Латински извори за ролята на хан Тервел в отблъскването на арабите от Балканите – ЧАСТ ПЪРВА

Арабската експанзия в Югоизточна Европа от началото на VIII в. намира широк отзвук и в Западна Европа. За това се съди по факта, че съществуват множество латински извори от периода VII–XIII в., които разказват за обсадата на Константинопол, както и за битката между арабите и българите. Историческите съчинения не са концентрирани в една определена област от западната част на континента, а достигат до нас от различни части на Западна Европа – от земите на днешните Англия, Германия, Франция и Италия, което е доказателство за значимостта на победата над арабите за Стария континент. Един от най-ранните автори, който пише за обсадата на арабите, е Беда Преподобни.

Той е монах, роден около 673 г. в Нортумбрия, и е живял по времето на тези събитията в Константинопол, което означава, че той е техен съвременник. В своята ,,Chronica maiora” Беда Преподобни посочва, че обсадата на столицата на Византия е продължила три години, след което благодарение на молитвите на гражданите много сарацини загинали от глад, студ и чума. Това напълно ги било отчаяло и те:

,,… Като се отдалечили оттук, те нападнали българското племе, което се намирало отвъд Дунава. Победени и от него, те побягнали и се добрали до корабите си…”

Във византийските извори се споменава, че или арабите са нападнали българите, или те са били нападнати от тях, но битката помежду им винаги е разполагана темпорално в дните на обсадата. Беда Преподобни обаче пише, че след като арабите са се отказали от превземането на Константинопол се е състояла битка с българите, които също ги победили. Това съществено променя значимостта на сражението с войските на кан Тервел спрямо арабската експанзия, тъй като арабите вече веднъж са били успешно отблъснати от византийските войски и българите нямат съществен принос за спасяването на столицата на православния свят. Не се споменава и за някаква форма на взаимодействие между двете съседни държави. Въпреки че победата на Тервел над арабите не се свързва с обсадата на Константинопол, все пак можем да отчетем, че дори и при тези обстоятелства, тя има важно значение за спирането на арабското настъпление навътре в Балканския полуостров.

В края на VIII в. в Монтекасино, днес в Италия, друг западноевропейски автор описва събитията от 717–718 г. на Балканския полуостров. Това е Павел Дякон, който е смятан за един от първите значими историци на Средновековието. В своята ,,Historia Langobardorum” той пише за обсадата на Константинопол, но разказът му по нищо не се отличава от този на Беда Преподобни. Единствената разлика е, че Павел Дякон не само споменава, че чумата е убила много сарацини, но и граждани на столицата. Според него броят им е 300 000 души. Поради големите прилики в разказа на Павел Дякон със споменатия по-горе може да се предположи, че той е използвал като първоизточник за тази част от своята ,,Historia Langobardorum”, написаната от Беда Преподобни ,,Chronica maiora”.

В ,,Gesta episcoporum Neapolitanorum” от VIII–IX в. също се разказва за обсадата на Константинопол и битката на арабите с българите, като текстът не се различава от този на Павел Дякон и Беда Преподобни. Същото се отнася и за ,,Chronicon universale” (франкска хроника), и ,,Chornicon Vedastinum” (написана в манастира ,,Ведаст”, Франция). И двете хроники най-вероятно са от IX в. и поради еднаквостта в описанието на сблъсъка между арабите и българите се смята, че авторите им са използвали творбата на Беда за написването им.

Въпреки липсата на подробности относно сражението, текстовете на западните автори са доказателство за приноса на българите за отблъскването на арабската експанзия, тъй като те се споменават в извори от различни части на Западна Европа.

Едно от най-подробните исторически съчинения, разказващи за обсадата на Константинопол от арабите, е ,,Chronographia” на Анастасий Библиотекар. Интерес представлява биографията му, заради сериозните конфликти, които той има с Римската църква. Анастасий, през 855 г., бил антипапа, но след няколко месеца е свален и отлъчен. Приет е отново в Църквата при папа Николай Ι (858–867), който го направил абат на манастира ,,Св Дева Мария”, но не възстановил духовния му сан.

Едва при папа Адриан II (867–872) е реабилитиран напълно и е назначен за библиотекар на апостолическия престол. По-късно император Людовик II изпратил Анастасий Библиотекар в Константинопол, начело на делегация, която да води преговорите за брака между сина на Василий I (867–886) – Константин и дъщерята на Людовик II – Ирменгарда. Освен договарянето на брак, делегацията има за цел да сключи съюз с Византия, насочен срещу сарацините. По време на престоя си в Константинопол Анастасий Библиотекар се включил в последното заседания на Осмия вселенски събор (869–870) и дори получил протоколите от всичките десет предходни заседания, които превел на латински и  изпратил на папа Адриан II. Също така е известно, че той е написал и отговорите на папа Николай Ι до българския княз Борис Ι (852–889). Благодарение на достъпа на Анастасий Библиотекар до голямо количество книги, той се е запознал и с историята на българите. Поради голямата си начетеност и знания, неговите исторически съчинения могат да се смятат за достоверен източник за българската история.

