Държавната културна политика по време на управлението на Отечествен фронт е слабо застъпена в изследванията на българската историография. Самият период не се отличава с категорично целенасочени действия в сферата на културата и науката. Работата на ОФ в тази насока се състои по-скоро в това да приспособи българската култура и наука към новата власт след 9 септември 1944 г. като премахне заложеното от т.нар. фашистки режим. Белег за това са и множеството основани и закрити институции от културно естество. В този ранен период на социалистическото управление все още няма ясно поставени цели за развитие на българската култура. Можем да кажем, че е такова състоянието и в останалите министерства на НР България. Програмата на правителството на ОФ от 17 септ. 1944 г. определя като най-главни задачи в областа на културата – изкореняването на фашизма и пропагандирането на програмата и задачите на ОФ.
Министерства и институции
Държавната културна политика по време на управлението на Отечествен фронт е слабо застъпена в изследванията на българската историография. Самият период не се отличава с категорично целенасочени действия в сферата на културата и науката. Работата на ОФ в тази насока се състои по-скоро в това да приспособи българската култура и наука към новата власт след 9 септември 1944 г. като премахне заложеното от т.нар. фашистки режим. Белег за това са и множеството основани и закрити институции от културно естество. В този ранен период на социалистическото управление все още няма ясно поставени цели за развитие на българската култура. Можем да кажем, че е такова състоянието и в останалите министерства на НР България. Програмата на правителството на ОФ от 17 септ. 1944 г. определя като най-главни задачи в областа на културата – изкореняването на фашизма и пропагандирането на програмата и задачите на ОФ.
През 1946 г. се активизира КНК и нейното поле за действие е разширено. В направена анкета камарата установява, че голяма част от българската интелигенция живее и работи при тежки материални условия. Най-зле в това отношение са художниците и скулптурите. За това е взето решение да бъдат стимулирани държавните откупи в тази област на културата, а също така са увеличени взаимодействията между тях ( художниците и скулптурите) и държавните и обществените организации.
През 1947 г. българската култура изпитва положителното влияние на международните промени. На 10 февруари е подписан мирен договор, с който е гарантирано суверенното развитие на страната и приключва международната намеса и контрол в нейната политическа, икономическа и културна дейност (ако не броим влиянието на СССР). През същата година е приет и Двегодишния план. Той става център на внимание от страна на печата. Възможността за критика от страна на пресата е „ампутирана“ чрез премахване на опозиционната преса. Главна цел на правителствената преса е да разясни целите на плана, така че да мобилизира силите на народната маса за неговото изпълнение.
1947 г. носи и друга промяна в сферата на културата. Във връзка с проекта за нова конституция обсъжда основаването на нова институция. Създаден е Комитетът за наука и изкуство. Няколко дни след приемането на конституцията Министерски съвет се заема с ликвидацията на Министерството на информацията и изкуствата. Завършва дейността си първото културно учреждение на ОФ. От 1 януари 1948 г. започва да функционира Комитет за наука и култура като към него е прехвърлена Дирекцията за висшето образование и с това комитетът става основна институция контролираща културните и научни дейности в НРБ. От този момент под силното влияние на БРП (к) се засилва влиянието на марксистко-ленинската теория във всички културни и научни сфери.
Основна заслуга на КНИК е пълното премахване на частната инициатива от материалната сфера на българското изкуство и наукa чрез Закон за издателствата и печатниците и Закон за киното. Всички частни издателства, печатници, киносалони заедно с апаратурата им се отнемат от частните лица, които ги притежават.С поемането на властта от БКП се забелязва обновление на целите на просветата, културата и науката. Освен нестихващта борба с фашизма занапред киното, печата, просветата, театъра и всички останали клонове на българската култура трябва да бъдат насочени към принципите на марксистко-ленинската естетика. С това се характеризира края на периода на народната демокрация и началото на управлението на БКП.
Развитие на културните жанрове
Изобразително изкуство
В навечерието на изборите за Велико народно събрание дейците на изобразителното изкуство получават много обществени поръчки. Настоява се материалите да са не просто отечественофронтовска пропаганда, а да служат за естетическото възпитание на масите. През цялата 1946 г. художниците са най-постоянните сътрудници на отечественофронтовския печат. През есента на 1946 г. в София е изградена временна зала за изложби. През същата година са организирани няколко големи изложби – антимонархическа и общохудожествена като в последната влизат 250 творби. Съюзът на художниците организира и пътуващи изложби. Художниците са културни дейци с нисък материален статус и с „радост и въодушевление“ приемат поръчките на ОФ.
Литература и печат
През 1945 г. Министерство на пропагандата и Съюз на писателите организират множество литературни четения из цялата страна. Темите са 9 септември, Отечествената война, борба с фашизма. Тази дейност има колкото културно, 
толкова и агитационно значение. Георги Димитров изразява надежда, че новите произведения ще бъдат посветени на теми „отразяващи чудесния героизъм на нашите партизани, партизанки и нелегални дейци, храброто участие на българския народ в окончателния победоносен разгром на фашистка Германия“. Министерството на пропагандата покровителства литературната дейност като изработва хонорарни таблици, които регламентират задълженията на издателствата към писателите.В областта на печата липсата на хартия става причина да бъдат наложени някои ограничения. С наредба от 1 декември 1944 г. в столицата могат да излизат само вестниците на партиите от ОФ. Ежедневници може да има само в Пловдив, Варна, Русе и Бургас, а в другите областни градове може да се издават само ежеседмичници. Забранено е печатането на вестници и списания от частни лица и опозиционните партии. Тендецията в издаването на книги е ориентирана към художествената и пролетарската литература, също така се превеждат усилено и съветски автори.
