Време за четене 10 - 15 минути
Цялата публикация можете да прочетете в Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Единадесета студентска във ВТУ, том 8, Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий", В. Търново, 2022, с. 273 - 290.
Генерал Никола Михов е една от влиятелните фигури участвали в политическите събития в България през Втората световна...
За смисъла от припомнянето на бележитите събития от българската история...
Българският исторически календар е изпъстрен с редица събития от националната ни военна история, които заемат своето достойно място. Събития изпълнени с прекомерна проява на човешко себеотдаване, на неизмерим човешки подвиг, символизиращи гордост и чест при изпълнението на дълга към Родината. Именно те са носителите на национално самочувствие за една нация,...
Нова история
Дейността на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) в Царство България 1942-1944 година (Част II)
Мартин Вътев -
Комисарството по еврейските въпроси започва да прилага Закона за защита на нацията
На 29 август новоучреденото Комисарство по еврейските въпроси започва с първите мерки, които прилага, като например тази, в която "всичкото имущество на евреите влиза в специалният за това фонд, а еврейското население подлежи на изселване в провинцията в специални лагери, като стъпка към изгонването им извън пределите...
Нова история
Българските дипломати зад граница: от представители на държавата до граждани без държава (1944 – 1947 г.)
Василка Танкова -
Заглавна картина на публикацията: lostbulgaria.com
Време за четене 15 - 20 минути
Както се вижда от заглавието, в този текст ще се говори за българските дипломати, които преломният за новата ни история м. септември 1944 г. заварва като легитимни представители на Царството България в отношенията му с другите държави, а към края на условно обозначения...
Нова история
България след Първата световна война (Част I) – Кризата в българското общество
Антон Николов -
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор
След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България.
От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...
В тази статия ще Ви представим кратките биографии на 56 български министри, които са участвали най-дълго в политическия живот на Царство България. Историческите личности, които сме събрали са изключително различни по своето образование, политически възгледи, партийна принадлежност и обществена дейност. Някои от тях са единодушно определени от историографията като изключително успешни и с огромно значение за развитието на България,...
Снимка: Янко Гочев
Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим.
В българската историческа...
Адолф Хитлер и германското разузнаване - Абвер
На 30 януари 1933 г. за канцлер на Германия е назначен Адолф Хитлер, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия. Една от предпоставките тази партия да стане водеща е именно нейният ревизионизъм по отношение на Версайската система от договори и техните ограничения. За кратко време, правителството на Хитлер успява да разруши "оковите" от Версайския...
Увод
Преди да изложим информацията за Александър Белев, трябва да направим уговорката, че наличната документация по темата е изключително оскъдна. Превратностите в България и смутните дни около и след 9 септември 1944 г., създават достатъчен "документален хаос". Много свидетелства, спомени, разсъждения на участници в дейността на КЕВ (Комисарство по еврейските въпроси) и други "артефакти" са унищожени къде умишлено, къде не,...
Събитията около 9 септември 1944 г. са добре изследвани в нашата историография – както марксистко-ленинската, така и в съвременната. Фокусът на историците и обществото в наши дни, обаче е насочен твърде много към външнополитическите причини за процесите. До голяма степен това е така, тъй като често ние търсим виновниците за държавните несполуки и „национални катастрофи“ извън нас самите –...
































