На 31 март 2016 г. в Народното събрание бе внесен един законопроект, който сякаш остана в страни от вниманието на масовите медии. Предложението бе отправено от лидера на БСП, Михаил Миков, който настоява режимите управлявали България в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г. да бъдат обявени за престъпни.

Мотиви и позиция на БСП

Неговите мотиви са, че през посочените периоди в страната има авторитарен режим, избухнали са въстания, извършени са два преврата и накрая, но не на последно място България става част от Силите на Оста.

В същото време Миков използва трибуната, за да разкритикува приетия през 2000 г. „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, тъй като (забележете!) закона нямал същинска законодателна основа.

В последно време отчетливо се забелязва тенденция членовете на БСП да опитват да реабилитарат режима от периода 1944-1989 г. А когато им бъде заддаден въпрос за Народния съд или други комунистически престъпления, да пренасочват темата към „белия терор”. Или с други думи „да отговарят на въпроса с въпрос”.

В случая законопроектът, който внася Михаил Миков не е нищо повече от поредния опит на БСП да опита да реабилитира „социалистическия режим” и да насочи вниманието на обществеността към “престъпленията” на т.нар. „монархофашистки” режим или „бялия терор” в България.

В крайна сметка, ако законопроектът на БСП бъде приет, ще се окаже, че България е била управлявана от „престъпни режими”  от 1923 до 1989 г. (с прекъсване между 1926-1934). Или с други думи 58 години българският народ е воден от престъпници и в крайна сметка няма виновни, нито осъдени.

Една позиция на Желю Желев 

Всъщност единствените осъдени са жертвите на Народния съд… но за съжаление и той е обявен за престъпен. БКП сякаш също бе пропусната от законодателно възмездие и в този ред на мисли е добре да припомним на г-н Миков думите на Жельо Желев: „За мен най-големият ни пропуск и най-голямата ни грешка беше, че не осъдихме Тодор Живков и ЦК на БКП за това, че те тръгнаха да харизват България на Съветския съюз като 16-та република. След тяхното осъждане щяхме да забраним БКП и БСП като партии престъпници…. Това е най-голямата грешка на нашата демокрация според мен. България щеше да бъде много по-напред от редица балкански страни.

Снимка: в. Капитал

Позиция на десните сили      

И докато левите се опитват да оправдаят престъпленията на предците си, десните сякаш опитват всячески да направят така, че обявения още от 2000 г. за престъпен социалистически режим, да не влезе в учебниците – а законопроекти и политическа „воля” не липсват.

През 2009 г. депутатите Лъчезар Тошев и Мартин Димитров от Синята коалиция внасят в 42-то НС предложение прстъпленията на комунистическия режим да бъдат вкарани в учебниците. Но то е отхвърлено още на първо четене с мотива, че подобни промени трябва да бъдат направени само след широк обществен дебат с учители, ученици и родители.

Явно за 7 години така и не бе намерено време за този „крайно наложителен” дебат. През септември 2016 г. депутатът от Реформаторски блок, Борис Станимиров внася подобно предложение в 43-то НС, но то е отхвърлено с 23 гласа „За”,  23 гласа „Против”, 45 гласа „Въздържал се”.

Въздържанието от взимане на важни решения води до там, че 16 години след обявяването на „комунистическия режим в България за престъпен” той да отсъства, както от учебниците, така и от обществения дебат.

Позиция на автора

Всъщност само по себе си изречението „Комунистическите престъпления не присъстват в учебниците.”  не звучи исторически правилно. То по скоро звучи „политически коректно” или „политически удобно”. Това се получва именно когато политиците започнат да „умело” да боравят с исторически термини като ги превръщат в политически нападки и „аргументи”.

Според мен не „престъпленяита на комунистическия режим” трябва да бъдат вкарани в учебниците, а цялата история на режима от 1944 до 1989 г. Защото не е смешно, а страшно една епоха от нашата история, чийто белези носи всеки един от нас днес, да заема 1 урок, в 1 учебен час в края на учебника по История и цивилизация за 10 клас.

„Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото.”

 Джордж Оруел, „1984”