Tия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци“ и пр. – викат някои наши благоразумни братя. Да, но тия бяха честни и непорочни като ангели …… идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях.
Това казва в предисловието на своите „записки“ големият български писател и революционер Захари Стоянов. Днес, повече от всякога, си заслужава да размислим върху думите му и да си припомним ползата от това велико историческо събитие.
Фактите около организирането и провеждането на въстанието са добре известни и няма родолюбив българин, който де не е запознат, макар и в общи линии, с тях. Хубаво е да погледнем на събитието и от друг ъгъл.
Какво още е Априлското въстание
Самото въстание не просто е проява на героизъм, себеотрицание и воля за свобода, то е и събитието, което решава съдбата на България. То е израз на проницателността в европейската обстановка на организаторите си.
Всички те отлично осъзнават нуждата от масов бунт, който да промени статуквото в балканските предели на Османската империя. Те отлично знаят, че само едно голямо събитие може да обърне погледа на Европа към Балканите отново и този път, погледът да е насочен конкретно към мъките на българския народ.
Tова непременно означава, че в условията на XIX в. ние можем да наречем българските революционери – революционери от европейска величина. Тяхната цел е съвършена – привличането на вниманието на Великите сили и решаването на българския въпрос завинаги!
Доказателство, че водачите на революцията от 1876 г. са разбирали отлично положението, в което се намира империята в това време са думите на Христо Ботев от статията му „O, tempora! o, mores!“, публикувана в “Будилник”, г. I, брой 1 от 1 май 1873 г . Те гласят – „ Повтаряме – Турция няма живот, няма бъдеще, тя е труп на смъртния одър, когото никакви дервишки баяния на нейните мандарини, никакви дипломатически молитви на западните доктринери няма да я спасят от анатомическия нож. Лекувана по стара метода, с политически кръвопускания и операции, с дипломатически хлороформ, тя изгуби ръце и нозе, провинция след провинция, и отслабна дотолкоз, щото даде място на оназ страшна болест, коя обхвана сърцето й, влезе в дихателните й органи и 
кръвообращението; тъй щото никаква операция е невъзможна вече.“
За нуждата от революция, която да привлече вниманието на Великите сили, доказателство са отново думи на поета-революционер, които са част от статията му „Раздорите между балканските народи“, публикувана във в. „Знаме“, г. I, брой 12 от 28 март 1875 г . Те гласят – „И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя сила и чака само първият сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко едно от интересующите се племена.“
Всичко това идва да ни каже, че обвиненията, които отправят съвременниците на Захари Стоянов към бунтовниците са неоснователни и ние категорично трябва да отречем категоризацията „нехранимайковци“ като валидна за тях.
Луди и неразбрани ли са „лудите глави“
Тук можем да обърнем внимание на оприличаването им като „луди и неразбрани глави“. Бихме били прави, ако се съгласим с това твърдение. Наистина е нужна известна доза лудост, за да тръгнеш да организираш народ, на който внушаваш, че е време да повали тирана!
Може би Панайот Волов е бил „неразбран“, когато избира съдбата на борец за свобода пред това да продължи високото си образование. В числото на „неразбраните“ трябва да добавим и Тодор Каблешков, който изоставя финансовите възможности на семейството си в името на същата кауза.
Георги Бенковски е типична фигура, която можем да наречем „луда глава“. Достатъчно е да разгърнем всяка една от неговите биографии, за да разберем колко наситен с предизвикателства е животът му още от ранна възраст.
Разбира се житейският избор на останалите революционери не е по-малко значим, но няма как да обърнем внимание на всички в едно такова изложение. Важното да осъзнаем едно – понякога лудостта е нужна! Именно тази „лудост“ и „неразбраност“ на поборниците води до освобождението на България! В този случай тя не е нищо лошо!
Tе са „честни и непорочни като ангели, идеални …“. Несъменено, бих казал аз! Това е видимо от случилото се на общото събрание в Оборище, където трябва да се уредят последните подробности около избухването на въстанието.
Георги Бенковски строшава стомните с ракията, която подготвили делегатите на събранието. С този акт той показва, че там ще се решават съдбините на отечеството и се изисква идеално поведение и бистър ум!
Признак за „честност“ са действията на делегатите, когато Бенковски решава да напусне събранието, заради спор около пълномощтните на апостолите. Тогава революционерите от събранието загърбват различията си и решават да се съгласят с него в името на общата цел – ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО!
Разбира се, ние не можем да вярваме, че пред тях не е имало изкушенията, на които са се поддавали, но все никой не е безгрешен! Макар „честни и непорочни“ и те са хора от плът и кръв.
Вярват ли в успеха на реолюцията революционерите?
Наистина, организацията на революцията не преминава безпроблемно. Това става ясно най-вече от факта, че активни бойни действията се водят само в Търновския и Пловдивския окръг, а по-късно и във Врачанския, но едва при навлизането на Ботевата чета там.
Дали апостолите са вярвали във военния успех на въстанието? Не можем да отминем това с лека ръка и да го отречем. Доказателство за това са бойните действия, които се водят за Дряновския манастир, при Еледжик, за защитата на Перущица, за защиатата на Брацигово, защитата на Батак и още много събития!
На тези места защитниците хвърлят всичките си сили и някои от тях са превзети едва, когато там идва редовна армия със сериозно снаражение!
За край на въстанието се приема разгромът на Ботевата чета. Това е и последната славна страница от Априлското въстание. Без да е очаквал Ботев, заедно с неговите четници, не намира никаква подкрепа във Врачанския окръг.
Драматичните събития около тези действия са добре описани в мемоаритен на Ботевите четници, които заслужават вниманието на всеки запленен от епохата и от драматизма на априлската революция. Походът им завършва на 2.06.1876 г. със смъртта на войводата.
Европа за резултата от революцията
Въпреки всичко, целтта е постигната! Светът научава за случилото се! Европа започва да говори! В своите статии и доклади Макгахан и Гладстоун отварят очите на широката еврипейска общественост за зверствата на османската власт.
Чуждестранните консули, които се намират на българската територия също съставят докали, в които описват зверствата и грабежите, които са извършени паралелно с потушаването на въстанието и по този начин осведомяват Великите сили и за най-малките подробности около случилото се.
Европа открито показва подкрепата си за българския народ! Джозепе Гарибалди, Иван Сергеевич Тургенев, Виктор Юго, Фьодор Достоевски са само малка част от имената, които гласно подкрепят българския народ! В следствие на този отглас, Европа реагира!
Свикана е Цариградската посланическата конференция, на която се взема решението за последвалата Руско-турска война, която се оказва освободителна за България.
Когато погледнем събитията, можем да направим кратка равносметка и да си отговорим на един въпрос. Подарена ли е свободата на българския народ?
Българският народ заслужава свободата и най-големия аргумент за това е Априлското въстание! Чрез действията си самите българи предизвикват интереса на Великите сили, които идвайки тук, за да преследват собствени цели, донасят и свободата на България.
Ето тук отново личи отличната политическа мисъл в идеите на ръководителите на революцията от 1876 г. Затова ние трябва да сме горди с тази страница от българската история и с делото на цялата плеада герои и нея!
