БРП /к/ по пътя към монопола над Отечествен фронт

Първият важен момент е влиянието на Москва в България. От една страна Съветския съюз го упражнява посредством Съюзната контролна комисия (СКК) в лицето на маршал Ф. Толбухин, но реално ген. С. Бирюзов. От друга страна, получаваща пълната подкрепа от СССР БРП/к/ започва да упражнява натиск върху останалите партии. Нейната сила става още по-голяма след като комунистите след 9.09.1944 г. започват да ръководят МВР и министерството на правосъдието. Това се оказва изключително мощен и сигурен инструмент за влияние и осъществяване на своите идеи, респективно и тези на Кремъл. Започнати са повсеместни чистки, което позволява на комунистите да осъществят контрол над държавния апарат, но и над цялото общество. На практика милицията придобива особени правомощия и няма институция, която да може да се противопостави.

От друга страна, политическите организации, лишени от воденето на политически живот от 10 години, получават възможност да се изявят, да възстановят структурите си и да започнат организационно съществуване. Това е по-скоро е един емоционален момент, но достатъчно силен мотиватор за раздвижване на партиите в ОФ. Фактор, който генерира енергия сред лидерите на организациите, който се засилва с течение на времето.

Митинг по време на Народния съд

Друг, много важен момент, е приетата от Министерски съвет на 30 септември 1944 г. Наредба-закон за „Народния съд”. Той предизвиква най-много разногласия и напрежение между ОФ партиите. Комбинирайки се с натиска от страна на МВР върху т.нар. „фашистки елементи” сред населението в страната, единството в коалицията сериозно се разклаща. Своеволията на силовото министерство предизвикват силни реакции, особено в лицето на земеделците и техния ръководител Никола Петков.

Накрая, но не и на последно място, Отечественият фронт бързо се превръща в организация от затворен характер, провокирайки силни сблъсъци вътре в структурата. Подобно съмнение е изразено и от д-р Герасимов – социалист от Софийския общински комитет на ОФ, на заседание на ПБ на БРП/к/, проведено на 5 ноември 1944 г. Той споделя, че „Ние (ОФ – б.а.) се опираме на представителите на масовите организации” Това изречение е част от неговия анализ, посветен на работата на НК на ОФ. Не случайно Герасимов набляга на ролята и значението на масовите организации, защото смята, че земеделците и „Звено” използват Отечествения фронт и желаят да го превърнат в „…затворена организация само за партии”. Именно затова той набляга на отворения характер на ОФ.

На същото това заседание на ПБ от 5 ноември 1944 г. се вземат и някои основополагащи решения за бъдещето на ОФ, неговите задачи и същност. Голяма част от тях ще залегнат в Първи и Втори конгрес на организацията. Приема се ОФ да е „…продължителен всенароден боеви съюз на демократичните патриотични сили за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България…” В точка 2 се казва, че „НК на ОФ да бъде най-авторитетния орган в България – главен контрольор и сътрудник на ОФ властта.”

Сред решенията има текстове, които по категоричен начин свидетелстват за желанието на комунистите да монополизират ОФ и разкриват ясно стратегията на БРП/к/ за бъдещето на Отечествения фронт и ролята на партията в него. От ПБ съветват своите членове, представители по места в ОФ, да избягват:

 „…необмислените изказвания, изхождащи даже от ръководни другари, че ОФ е временна и преходна комбинация и че при първия сгоден случай ние (комунистите – б.а.) ще се отървем от съюзниците…”

Впечатление прави, че именно по този въпрос, месец по-рано, на страниците на в-к „Отечествен фронт” е публикувана съвместна декларация на БРП/к/, БЗНС, НС „Звено” и БРСДП. Партиите се обединяват около това, че:

 „…ОФ НЕ Е (курсивът мой – б.а.) обикновено временна междупартийна комбинация за вземане на властта и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз на демократическите патриотични сили за довеждане до край борбата срещу фашизма…”

Покрай главната задача на ОФ към този момент – всеобщата борба срещу фашизма, се прокрадва темата за властта. Определено една от невралгичните теми за всички партии, но най-вече за комунистите. Те умело успяват да прикрият своите действия и намерения, като заедно с това ги приписват на останалите партии в коалицията – красноречив пример за вменяване на вина.

