Бъдни вечер – от всичко да има през годината

Обичаите около Рождество Христово (Коледа и Бъдни вечер) са най-пълните и най-богатите на обредност зимни обичаи. В българската традиция свързаните с Рождество Христово обичаи са съсредоточени основно в предхождащия го ден (24 декември) наричан най-често Бъдни вечер или още Божич, Кадена вечер, Вечерня, Суха коледица.

В наши дни тези обичаи и обреди до голяма степен са запазени, както и в миналото особено внимание се отделя на Бъдни вечер. Коледа е свързана повече с размяната на дарове и до голяма степен е повлияна от комерсиализма, който е характерен за последните десетилетия. Но целта на тази статия е не да критикува модерните начини за отбелязване на Рождество Христово, а да запознае читателя с някои подробности и позабравени  обреди от българския бит и култура свързани с Бъдни вечер.

Христо Вакарелски разделя обредите на Бъдни вечер на три основни вида – бъднивечерска трапеза, бъдник (бъднивечерски огън) и коледуване. Този способ ще използваме и ние за настоящето изложение.

Бъднивечерска трапеза

В миналото към бъднивечерската трапеза се прилагат строги изисквания (голяма част от тях се спазват и днес). Броят на ястията трябва да бъде нечетен, но основната идея на бъднивечерската вечеря е „от всичко да има през годината“. Затова на трапезата се слага всичко, което отглежда домакинството, някои от храните се пазят умишлено през годината за вечерта на Рождество. Трапезата съдържа най-различни плодове в сушен вид, варено жито, сарми и пиперки пълнени с ориз, булгур и други варива, баница и други печива, мляко, сланина и всичко, което стопанството произвежда. Ядат се постните ястия, а блажните само се слагат на масата. Слагат се питиета – вино и ракия.

Специално място на бъднивечерската трапеза заема нарочно измесен кравай наричан боговица, вечерник, коледник. Той е украсен с най-различни фигури, които изобразяват основния поминък на семейството. Трапезата се слага на земята като се постила слама. В сламата се слага палешник* или черясло*. В някои семейства в стаята се вкарва и ралото. Преди да започне вечерята се прекадява цялата къща, всички стопански сгради, а накрая и трапезата.

Бъднивечерската вечеря започва като най-стария разчупва боговицата. Първото парче е за Св. Богородица, второто е за добри хора и гости, а след това се раздава на членовете на семейството. С раздаването се наричат и стопанските задачи, които ще има всеки член на семейството през годината. Вечерята завършва с гадания за щастие и плодородие.

В основата на Бъдни вечер в българските обичаи можем да видим връзката между хората, природата и Бог. Ясно изразен е земеделския характер на българския народ като обредите винаги са свързани на първо място с плодородие, здраве, щастие и късмет. Те често са съпътствани с гадания за благополучие през идната година.

Бъднивечерски огън

Бъднивечерският огън е особено важна част от обредите около Рождество Христово. В някои части на България специално за него се изчиства комина. На огъня се слага дебело дърво или пън наричан най-често бъдник или още бъдняк, коладник или прикладник. В някои краища на България внасянето на бъдника в къщата става церемониално, като момите го посрещат пременени и славят „млада бога“. Бъдникът се оставя до огнището където домакинът го миросва, пробива дупка в него, в която налива зехтин, слага тамян и восък и запушва дупката. Увива го в бяло платно и така той престоява до вечерта.

Бъдникът се слага в огъня след като приключи прекадяването и семейството седне на трапезата. Той трябва да гори през цялата нощ. За тази цел се оставя някой да бди над него. А също така се внимава част от него да остане неизгоряла, за да се направят клинчета за ралото. По горенето на бъдника се правят гадания  за плодовитостта на добитъка – колкото повече искри пуска той, толкова по-плодовити ще са животните.

Коледуване

В коледуването взима участие мъжката част. Коледарите биват деца коледарчета и възрастни коледари. Малките коледари ходят през деня пременени, с коледарски тояжки и торбички през рамо. Те обикалят от къща на къща тропат с тояжките и повтарят: „Славете бога, славете бог!“ или „Коледа бабо, коледа бабо!“. По-дълги песни малките коледари не произнасят. Домакинята ги дарува с приготвени кравайчета, орехи, сланина или друго.

