След като разгледахме лозунгите на БКП/БСП в предходен материал, който можете да прочетете тук. Идва ред да обърнем внимание и на „десните” лозунги от митингите след 10 ноември 1989 година. Обобщихме ги под знаменателя „десни” поради факта, че протестите от края на 80-те и началото на 90-те не са свързани с еднопартиен или двупартиен политически модел. С падането на тоталитарния комунистически режим започват да се появяват множество различни партии, организации, сдружения, клубове и др., които се включват в протестите на десния политически спектър. Характерно за участващите организации е, че те са изключително разнородни – религиозни, политически, професионални, студентски, пенсионерски, дисидентски и много други.
Но в същото време те имат множество допирни точки в техните искания – преход към демокрация и реформиране на страната, наказание за престъпленията на старата власт, изключване на комунистите от политическия живот, икономическа стабилност и гаранции, връщане на частната собственост и приватизация, свикване на Велико народно събрание и съставяне на нова конституция. От изложеното можем да заключим, че организациите свързани с антикомунистическите митинги могат най-общо да бъдат поставени в десния спектър на политическата хоризонтала, т.е. да бъдат наречени „десни”.
Според Ангел Петров : „…чрез тях [лозунгите] народът проговори след дълго мълчание, проговори, и то направо на улицата, за да се чуе неговият глас, за да се разбере навсякъде, че народът никога не забравя…”. Тези думи важат с особена сила за антикомунистическите митинги. Нужно е да отбележим, че лозунгите на „десните” се отличсват с особена вариативност и изобретателност в сравнение с тези на „социалистите”. Те са характерни със своя стихотворен, саркастичен и хумористичен характер, често биват използвани карикатури или други художествени изображения, които ги правят още по-ефектни.
Това се дължи на факта, че за пръв път от 45 години народът има възможността да каже кой и какво не му харесва, да се подиграе на политическия елит или да хиперболизира недъзите на тоталитарната система. На другия полюс са лозунгите на БКП/БСП. Те не могат да излязат от закостенелия социалистически пропаганден модел. Използват се тривиални призиви, които са изключително суховати и до болка познати. Освен това те често стават лесна плячка за „десните” сатирици, които умело ги обръщат срещу своите създатели.
Тоталитарното „мислене” на „социалистите” се издава и от начина, по който те организират своите митинги. В своята книга „Лозунгът. Българинът излезе на площадите”, Ангел Петров разказва как често се случва левите да не носят свои плакати с лозунги, тъй като ги получават на място от партийни организатори. Логично плакатите се отличават със своята еднаквост по външен вид, тъй като са изработени „на конвейер”. Но може ли свободното слово и мисъл да бъдат създадени с „конвейер”?
Лозунгите, които ще Ви представим в тази статия са повече хумористични по своя характер, но назовават изключително точно проблемите на българското общество. Те са едновременно смешни и трагични, тъй като припомнят през призмата на сатирата, за началото на „прехода към демокрация”. „Преход”, който продължава и днес.
1. „Гласност, кислород, салам!” или „Демокрация, гласност, овче сирене!”
Исканията на протестиращите опростени до най-обекновени човешки нужди…
2. Доло пулитическатъ ниграмотнус.
Или как да критикувате успешно пУлитическатЪ и граматическата неспособност на „тоталитарния политически елит”.
3. Не правешка, а правова държава!
Думата „правешка” е използвана като синоним на „живкова”, тъй като Тодор Живков е родом от Правец.
4. Марксианци, моля ви, вървете си на вашата планета, оставете Земята чиста.
Явно авторът на този лозунг е убеден, че марксианците са пристигнали на Земята с чинията кацнала на връх Бузлуджа. В подкрепа на неговата теза идва и фактът, че мястото е свещено за марксианците и те ежегодно се събират там, за да отпразнуват своето официално пристигане на 9 септември.
5. В сезона на капачките бурканени,
За избори отново сме приканени
Дали ще пее утре пак апаш:
„Хей буркан ти роден наш!”
Кратък стих за опасения от „просперитетът”, който може да донесе едно ново правителство начело с БСП.
6. „Пенсиите от 01.12.1989 г.
Гриша Филипов – 1400 лв.
Милко Балев – 1300 лв.
Пандо Владев – 1200 лв.
На баба ми – 60 лв.”
Едва ли друг лозунг може да се похвали с 27 години актуалност…
7. Тръгнем ли след госпожа Ананиева, ставаме република бананиева!
Отново опасения от „просперитетът” на плановата икономика.
8. „Да бием класовия враг!” – къде го?!
В лагерите?
9. Тоталитаризъм и човешки права са несъвместими. Измамени от всички страни – съединявайте се!
Новият интернационал!
10. Не разговаряйте с комунисти даже и по телефона – опасно е !
Явно проблемите със срс-тата не са от вчера…
Библиография:
[1] Ангел Петров. Лозунгът. Българинът излезе на площадите. Издателство на БАН, София, 1994 г. с. 79-82
