Паметници и безпаметност…

Паметници, които ни разделят…

През последните 3 дни в общественото пространство за пореден път нахлуха ветровете на разделението. Този път ябълката на раздора са българските паметници. Или по-точно причината е паметникът „1300 години България”. „Сагата” около монумента току преминаваше през новинарските емисии. Отразявайки безуспешните опити на автора, Съюза на българските художници и Съюза на българските архитекти (и някои политически формации) да избегнат неизбежното – паметникът да бъде демонтиран.

От чисто техническа гледна точка дори поддръжниците на идеята паметника да бъде спасен признаха, че „от първия момент на своето съществуване започва да се руши.” и „институциите в 80-те години не са взели никакви мерки, за да може да не се влоши състоянието му“. А къде се корени причината? – „паметникът е лошо построен поради кратките срокове, в които е трябвало да бъде реализиран.” Така „социализмът” си отива, а зле „изпълнения” паметник все повече корозира и се руши – за добро или зло никой не се наема да го ремонтира до ден днешен. Днес паметникът „си отива” с кански мъки (както „социализма”), но се оказва, че някои горещо не желаят това (както „социализма”?!) Всъщност според мен проблемът и символиката в сагата „1300 години България” далеч не се коренят в „техническата част”. Че „съоръжението” е опасно ( за целта е оградено надлежно) е повече от ясно – за това свидетелстват и съответните експертизи.

Проблемът се корени там, че дори да превърнем всички „социалистически” паметници в пепел – няма да променим абсолютно нищо. Защото проблемът не е в материалните отражения на една отминала и осъдена епоха… А в тежките й ментални отражения в съзнанието на нашия народ. Проблемът е, че днес има (прекалено) много хора, които казват (не на шега) „Ех, при бай Тошо не беше така…” (сиреч – беше по-добре). Проблемът, е че днес има (прекалено) много хора, които на 9 септември си казват „Честит празник!”, събират се на Бузлуджа организирани от „Най-старата партия в България”. Която в началото на прехода уж се бе отрекла от миналото си и замени „К”-то със „С”. Днес вече всичко е забравено и преспокойно може да се поставят цветя пред паметника на Тодор Живков (но не и пред паметните плочи на I и VI пехотен полк) А уж „социализмът” е осъден като „престъпен режим”. Проблемът е там, че все повече имаме чувството, че декомунизацията се състоя само на хартия…

Усещането за възмездие у хората, които са „За” събарянето на паметника „1300 години България” извира и от още едно място. Фактът, че той е построен на мястото на „Паметника на загиналите от I и VI пехотен полк”. Според някои той „не е бил точно там”, но това не променя особено много ситуацията. Тук идва моментът и за най-силния аргумент в полза на „спасяването” на паметника „1300 години България”. А именно твърдението, че разрушаването на този паметник е прецедент и дава възможност, за разрушаването на много други паметници, само защото са дело на предходен режим. Или както казва Яра Бубнова в ефира на БНТ: „Мисля, че към този паметник, както и към другите, се подхожда с двоен стандарт и това е много неприятно, защото двойният стандарт доведе до това да се говори за замяната на единия паметник с друг, което е изключително агресивна, болшевишка, хунвейбинска логика, която означава, че щом не харесваме идеологията на паметните знаци, ще ги разрушим и ще ги заменим с такива, каквито на нас ни харесват“

Тук бих попитал: „А какво се е случило с „Паметника на загиналите от I и VI пехотен полк”? Дали има нещо общо с агресивна болшевишка логика? Не е ли точно това двоен стандарт?

Да събориш войнишки мемориал, за да построиш паметник символа на „твоята идеология”. За бога това са паметни плочи на загинали български войници! И когато десетки години по-късно някой се опитва да поправи тази несправедливост, друг да има доблестта да каже че „това е много неприятно, защото двойният стандарт доведе до това да се говори за замяната на единия паметник с друг…” За мен това е напълно неразбираемо…

Според мен „справедливостта” ще възтържествува в деня, в който всеки един от нас ще може да остави своите цветя пред „Паметника на загиналите от I и VI пехотен полк”.

Фотографии: novini.bg ; eurocom.bg