Нова история
България след Първата световна война (Част I) – Кризата в българското общество
Антон Николов -0
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор
След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България.
От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...
Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят...
Нова история
Българските дипломати зад граница: от представители на държавата до граждани без държава (1944 – 1947 г.)
Василка Танкова -
Заглавна картина на публикацията: lostbulgaria.com
Време за четене 15 - 20 минути
Както се вижда от заглавието, в този текст ще се говори за българските дипломати, които преломният за новата ни история м. септември 1944 г. заварва като легитимни представители на Царството България в отношенията му с другите държави, а към края на условно обозначения...
Адолф Хитлер и германското разузнаване - Абвер
На 30 януари 1933 г. за канцлер на Германия е назначен Адолф Хитлер, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия. Една от предпоставките тази партия да стане водеща е именно нейният ревизионизъм по отношение на Версайската система от договори и техните ограничения. За кратко време, правителството на Хитлер успява да разруши "оковите" от Версайския...
Нова история
България след Първата световна война (част II) – „ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ” ЗАСТАВАТ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА (1920-1923 г.)
Антон Николов -
Време и за втората част на статията, в която ще разберете в какво се състои управлението на БЗНС! Приятно четене, приятели!
Въпреки опитите на политическите партии да отговорят на настъпилите промени след войната, обновявайки своите програми, на преден план в политическия живот излизат левите сили. В резултат на дълбоката криза след края на Първата световна война на проведените през март...
Нова история
Васил Митаков за Българския Великден от 1941 г. Из „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов”
Явор Генов -
13 април
Моят щастлив ден. Днес е именният ден на Лили – Връбница. Денят е светъл. Снегът още не се е стопил. Трябва да кажа, че от преди два-три дни през нощта повече и през деня валя сняг. Сутринта земята беше покрита с дебела снежна покривка. Дърветата цели бяха натегнали от сняг. Черешите,...
Често когато разглеждаме военни действия или политически решения случили се в нашата история ние твърде лесно поставяме оценки и резолюции за отделни личности и събития. От удобната дистанция на времето ние сме склонни да бъдем прекалено критични към нашите предшественици без реално да се поставим на тяхно място и без да отчетем абсолютно всички обстоятелства, които оказват влияние върху...
През последните години в историческата наука все по-ясно се говори за военните действия, които се водят между български и руски военни части по време на Първата световна война не само на добруджанския, но и на македонския фронт. Поради конюктурните особености на епохата преди 10 ноември 1989 г. в историческата наука тази част от военната ни история умишлено се пропуска....
България има невероятната възможност да се гордее със своята многовековна история. История, която преплита в себе си различни събития, личности и епохи. Много от хората, които остават в българската история, особено тези от близкото ни минало, понякога пораждат противоречиви оценки сред изследователите, а и сред любителите. Една такава личност, която безспорно е величава в своето дело, но пораждаща...
Събитията около 9 септември 1944 г. са добре изследвани в нашата историография – както марксистко-ленинската, така и в съвременната. Фокусът на историците и обществото в наши дни, обаче е насочен твърде много към външнополитическите причини за процесите. До голяма степен това е така, тъй като често ние търсим виновниците за държавните несполуки и „национални катастрофи“ извън нас самите –...