В своето произведение ,,Chronographia” Анастасий Библиотекар детайлно описва хода на военните действия, а за тяхна причина се посочва неизпълненото от страна на византийския император спрямо арабския владетел Маслама обещание. Текстът обаче не ни дава сведения, какво е очаквал да получи арабинът. Важното е, че след като ,,..разбрал, че бил измамен…”. Маслама заедно с войската си, при град Абид, се прехвърлили в Тракия и наредил на ,,..първосъветника си Сулейман…” да дойде при него с кораби.

Анастасий Библиотекар посочва за начало на обсадата на Константинопол датата 14 август. От текста става ясно, че Маслама е опустошил тракийските крепости в района и е обградил столицата с дълъг ров, преди идването на подкрепата от страна на Сюлейман. Тези действия говорят за решителността на арабския владетел да накаже византийците, поради проявената дързост с неспазването на обещанието. Авторът на ,,Chronographia” изразява своето негативно отношение към арабите, наричайки Сюлейман ,,христоборец”. Този израз посочва също така важността на събитията от 717–718 г., като директно определя един от водачите на обсадата за враг на християнството и заплаха за правата вяра. Арабската експанзия не се смята само за нашествие на един нов народ в лицето на арабите, а за настъпление на мюсюлманската религия в териториите на Източната Римска империя, която е стожер на християнството по онова време. Така битка вместо локален характер добива значим за целия християнски свят характер.

На 1 септември, според съчинението на Анастасий, пристигнал Сюлейман със своите емири и ,,…удивително огромни кораби и ладии, возещи припаси, и бързоходни кораби на брой 1800…” Цифрата на корабите, с които разполагат арабите в обсадата е същата, като дадената от византийския извор ,,Hymnus Acathistus”. И двата текста са написани през IX в., но в текста на византийците липсва детайлно описание на военните действия, каквото има при Анастасий Библиотекар. Посочването на такива подробности, като видовете кораби е доказателство за това, че източникът, от който е черпил информация Анастасий е бил доста подробен и вероятно реален свидетел на обсадата. Възхищението, което авторът изразява от морската сила, обграждаща града, засилва представата за опасността, надвиснала над столицата на Източната Римска империя.

Корабите били разположени от Магнаурата до Кикловион, откъдето след два дни стигнали до столицата. Някои от тях доплували до местност наречена Евтропиева и Антемиева, а други спрели корабите си от крепостта Галат до Клидон.

Флотът на арабите бил тласнат от задухалия южен вятър към брега. Това била идеалната възможност за византийците да нанесат ответен удар и те не я изпуснали. Арабската флота била напълно разбита с Божия помощ, благодарение на прословутия гръцки огън. Такъв мощен и категоричен удар от страна на Византия съответно внесъл смут и страх в редиците на арабите. За тежкото състояние, в което се намирали обсаждащите, спомогнала и настъпилата тежка зима.

,,…След това арабите били нападнати и от племето българи и, както разказват тези, които знаят това по-сигурно, българите избили двадесет и две хиляди араби…”.

Информацията, която ни дава Анастасий Библиотекар за участието на българите в отблъскването на арабската експанзия много прилича на написаното от Теофан Изповедник за тези събития. Съвпадат броя на убитите араби, както и твърдението, че първо са атакували българите. Изразът ,,както разказват тези, които знаят това по-сигурно” е почти идентичен с този в Теофановото съчинение. Васил Гюзелев изразява мнението, че Анастасий Библиотекар е превел, написаното от Теофан Изповедник. Това е напълно възможно, но не трябва да се пропуска факта, че при Теофан липсва описанието  на военните действия, което ни предлага Анастасий Библиотекар. В някои от дадените подробности текстът му е близък до сведенията, които получаваме от Лъв Граматик. Той обаче е писал доста по-късно от Анастасий Библиотекар.

Използвана литература:

Beda Venerabilis ,,Chronica maiora”. – ЛИБИ, 1

Paulus Diaconus ,,Historia Langobardorum”. – ЛИБИ, 1

Chronicon Universale. – ЛИБИ, 2

Chronicon Vedastinum. – ЛИБИ, 2

Anastasius Bibliothecarius ,,Chronographia”. – ЛИБИ, 2

Гюзелев, В. Участието на българите в отблъскването на арабската обсада на Цариград през 717–718 г.