Кой е Янко Славчев?
В края на декември 1878 г. в Княжество България започва подготовката за провеждането на Учредителното събрание, което ще се проведе в Търново (10.02 – 16.04.1879 г.). На това първо Народно събрание в следосвобожденска България присъстват 229 депутати – 88 по избор, 117 заемащи висши административни позиции и от Екзархията, 19 са назначени от руския императорски комисар...
Време и за втората част на статията, в която ще разберете в какво се състои управлението на БЗНС! Приятно четене, приятели!
Въпреки опитите на политическите партии да отговорят на настъпилите промени след войната, обновявайки своите програми, на преден план в политическия живот излизат левите сили. В резултат на дълбоката криза след края на Първата световна война на проведените през март...
България има невероятната възможност да се гордее със своята многовековна история. История, която преплита в себе си различни събития, личности и епохи. Много от хората, които остават в българската история, особено тези от близкото ни минало, понякога пораждат противоречиви оценки сред изследователите, а и сред любителите. Една такава личност, която безспорно е величава в своето дело, но пораждаща...
На 5 октомври 1912г. започва Балканската война, която трябва да се превърне в бъдещото победоносно българско обединение, или осъществяването на дълго чаканият национален идеал – всички българи в една териториална цялост под скиптъра на българския цар. За българското население войната се приема като нещо наложително, из цялата страна цари веселие, че най-после ще бъде постигнато освобождението на българските братя...
На 22 септември 1908 г. в църквата Св. Четиредесет мъченици във Велико Търново, чрез манифест княз Фердинанд обявявява Независимостта на България и приема титлата цар. От този момент родината ни захвърля княжеските дрипи, както и васалитета към султана и поема по своя път на Царство с независима външна и вътрешна политика.
Тридесет години след своето Освобождение, българският народ е започнал...
В тази статия ще Ви представим кратките биографии на 56 български министри, които са участвали най-дълго в политическия живот на Царство България. Историческите личности, които сме събрали са изключително различни по своето образование, политически възгледи, партийна принадлежност и обществена дейност. Някои от тях са единодушно определени от историографията като изключително успешни и с огромно значение за развитието на България,...
Време за четене: 10 - 15 минути
Народният съд е събирателно название за процесите, проведени в България от края на 1944 до пролетта на 1945 г. срещу български официални лица и граждани, обявени от ОФ власт за „изменници, вредители, народни предатели” и по комунистическа дефиниция - виновници за „народната катастрофа”.
Народният съд в историографията
Десетки години след 1945 г., когато народният съд...
Събитията около 9 септември 1944 г. са добре изследвани в нашата историография – както марксистко-ленинската, така и в съвременната. Фокусът на историците и обществото в наши дни, обаче е насочен твърде много към външнополитическите причини за процесите. До голяма степен това е така, тъй като често ние търсим виновниците за държавните несполуки и „национални катастрофи“ извън нас самите –...
Адолф Хитлер и германското разузнаване - Абвер
На 30 януари 1933 г. за канцлер на Германия е назначен Адолф Хитлер, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия. Една от предпоставките тази партия да стане водеща е именно нейният ревизионизъм по отношение на Версайската система от договори и техните ограничения. За кратко време, правителството на Хитлер успява да разруши "оковите" от Версайския...
Брошурата „Да изкореним великобългарския шовинизъм“ е издадена на 22 ноември 1944 г. от областния комитет на Българска работническа партия (комунисти)*, отдел Агит-проп (Агитация и Пропаганда) под авторството на Демир Янев. Тя се състои от 24 страници машинописен текст написан на стария български правопис (преди да бъде въведено с наредба-закон опростяването на българския правопис от 27 февруари 1945...
