Отечествен фронт и преврата от 9 септември 1944 година
В навечерието на 9 септември 1944 г. ОФ предприема две категорични стъпки, които го представят като важен фактор в сложната политическа обстановка в България. Първата от тях е срещата на представителна част на НК на ОФ с министър-председателя Иван Багрянов на 24 август. Посещението е с цел да се въздейства на премиера да им предаде властта. От друга страна, това е акт, чрез който ОФ за първи път се проявява като легална политическа сила. Срещата-разговор с представител на официалната власт (Багрянов) е демонстрация на сила, на готовност за управление и радикални действия.
Шест дни след срещата на ОФ делегацията с Багрянов отечественофронтовците се обръщат към населението с „Манифест към българския народ и армия” за незабавна смяна на правителството. Посредством този документ ОФ за първи път разгърнато, в 16 точки, представя своята програма. Няколко дни по-късно, в деня, в който СССР обявява война на България (5 септември 1944 г.) Отечествения фронт отправя Позив към българския народ, чрез който заявява, че правителствата на Багрянов и на Муравиев не са спазили обещанията, дадени към българите и призовава към засилване борбата за спасение на Отечеството, и за установяване правителство на Отечествения фронт. След още четири дни Отечественият фронт окончателно слага край на действащото правителство и завзема властта.
Коалицията Отечествен фронт начело на властта
След 9 септември 1944 г. започва нов етап в историята на България, но също така и в идейното развитие на ОФ. Още на 12 септември един от регентите от ОФ – Венелин Ганев, се обръща към населението по Радио София, заявявайки че „Управлението на страната в неговата цялост е ваше (на народа – б.а.). То е всенародно. То е окончателно остановено.” Още тук се вижда и подчертава каква ще е бъдещата визия на тази организация.
Друга главна цел на Отечествения фронт след 9 септември в идейно отношение е обединяването на работници, земеделци и интелектуалци под своята шапка, но пак под главното ръководство на БРП/к/. В Окръжно №5 на ЦК на БРП/к/ от 12 септември 1944 г. се казва, че клубовете на ОФ по градове и села, които да са опора на новата власт „да контролират и съдействат в работата на държавните и обществените органи” и да „промисляват по местните въпроси, свързани с живота и труда на населението.”
В следващите дни на септември и началото на ноември БЗНС, „Звено” и Българската работническата социалдемократическа партия (БРСДП) ще изразят подкрепа за ОФ и дейността на организацията. Очевидно е и подкрепа за самата БРП/к/, които както ясно се вижда монополизира Отечествения фронт и то в две посоки – от една страна в самата ОФ, от друга – като правителство, т.е. държавен. Наблюдаваме концентрация на политическа власт в една партия, която както отбелязва и Евгения Калинова – използва ОФ за параван за своя диктат.
Първи своята вярност в единството на ОФ заявяват земеделците. Никола Петков в своя реч по Радио София заявява – „Да живее съюза между земеделци, работници и почтени интелектуалци…В платформата на ОФ са вложени най-важните идеи, които съставлява ядката на земеделската платформа…Чрез силна земеделска организация да изградим силен Отечествен фронт.” Трябва да отбележим, че Петков говори от името на БЗНС, но и от името на правителството, тъй като е и министър без портфейл. Важен елемент от общата политическа картина на страната в този момент.
В този ред на мисли друг авторитет на земеделската организация – д-р Г.М.Димитров – твърди пред Кимон Георгиев и Дамян Велчев: „Вярвайте ми, аз изцяло поддържам ОФ и съм готов даже да дам живота си за запазването на неговото единство” (октомври 1944 г.).
Няколко дни по-късно (18 септември) във в-к „Отечествен фронт” Добри Терпешев (БРП/к/) споделя: „Ние (има предвид комунистите – б.а.) положихме свръхчовешки усилия да организираме новата действително, народна обществена сила – Отечествения фронт.” Думите на Терпешев са едно препотвърждение на Окръжно №5 на ЦК на БРП/к/ от 12 септември 1944 г., но също така има и за цел да изрази доминацията на комунистите по категоричен начин.
Четири дни след позицията на Терпешев БРСДП излиза с манифест към българския народ. В него се заявява, че „Работническата социалдемократическа партия единна и организирана, смела и въодушевена, е поела делото на Отечествения фронт и влага всичката си енергия и сила за изграждане на нова демократична България, на свобода, на правда, на човечност!” Под тези думи се подписва секретарят на партията Коста Лулчев. Манифестът изразява подкрепа към ОФ, но същевременно с това декларира и своите идеи, които изповядва.
На 3 октомври отново във в-к „Отечествен фронт” са публикувани Решенията на конференцията на „Звено-19 май”, проведена два дни по-рано. От тях става ясно, че организацията е преименувана на „Народен съюз Звено”, който смята, че „…единствено хармонията и сцеплението сред напредничивите и демократични сили, сплотяващи Отечествения съюз, като най-здрава и сигурна опора за спасението на България и за изграждането на новия свободен и демократичен строй.”
Без съмнение в началото, в периода септември – декември 1944 г., в ОФ коалицията цари разбирателство между организациите. Здравината на коалицията се потвърждава и от Кремъл. Вечерният коментар на Радио Москва от 30 септември 1945г., направен в отговор на материал в американския вестник „New York Herald Tribune”, твърдящ неединността в ОФ, категорично заявява, че „Отечественият фронт представлява една здрава коалиция на всички широко демократични партии в страната, поддържани от многобройните масови организации, които са единодушни в своите редове.” С течение на времето обаче единството е нарушено. Трябва да го потърсим главно във външния фактор, но също така и вътре в страната и самите партии, участващи в Отечествения фронт.
