Отборът, чийто дом е съоръжението, се нарича „Белите орли“. Той е основан през 1929 година и е един от малкото частни отбори, които се сдобиват със свое игрище. В своята история футболният клуб преминава през няколко трансформации. От основаването си през 1929 година до 18 февруари 1940 година той носи името „Белите орлета“, от 18 февруари 1940 година до 27 септември 1946 година „Белите орли“, а от 27 септември 1946 година до 28 декември 1947 година „Републиканец“ (по обясними причини – 9 септември 1944 година). След това клубът става част от футболния отбор към МВР – Спартак. На 20 януари 1991 година футболният клуб е възстановен под името „Белите орли“ и започва да играе своите мачове на едноименния стадион. Интересен факт е, че отборът е възстановен от сина на неговия основател, Виктор Хайдудов, заедно със съдействието и на други наследници на основателите на клуба.
Историята на самия стадион е не по-малко интересна. В края на 80-те години на XX век е започнат строеж на ново модерно съоръжение на мястото, където се е намирал стадионът на Белите орли. Той е почти готов, но за добро или зло идва 10 ноември (1989 година). „Социализмът” си отива, а строителните дейности така и не завършват. Въпреки това, в края на XX век стадион „Белите орли“ е едно от най-модерните съоръжения в страната, притежаващо огромен потенциал. Стадионът разполага с 20 000 седящи места, голяма непокрита козирка, съблекални и тренировъчни зали. Северният сектор се извисява на две нива, а над него е поставено 20-метрово съоражение от бетон, предназначено за поставяне на табло. С тези размери то би било в най-голямото в България.
През следващите години инициатива по довършването му така и не е подета. Така то започва постепенно да корозира и да се руши. През сезон 2005/2006 и 2007/2008 година „Белите орли“ постигат клубен рекорд, завършвайки на 5-то място в Б група. Въпреки това, финансовото състояние на клуба се влошава, а в началото на 2010 година става критично. Собственикът на клуба Веселин Ванев го изважда от първенството. В последствие се оказва, че г-н Ванев е собственик и на стадион „Белите орли“. Така в края на 2011 година под претекст, че съоръжението е опасно, собственикът започва да реже и да продава металните конструкции. Само за две години футболен клуб и стадион „Белите орли” са погребани буквално и преносно.
Съдбата на този отбор и неговия стадион за съжаление е същата както и на много други отбори в България във времето на „прехода”. Всъщност тази история е олицетворение на „българският футболен преход”. През последните 27 години множество български футболни клубове фалираха, бяха закрити, след това отново възобновени, обединени с други и т.н. „животоспасяващи промени с цел запазване на келипира… Пардон!!! Футбола! И всичко това на фона на повсеместно ерозираща или умишлено разрушавана спортна инфраструктура.
След посещението си на стадион Белите орли, реших да проверя дали все пак някой все още играе футбол там? За моя приятна изненада установих, че футболен клуб „Белите орли“ все още съществува и преди седмица е спечелил първенството в „А“ окръжна футболна група. Така отборът получава шанс да играе в третото ниво на българското първенство – „В“ аматьорска футболна група. Той продължава да вирее и на полуразрушен стадион, без хиляди левове инвестиции и без значение в коя група, дивизия или лига се развива.
Напускам Плевен изключително радостен, че все още има хора, които не спират да се борят за развитието на българския футбол и опазването на традицията, независимо дали на аматьорско или професионално ниво. Тъй като той не е просто игра, не е и бизнес, зависим единствено от парите, футболът е страст. А докато я има страстта, ще има и български футбол. Думите на Виктор Хайдудов пред камерата на BTV най-точно доказват казаното до тук: „Нито моя баща го [ст. Белите орли] занесе на ония свят…после го взеха комунистите, и те не го отнесоха. И Веско [Веселин Ванев] няма да го отнесе… няма къде да го занесе.”
