София, Изток-Запад, 2014, с. 74-75

⁷пак там, с. 75

⁸пак там, с. 75

⁹Дреников, И., Загадъчната България, София, Изток-Запад, 2014, с. 76-77

¹⁰пак там, с. 77

¹¹Сайт, https://ph69.dackel-bg.com/zemen-monastery/