Националистическото наследство в България е доста богато на различни идейни формулировки с доста значителен принос в развитието на обществено-политическите събития в Царство България през периода 1919-1944г. В историографията преди 1989г. националистическите импулси не се изследват от безпристрастния поглед на историка, а са поставени под стериотипите на наложения метод на изследване на историята, марксистко-ленинския метод, като всички прояви на...
История
Византийските извори за ролята на хан Тервел в отблъскването на арабите от Балканите.
Петя Павлова -
Статията ще ви запознае с византийските извори относно участието на хан Тервел в отблъскването на арабската експанзия на Балканския полуостров през 717–718 г,. За тази група извори е характерно пренебрежителното отношение към българския народ и държава, а също и омаловажаване на ролята на българите в политическата история на Балканите. Причината за това се корени в почти постоянните борби за...
По време на проучванията ми за Българското емигрантско правителство във Виена и Българският доброволчески корпус (1944 – 1945 г.) попаднах на изключително любопитни документи. Причината да не ги включа в предишните си проучвания бе именно, че те не се вписват в контекста на посочените теми. А отварят изцяло нова – тематa за българските доброволци в различните формирования на Вафен...
Нова история
Поглед върху вестник „Устрем“ – печатен орган на Първи окупационен корпус
Мартин Вътев -
Въпреки, че са изминали вече седемдесет и девет години от края на Втората световна война, белите петна по неизвестни факти и събития все още стоят. Именно това е задачата на днешното поколение историци – да открива, изследва и публикува забравени или недотам известни факти свързани с миналото на Европа и България. Едно такова „бяло петно“ в българската история...
Адолф Хитлер и германското разузнаване - Абвер
На 30 януари 1933 г. за канцлер на Германия е назначен Адолф Хитлер, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия. Една от предпоставките тази партия да стане водеща е именно нейният ревизионизъм по отношение на Версайската система от договори и техните ограничения. За кратко време, правителството на Хитлер успява да разруши "оковите" от Версайския...
Априлското въстание (1876) без съмнение е връх в българската национално-освободителна идеология. Това е най-крупната въоръжена изява на българската национална революция.
Пресилено е ширещото се в историческата наука мнение, че тактиката и стратегията на организаторите на въстанието изиграва ключова роля в поражението на въстаниците и предопределя неговия резултат. Като цяло в историческата литература се изследват военните аспекти на въстанието, но същественият...
История
България след Първата световна война (Част I) – Кризата в българското общество
Антон Николов -
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор
След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България.
От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...