Роденият в Банско първи български историк две годни неуморно събира информация за българското минало. Тъй като се намира в Атон, той има възможността да работи в библиотеките на манастирите „Хилендар” и „Зограф”, библиотеки изключително богати на извори за Средновековието. По това време брат му е игумен на манастира „Хилендар“, което определено му помага в издирването. Освен с познатите ни...
История
България след Първата световна война (част II) – „ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ” ЗАСТАВАТ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА (1920-1923 г.)
Антон Николов -
Време и за втората част на статията, в която ще разберете в какво се състои управлението на БЗНС! Приятно четене, приятели!
Въпреки опитите на политическите партии да отговорят на настъпилите промени след войната, обновявайки своите програми, на преден план в политическия живот излизат левите сили. В резултат на дълбоката криза след края на Първата световна война на проведените през март...
Нова история
Българските дипломати зад граница: от представители на държавата до граждани без държава (1944 – 1947 г.)
Василка Танкова -
Заглавна картина на публикацията: lostbulgaria.com
Време за четене 15 - 20 минути
Както се вижда от заглавието, в този текст ще се говори за българските дипломати, които преломният за новата ни история м. септември 1944 г. заварва като легитимни представители на Царството България в отношенията му с другите държави, а към края на условно обозначения...
Увод
Преди да изложим информацията за Александър Белев, трябва да направим уговорката, че наличната документация по темата е изключително оскъдна. Превратностите в България и смутните дни около и след 9 септември 1944 г., създават достатъчен "документален хаос". Много свидетелства, спомени, разсъждения на участници в дейността на КЕВ (Комисарство по еврейските въпроси) и други "артефакти" са унищожени къде умишлено, къде не,...
На 5 октомври 1912г. започва Балканската война, която трябва да се превърне в бъдещото победоносно българско обединение, или осъществяването на дълго чаканият национален идеал – всички българи в една териториална цялост под скиптъра на българския цар. За българското население войната се приема като нещо наложително, из цялата страна цари веселие, че най-после ще бъде постигнато освобождението на българските братя...
В тази статия ще Ви представим кратките биографии на 56 български министри, които са участвали най-дълго в политическия живот на Царство България. Историческите личности, които сме събрали са изключително различни по своето образование, политически възгледи, партийна принадлежност и обществена дейност. Някои от тях са единодушно определени от историографията като изключително успешни и с огромно значение за развитието на България,...
Статия в 3 стр., 10 мин. за четене:
Най-малкият от тримата братя бил роден около 1170г. Изворите за неговото детство и за годините преди управлението му са оскъдни. Едва Никита Хониат през 1188г. пише, че при подписването на Ловешкия договор Калоян бил взет за заложник. Не след дълго Калоян успява да избяга от своето заложничество (1188/9). Петър посрещнал радушно своя...
Снимка: Янко Гочев
Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим.
В българската историческа...
Националистическото наследство в България е доста богато на различни идейни формулировки с доста значителен принос в развитието на обществено-политическите събития в Царство България през периода 1919-1944г. В историографията преди 1989г. националистическите импулси не се изследват от безпристрастния поглед на историка, а са поставени под стериотипите на наложения метод на изследване на историята, марксистко-ленинския метод, като всички прояви на...
Нова история
Поглед върху вестник „Устрем“ – печатен орган на Първи окупационен корпус
Мартин Вътев -
Въпреки, че са изминали вече седемдесет и девет години от края на Втората световна война, белите петна по неизвестни факти и събития все още стоят. Именно това е задачата на днешното поколение историци – да открива, изследва и публикува забравени или недотам известни факти свързани с миналото на Европа и България. Едно такова „бяло петно“ в българската история...