Развитието на десните организации в Царство България продължава ускорено и през периода 1934–1944 г., за да достигне своя апогей в годините на Втората световна война.
Идеите, на които е подвластно дясното течение, общо взето се предават от предходното десетилетие с известни промени. Продължават да се утвърждават авторитарните порядки в политическия живот и негативното отношение към либералната демокрация. Тези идеи и принципи се пораждат от тежката икономическа и финансова криза (след 1929 г. и началото на „Голямата депресия”) и недостатъците на парламентаризма, който е силно дискредитиран.
На преден план все повече излизат идеите, които навлизат от Централна Европа (Хитлеристка Германия), тенденции, носещи в себе си изцяло тоталитарен облик. Новите идеи, които се застъпват, са водаческите схващания в десния политически поток и идеите за структурирането и изграждането на „новата държава”.
Десните организации през 30-те години на XX век
В началото на 30-те години се появява ново явление на политическата сцена – Народното социално движение. Няма как да не се разгледа появата и характера на едно такова движение от десния поток, след като споровете и дискусиите около него са доста ожесточени и крайно поляризирани. Самият негов водач – Ал. Цанков, е една от най-противоречивите личности в българската история между двете световни войни.
Като използва изборното поражение на Демократическия сговор и породеното от него вътрешнопартийно недоволство, през пролетта на 1932 г. Цанков образува собствена формация. Своето прохождане тя прави под името „Демократически сговор, с председател Александър Цанков” (Синият сговор), но обществена популярност добива с названието Народно социално движение (НСД).
Според Н. Поппетров и Пл. Цветков НСД се отличава в дясното политическо пространство с идейните си възгледи, „претендиращи за самобитност” и модел за „реорганизиране на обществото”.
НСД има добре изградена структура, собствени синдикати, студентска група, младежка формация и разгръща активна дейност в българското село. Позициите и влиянието на НСД подхранват и амбициите на организацията за поемането на властта. Цанков претендира, че заема от фашизма и националсоциализма само онова, което може да се приложи към българската действителност.
Той отстоява идеята за коренното реформиране на парламента и за ликвидиране на партийно-политическата система, продукт на изживелия времето си либерализъм. Идеалът за него е „творческа волева власт, компетентна и идейно дейна”, издига теорията за политическия елит.
На пръв поглед това са типичните за времето и за десния политически поток схващания за организиране на държавата, за ликвидиране на партийно-политическата система, навлизащи като заемки от фашизма и националсоциализма. Поддържа се твърдата неприязън към останалите партии, идеята за безпартийност, затова и самият облик на организацията е под формата на народно движение.
Неслучайно Цанков заявява: „Сега идва времето на социалните и национални движения, като тези в Италия, Германия и Русия”. Пропагандират се идеите за вожда, но се наблюдават известни отклонения от тоталитаризма. В изследванията си Н. Недев обрисува личността на Александър Цанков като лидер, който въплъщава типичните тоталитарни черти: „той изтъква идеите за нов ред, нова уредба на държавата, базирана на една партия и една идеология, издига водаческия принцип”.
При съпоставянето на мненията на различните изследователи се виждат ясното раграничаване и отдалечаване от тоталитарните порядки, типични за някои формации от крайно десния консервативен политически поток. Оттук могат да се направят нужните изводи за характера на движението на Цанков.
Привържениците на Цанков градят водачески култ около личността му, движението се изгражда като ударна формация от фашистки образец. Но схващането за „власт на елита”, застъпвано от НСД, не носи ясните тоталитарни белези, а по-скоро се доближава с някои от авторитарните или по-ранните крайно десни консервативни възгледи в обществено-политическия живот в България.
Дори водаческото начало няма онова значение, което му се придава в същинските тоталитарни системи. В този смисъл може да се приеме, че движението има авторитарен облик и е естествено подвластно на новите тенденции и водачески схващания в дясното пространство, навлизащи от Европа (Италия и Германия).
Друг е въпросът доколко те намират приложение в българската обществено-политическа среда, където по-скоро се наблюдават авторитарните порядки, все по-назряващите идеи за безпартийност, за ликвидиране на останалите партии, породени от кризата, недостатъците в компрометираната либерална демокрация и партийно-парламентарен елит.
Влиянието на фашизма във формирането на обществените нагласи.
Наблюдават се и явления в десния политически поток, които копират едно към едно моделите на фашизъм и националсоциализъм, но те остават неразбрани за българското общество. Отломка от Съюза „Българска родна защита”, Национална задруга-фашисти (1930 г.) , чийто безспорен водач е д-р Александър Сталийски, прави опити да навлезе в българския обществено-политически живот.
Формацията извежда принципите за реформиране на държавата: оптимизиране на държавния и административния апарат; закрила на родното производство и на работниците в него; промени в образованието, водещи към издигане на националния дух; реорганизация на съдопроизводството; подкрепа на църквата и др.
Организацията участва в изборите за XXIII ОНС през 1931г., като за НЗФ гласа си дават малко над 6500 души. Погледнато от друг ъгъл обаче, участието на Задругата в изборите е частичен успех, тъй като резултатите показват, че макар и проходила организацията има известен брой привърженици в страната, което й помага да изгради структури по места и да даде заявка за участие в политическия живот в страната.
Така или иначе дейността на НЗФ бива прекъсната твърде рано, с преврата на 19 май 1934 г., след който тя е забранена със Закона за забрана на политическите партии и движения.
Националсоциалистическата формация не просъществува дълго време.
Друго подобно политическо движение, което копира изцяло друга идеология, е Националсоциалистическата българска работническа партия. Тя е създадена от Христо Кунчев и се оказва твърде слаба структура, копираща идейните начала на своя първообраз и еталон за подражаване – Националсоциалистическата германска работническа партия.
Програмата на българските националсоциалисти е твърде радикална и амбициозна, като особено място в нея заема националният въпрос. Тя не успява да получи масовостта на НСД, а остава затворена в един кръг, наброяващ около стотина души.
Герб на партията
Разединението в самата формация, хроничният недостиг на финанси, малобройността и непопулярността отреждат мястото на НСБРП като организация, неприемлива за българския обществен живот. След преврата на 19 май 1934 г. тя преустановява своето съществуване.
Всички идеи и позиции на съществуващите формации от дясното политическо пространство малко или много са повлияни от новите тоталитарни идеологии в Европа – фашизъм и националсоциализъм.
Използвана литература:
Божинов, В. Народно-социално движение – Сговор 1932–1934. – Исторически преглед, 2007, с. 115–119.
Цветков, Пл., Н. Поппетров. Към типологията на политическото развитие на България през 30-те години. – Исторически преглед, 1990, кн. 2, с. 68.
Недев, Н. Александър Цанков – легиона, ратник … , София, 2015.
Поппетров, Н. Водачески схващания в българския десен политически поток (30-те – първата половина на 40-те години). – ИП, 1992, кн.1–2, с.130–146.
Поппетров, Н., В. Божинов. Национално могъща и Обединена България. С., 2014.
Поппетров, Н. Фашизмът в България. С., 2008.