Радио
С радикалност се характеризира и политиката на ОФ в областта на радиото.
Техническата база на българското радио е в тежко състояние след бомбандировките през войната. Но през септември 1944 г. радио София започва да предава от училищнта сграда в с. Нови Хан. Основно място в програмата заема антифашистката тема. Внесена е апаратура от СССР, а основните съоръжения са ремонтирани и до 1 януари 1945 г. средното времетраене на радиопредаването е 9 часа дневно. Парадоксалното е, че ОФ се възползва от „фашистки“ закон приет през 1935 г., с който е обявен държавен монопол върху радиоразпръскването. Tози закон не е променен и радиото става едно от основните средства за политическа и културна пропаганда.
Кино
С голямо внимание се отнася Министерството на пропагандата към киното. На преглеждане и преоценка подлежат всички филми внесени в България след 1938 г. Забранена е прожекцията на унгарски, италиански и немски филми, също така филми с антисъветска и антисъюзническа насоченост. Министерството на пропагандата оценява киното като мощно средство за обществено въздействие. България няма изградена традиция в киното до този момент. Производство на филми извършва само 1 фондация – „Българско дело“. След 9 септември тя минава под държавен контрол. Тази фондация е една от първите в страната, която установява връзки със съветските културни учреждения. Още през октомври 1944 г. в България пристигат представители на съветската кинематография. Взето е решение София да стане една от базите на съветската кинематография предназначена за разпространение на филми на Балканите и в Близкия изток. Така България се сдобива с нужните средства и апаратура за развитието на кинематографията. Със закон приет от НС през есента на 1946 г. е установен държавен контрол върху вноса и разпространението на филми. Двадесет фирми вносителки са ликвидирани, а частните лица притежаващи киносалони получават ленти само от държавата. По този начин се увеличава ролята на киното като средство за пропаганда в ръцете на БКП. Намален е вносът на филми от САЩ и Европа за сметка на съветските. Това поражда негодувание и недостиг на филми. Появява се опасност киносалоните да започнат да пренасочват дейността си към други дейности. Проблемът е решен със засилен внос на кинематография от Франция и СССР. В същото време се финансира създаването на пътуващи кина (нарастват от 5 на 15), а ОФ си поставя за цел във всеки град да има поне 1 киносалон. През 1946 г. Министерството на информацията и изкуствата тегли заем в размер на 110 млн. лева от Българска земеделска банка за създаването на български национален киноцентър. Изпратени са български младежи на обучение в киноинститутите в СССР. Първият филм, който е заснет е документален и се казва „България“.
Управлението на Отечествения фронт може да бъде определено като преходен период в историята на България. Най-общо казано това е времето на преход от монархия към народна република – този период концентрира в себе си особено голямо количество радикални промени.
Обобщение на културната политика на правителството на Отечествен фронт
Както виждаме тези промени не подминават и сферата на културата и изкуството във всевъзможните тяхни проекции и връзки с останалата част от обществения живот. Всъщност културата и изкуството се превръщат в инструмент за по-плавна промяна от една форма на управление към друга, от „монархофашизъм” към социализъм, от ретроградното и грешното към новото и правилното и т.н. Използвайки културата и нейните жанрове ОФ правителството започва да легитимира своята политика не просто като правилна, но като наложителна и нужна. Основните линии в културната политика на ОФ са изкореняването на „монархофашизма” и утвърждаване на популярността на правителството. Осъществявайки поставените цели, дейците на културата, изкуството и пропагандата (доколкото могат да бъдат разграничени в този момент) създават мита за „Деветосепмтерийската революция”, мита за повторното „освобождение” на България от „братския” руски народ, създават убеждението за нужда от Народен съд, оправдават незаконните действия на партизанските отряди като „справедлив народен гняв”, превръщат думата „фашизъм” (или монархофашизъм) и нейните производни в нарицателно за нещо неправилно, ретроградно, престъпно или най-общо казано – нещо лошо, което трябва да бъде унищожено. Независимо дали то има нещо общо със съдържането на думата „фашизъм”. Впрочем подозирам, че причината за неразбирането и безразборното употребяване на понятието „фашизъм” в наши дни в общественото пространство води своето начало именно от периода 1944-1948 година.
В заключение можем да кажем, че културата и изкуството в периода 1944-1948 година са силно политизирани и използвани в различна степен с пропагандна цел. На лице е силна намеса на държавата в работата на хората на изкуството – цензурата, която тя упражнява върху тях, посегателството върху частната им собственост, материалната им база и множеството други ограничаващи и контролиращи мерки говорят красноречиво за впрягането на културата и изкуството в колесницата на ОФ пропагандата.
Статията е страхотна!