Често когато разглеждаме военни действия или политически решения случили се в нашата история ние твърде лесно поставяме оценки и резолюции за отделни личности и събития. От удобната дистанция на времето ние сме склонни да бъдем прекалено критични към нашите предшественици без реално да се поставим на тяхно място и без да отчетем абсолютно всички обстоятелства, които оказват влияние върху...
Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят...
Снимка: Янко Гочев
Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим.
В българската историческа...
Националистическото наследство в България е доста богато на различни идейни формулировки с доста значителен принос в развитието на обществено-политическите събития в Царство България през периода 1919-1944г. В историографията преди 1989г. националистическите импулси не се изследват от безпристрастния поглед на историка, а са поставени под стериотипите на наложения метод на изследване на историята, марксистко-ленинския метод, като всички прояви на...
Пътят към създаването на Българското емигрантско правителство
В началото на месец септември 1944 година България е изправена пред прецедент в своята история. До 1944 година Царството не участва във военни действия, запазва дипломатически отношения със СССР и дори прави опити да излезе от войната. Въпреки това на 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Само четири дни по-късно на...
Нова история
Българските дипломати зад граница: от представители на държавата до граждани без държава (1944 – 1947 г.)
Василка Танкова -
Заглавна картина на публикацията: lostbulgaria.com
Време за четене 15 - 20 минути
Както се вижда от заглавието, в този текст ще се говори за българските дипломати, които преломният за новата ни история м. септември 1944 г. заварва като легитимни представители на Царството България в отношенията му с другите държави, а към края на условно обозначения...
В тази статия ще Ви представим кратките биографии на 56 български министри, които са участвали най-дълго в политическия живот на Царство България. Историческите личности, които сме събрали са изключително различни по своето образование, политически възгледи, партийна принадлежност и обществена дейност. Някои от тях са единодушно определени от историографията като изключително успешни и с огромно значение за развитието на България,...
Нова история
България след Първата световна война (Част I) – Кризата в българското общество
Антон Николов -
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор
След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България.
От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...
Нова история
Националният въпрос на Балканите в рамките на Първата световна война (Част 1)
Илиян Карабойчев -
У В О Д
В развитието на европейския континент през цялото негово съществуване важна роля заемат и играят Балканите като средище на множество народности и култури, разпределени в различни държави, чиито териториални граници променят своите контури в рамките на времето. В хода на историята, поради своето геополитическо разположение и връзките си с останалите държави в Европа, страните от полуострова...
Развитието на десните организации в Царство България продължава ускорено и през периода 1934–1944 г., за да достигне своя апогей в годините на Втората световна война.
Идеите, на които е подвластно дясното течение, общо взето се предават от предходното десетилетие с известни промени. Продължават да се утвърждават авторитарните порядки в политическия живот и негативното отношение към либералната демокрация. Тези идеи и...