Сигурно се питате, що за въпрос е това, в какво сме сбъркали и кои сме ние? Е и аз това се питам. На първо място се питам кои сме ние, като какви се определяме, каква религия изповядваме, каква е нашата история, откъде идваме и най-накрая… Къде сбъркахме, че да стигнем до тук? До положение на безизходица, глад, мизерия, бедност, бездействащи политици с действащи имунитети и корумпирани медии. Колкото и радикално да се изкажа, ние сме овчи народ. Първо, в душите на българският народ е залегнал страх – страх да не загуби работата си, страх да не остане гладен, страх да възроптае срещу политическата система, страх и страх и страх… И второ – отчаянието, което обхване ли една овца, става заразно и плъзва в цялото стадо. Отчаянието се изразява в това, че стадото си мисли, че каквото и да прави нищо няма да се промени. Защо и за какво да си дава зор, като е безмислено смятат някои от нас.. ?
Аз, много от моите колеги, приятели и разбира се някаква част от българския народ, не мислим по този начин. За да ви предам мислите си най-точно, ще подкрепя думите си с няколко исторически факта. На първо място, ще се спра на борбата ни за Освобождение от турско робство. След петстотингодишно османско иго българският народ се надига, за да възроптае, за да каже „Свобода или смърт“, за да я извоюва… Смятате ли, че тогава в душата на българския опълченец, са се прокрадвали чувства като страх и отчаяние? Не… не мисля. В българската душа са се впили ценности като дълг, чест, достойнство и отговорност. С помощта на тези наши ценности българският народ успява да пребъде в тази борба. Безмилостна борба за свобода, за независимост, за отстояване на българщината, с която разбира се трябва да се гордеем и не, не това е периодът в който сме сбъркали, за да стигнем до тук. След Освобождението идва и времето на нашето Съединение. Преминали през редица дипломатически трудности нашите предци стигат до неговата военна защита. Война състояла се през 1885 г. след като Сърбия решава да обяви своите териториални претенции към българската земя. За да разберем подвига на предците ни по време на Сръбско-българската война, трябва да отбележа, че нашият противник е много по-подготвен. Нужно е да вземем предвид отсъствието на офицери с високи звания в нашата армия – неслучайно Сръбско-българската война е известна с прозвището „Война на капитаните срещу генералите.“ Водещ показател в спечелването на тази война е бойният дух на българската армия. Армия съставена от ученици, учители, бежанци и четници от Македония, образували ученически и доброволчески части. Армия, която доказва, че българският военен дух е непоколебим, когато става дума за доброто на родината, армия в чийто неуспех е убедена цяла Европа. Не, нито Съединението, нито обяваването на Независимостта ни през 1908г. са събития, в които българският народ е сгрешил… Напротив.. Воден от идеала за национално обединение, българският народ влиза в двете Балкански войни и в Първата световна война, от които резултатите са две национални катастрофи – българската държава понася откъсването на територии,преживява икономическа, политическа и бежанска криза. Но българският народ отново се изправя на крака и все още носи онзи непоколебим дух за правда. Въпреки тежките години между двете световни войни, България продължава да следва своят национален идеал като се включва и във Втората световна война. За съжаление българското правителство, макар и водено от най-чисти намерения избира грешната страна в този конфликт и предопределя съдбата на своята страна до края на века.
И ето че идва най-спорният период в българската история, засвидетелствал, че ние някъде сме сбъркали… Периодът от 1944г. – 1989г. е изпълнен с безброй политически неудачи или пък неудачни политици. Едно и също е … Държавният преврат извършен на 9 септември 1944г. поставя началото на нов политически режим, който установява своята власт чрез репресивни методи. За да легитимира престъпните си действия,новата власт организира т.нар Народен съд. Времето в което функционира той е период на терор, чистки и репресии обхванали регенти, министри от правителствата от периода (1941г. -1944г.), депутати, дворцови съветници, висши военни и полицейски командири, духовни лица, прокурори, съдии, журналисти и др. С две числа – 9155 присъди, от които 2730 – смъртни. Само едно изречение може да опише този период… Буквално и преносно е унищожен целият ни политически и интелектуален елит. През следващите 45 години продължава преследването на инакомислещите („монархофашисти“, „класови врагове“ и др.). Идеалът за национално обединение, към който са се стремили всички български правителства до този момент е отречен. В дългосрочен икономически план БКП повежда България по пътят на индустриализация, за която страната ни няма нужният ресурс. В същото време земята на българския селянин е отнета чрез провеждането на т.нар национализация. Земя, към която той е силно привързан и чрез която са се препитавали неговите предци. Това поставя началото на тенденция на отлив на населението от селото към индустриалния град. Тенденция, чиито печални резултати можем да забележем и в наши дни. Освен, че е откъснат от своята земя, българинът е отдалечен и от своята религия. Заради атеистичната политика на новата власт българската православна църква попада под ударите на репресивния апарат. Промените, които изброихме до тук оказват пагубно влияние върху мирогледа и начина на живот на българина като водят обществото ни до пълно духовно и морално осакатяване.Краят на всичко това идва през 1989г., но наложеният тоталитарен режим едостатъчно забавил развитието на държавата ни и откъснал ни от истинските демокрации на Европа. Загубил своята земя и вяра, загубил своята идентичност и своите ценности българският народ изпада в апатия. Апатия която продължава не само 45 години, но и днес.
И ето връщаме се в днешно време и се питаме къде сбъркахме? Някъде между желанието да живеем добре, да се водим по чужди идеали, чужди политики, чужди желания и интереси?
Днес изпаднали в отчаяние, безхаберие и незаинтересованост, като заговоря за събитие случило се в днешния политически живот, много от моите връстници ми казват: „Не ме интересува тази политика, дай да си говорим за нещо по „готино“ или пък ужасното словосъчетание, което като чуя се „обривам“: „Аз съм над нещата“.
Не скъпи читатели не бъдете над нещата, не бъдете безхаберни, незаинтересовани, не обръщайте гръб на предците, не се поддавайте на манипулация, не вярвайте на всичко което чувате или виждате по телевизията, борете се за справедливост. Борете се за тази България, която описах като независима, свободна, защитаваща интересите си и действаща в името на българския народ. Борете се затова децата ни да живеят по-добре от нас, по-спокойни от нас и най-вече по-горди с това, че се наричат българи. Не бъдете овчи народ, бъдете хора с мнение, отстоявайте мнението си, правата си и дълга си към родината.
Ще завърша с думите на един велик българин.
„Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело“
полк. Борис Дрангов
