Политическата система в упадък
През 30-те години в България се появяват и други идеи за изграждане на нова държавна и политическа система, след като съществувалата дотогава партийно-парламентарна система се е компроментирала и видимо се намира в упадък.
Част от министрите, които управлявляват България през 30-те години на XXв.
Предлагат се нови идеи за експериментиране в политическата система. Сред тях се открояват възгледите на Стоян Никифоров и привържениците му за изграждането на новата държава.
От ноември 1935 г. Ст. Никифоров е директор на Плевенска област, а по-късно оглавява Министерството на търговията, промишлеността и труда. Неговите идеи взаимстват елементи от тоталитаризма, но се наблюдават и нови схващания за държавно строителство.
Идея за нова политическа система
Той смята, че либерализмът отстъпва място на национализма и националната държава. По мнението на един от привържениците на Никифоров „националната държава” заменя политическата демокрация с полудържавни професионални и стопански съюзи, които служат за защита на производителните интереси. Индивидуалните интереси се подчиняват на „колективитета” или на националната държава: „пред образа на нацията трябва да отпадат всички лични, партийни, класови и съсловни интереси”.
Като цяло обаче Ст. Никифоров и привържениците му рязко се разграничават от тоталитарната идеология: „Ние не променяме системата на управление, за да я заменим с диктаторска, фашистка или хитлеристка, а я приспособяваме към времето. Това, което ние градим, не е нито фашизъм, нито хитлеризъм, това е поправена и ръководена демокрация.”
Естествено, тези идеи са повлияни от новите модели и течения в политиката, идващи от Европа. Тук обаче по-скоро се наблюдава опитът за адаптирането на някои черти от споменатите идеологии, които са подходящи за обществено-политическата среда в България.
Твърдението, че устоите на демокрацията не са нарушени, не може да се подкрепи сериозно, след като има наличието на безпартиен авторитарен режим и не се спазват установените с Конституцията принципи на функциониране на държавата и обществото. Тези идеи се доближават до характерните за десния политически поток, които определяме като авторитарни, консервативни, националистически. Истината е, че не се наблюдават открити фашистки или хитлеристки идеи.
Избухването на Втората световна война и присъединяването на България към Тристранния пакт слагат отпечатък върху държавно-политическия, стопанския и духовния живот на българското общество.
Според изследователите през тези години се засилва влиянието на идеологията и практиката на хитлеристка Германия. Н. Поппетров определя този период като време на „военновременна трансформация на авторитаризма, отличаващо се с постепенна, половинчата и на тласъци фашизация”.
Доказателства за подобни твърдения могат да се открият в създаването на: задължителната младежка организация „Бранник”, антисемитското законодателство; Дирекция на националната пропаганда за пропагандно въздействие върху обществото; Камарата на народната култура; опитите за изграждане на държавна партия.
Изложените дотук факти за държавно-политическото развитие на България през 30-те – 40-те години на ХХ в. подкрепят изводите на редица изследователи за липсата на сериозни вътрешни предпоставки за установяване на тоталитаризъм в страната. Като основни прегради срещу тоталитарната вълна се посочват силният патриархален консерватизъм сред народа и стабилният монархически институт, които присъстват не само в България, а въобще на Балканите.
Използвана литература:
Цветков, Пл., Н. Поппетров. Към типологията на политическото развитие на България през 30-те години. – Исторически преглед, 1990, кн. 2.
Поппетров, Н. Авторитаризъм – фашизъм (към модела на политическото развитие на България – 1918 – 1944 г.). – Исторически преглед, 1997, кн. 2.