Разрастване на организацията на Отечествен фронт в цифри

Изграждането на ОФ клубове в страната е една от най-важните стъпки за утвърждаване на властта сред народа. Към декември 1944 г. в България съществуват 7 292 клуба. В тях членуват хора от различните политически формации от коалицията, както и безпартийни. Впечатление прави, че повече от половината са членове на БРП/к/ – 14 120. Присъствието на останалите организации е доста по-скромно: 8 682 на БЗНС; 854 на БРСДП и 410 на „Звено”. Към ОФ клубовете може да се включи всеки, който преди 9 септември 1944 г. е участвал в съпротивата срещу фашизма, неутрални, дори аполитични, селяни, работници, интелектуалци, и разбира се, всички онези, които споделят програмата на ОФ. Съотношението на силите в клубовете по места е огледален образ на влиянието на партиите (в края на 1944 г. и началото на 1945 г. членската маса на двете най-големи партии – БРП/к/ и БЗНС, наброява съответно – ок.250 000 и 115 хил. души) и в национален мащаб, въпреки, че съществува паритет в НК на ОФ (по решение на ПБ от 5 ноември 1944 г. всяка една от партиите изпраща по четирима свои представители в Националния комитет).

Очаквайте скоро Част II!

Библиография

Архивни единици:

ЦДА, ф.1Б, оп.6, а.е.9, 17, 34, 197 и 213;

Публикувани документи:

  1. Вторият конгрес на Отечествения фронт, Издание на Националния съвет на Отечествения фронт, 1948г.;
  2. Далин, А. и Ф.И.Фирсов, Димитров и Сталин (1934 – 1943). Писма от съветските архиви, ИК „Прозорез”, с.52
  3. Позив на НК на Отечествения фронт към българския народ против правителството на Муравиев, на борба за спасяване на Отечеството, 5 септември 1944г., – В: 65 години Отечествен фронт-съюз, Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2008, с.235
  4. Димитров, Г. Отечественият фронт, неговото развитие и предстоящи задачи, Ново време, №1/ 1948

Статии и студии:

  1. Баева, И. Георги Димитров – историческа личност на XX век и исторически образ на XXI век” – В: Георги Димитров в обществента и в научната памет, С., 2012, с.18;
  2. Калинова, Е. Възникване на Отечествения фронт в годините на Втората световна война – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012, том 1;
  3. Калинова, Е. Мястото и ролята на Отечествения фронт в годините на „Народната демокрация” (1944-1947г.) – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012;
  4. Кандиларов, Е. Отечественият фронт от коалиция към единна общественополитическа организация – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012;
  5. Марчева, Ил. Историята на една предизвестена смърт, или краят на организираното женско движение в България (1944 – 1950), Епохи, кн.1/ 1998;
  6. Мигев, Вл. Масовите организации в България в епохата на социализма (1944-1989г.) – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, ЦИПИ, С., 2010;
  7. Мигев, Вл. За някои неверни становища до 10.XI.1989 г. за мястото и ролята на ОФ в българската история – В: 65 години Отечествен фронт-съюз, Изд. „Захари Стоянов”, С., 2008

Монографии:

  1. Знеполски, Ив. и колектив, НРБ от началото до края, ИИБМ, С., 2011;
  2. Исусов, М. Сталин и България, УИ „Св.Климент Охридски”, С., 1991;
  3. Калинова, Е. и Искра Баева, Българските преходи (1939 – 2010), С., 2010;
  4. Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България (1944 – 1948), С., 2007;
  5. Христова, Н. Българският случай. Култура, власт, интелигенция 1944 – 1989 г., НБУ, С., 2015

Справочници:

  1. Благоева, С. Георги Димитров. Биографичен очерк, Издателство на БКП, С., 1949
  2. Кьосев, Х. и Георги Мишков, Българска комунистическа партия. Исторически справочник, Партиздат, С., 1985
  3. Хаджиниколов, В и колектив, Георги Димитров. Биографичен очерк, Партиздат, С., 1973, с.141

Периодичен печат:

  1. Отечествен фронт, бр.4/ 12.09.1944г., бр.6/ 14.09.1944г., бр.10/ 18.09.1944г.,

бр.14/ 22.09.1944г., бр.23/ 3.10.1944г., бр.33/ 13.10.1944г.

  1. Народно дело, бр.340/ 30 септември 1945г.;

Интернет сайтове:

  1. Национален статистически институт http://www.nsi.bg/Census/SrTables.htm [достъп към 05.07.2018г.];
  2. Конституция на НРБ от 6.12.1947г., http://www.parliament.bg/bg/18 [достъп към 15.07.2018г.];
  3. Фотоархив Тодор Славчев, http://photoarhiv-todorslavchev.com/[достъп към 15.07.2018г.];

Свързани статииОще от същия автор...