Възрастните коледари са дружини с определен състав от десетина души. Те имат предводител наричан станеник, четник, мармарин или др. Друг се определя да носи събраните дарове – наричан трахобер или магаре. В някои случаи има и отделни носачи за блажни дарове като сланина суджуци или друго. Те са наричани мачки или котки. Станеникът се избира преди Коледа, той трябва да е най-възрастен и опитен и да знае добре коледарската благословия (блаженка) – на места репертоара достига 80 песни. Възрастните коледари коледуват през нощта – „Не бива слънцето да свари коледарите по пътищата.“

Репертоарът на коледарите има своя последователност. След първите поздрави към домакините, те изпълняват песен за дома –   за благосъстояние на дома, за голяма челяд и здраве. В народните обичаи се смята, че коледарите са добри вестители – добри гости, носещи добър глас. След дома те възхваляват домакина – „девет бъчви вино, една с ракия, медовина, триста кошера с пчели, три обора с коне, един с юнци, три кошари с овце…“ След това се пеят песни за членовете от семейството. Те биват най-различни – за мома, дете, занаятчия, земеделец, овчар и други.

Коледарите се даряват с приготвени краваи с пари, също със сланина, сирене и друга благина. Станеникът приема даровете и изрича своята благословия:

„…Добра дара: пещник-хляба,

пещник-хляба, превит кравай,

на крався сребро-злато;

кой зарадва коледарци,

него господ го зарадва!

Кажете дружина, амин!

-Амин!“ 

Блаженките завършват с пожеланието:

„Колко звезди по небето, 

толкоз здраве в тази къща!“ 

В някои случаи, че коледарите не са посрещнати добре и не са дарени подобаващо, те си отмъщават. Най-често открадват външната врата или кокошка.

Други обичаи свързани с Бъдни вечер

Полазването е силно свързано освен с Игнажден и с Бъдни вечер. То се състои във вярването, че благополучието през година зависи от първия гост в къщата (полазник) през деня. За полазници се смятат и хора от семейството, които са излезли първи от дома. Понякога хора, които се смятат за лоши полазници не се допускат в къщата, такива, които са добри са нарочно канени и гощавани.

Друг обичай, който се прави на Бъдни вечер след вечеря е заплашването на овощните дръвчета. Домакинът отива при всяко дръвче, замахва с брадва към него и го пита:

-Ще родиш ли тази година или да те сеча?

-Недей го сече, ще роди! – отговаря домакинята, която го придружава.

На всички животни и дръвчета на следния ден се окачва по една връзка слама, която е била под вечерята, за здраве и плодородие през годината.

Бъдни вечер в наши дни

В наши дни празниците около Рождество Христово са не по-малко важни за нас, отколкото са били за нашите предци. Много от обредите и обичаите с времето са отпаднали и особено важна роля за това оказва промяната в начина на живот на българите. Не бива да забравяме, че през XIX век основната част от българите живеят в села, техният живот е свързан с животните, земята, природата и особено  силно с Бог. През XX век и особено през втората му половина това се променя – нараства градското население. Връзката на българите със земята и Бога до голяма степен е прекъсната заради общественополитическите промени в България. Въпреки това традициите са запазени.

Силно застъпена у българите и днес е традицията да  се посрещат празниците с отрупана трапеза. В наши дни ние често се самокритикуваме „че все сме на масата“. В това няма нищо лошо и не смятам, че трябва да наричаме това консуматорство и разхищение. Но трябва да знаем защо сме отрупали нашата трапеза, както нашите деди са я отрупвали на Бъдни вечер –  „от всичко да има през годината“. Според мен не трябва да заклеймяваме този обред, а да си припомним символиката му. Защото той е заложен до голяма степен в нашата народопсихология и е описан дори от самия Иван Вазов в „Под игото“:

 „Защото, при другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели…Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки н изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота…покрай черни теглила, дълги синджири, тъмни тъмници и гнояни рани, преплитат се тлъсти печени агнета, червени руйни вина, люта ракия, тежки сватби, вити хора, зелени гори и дебели сенки, из които е избликнало цяло море от песни.“ 

Днес ние се концентрираме повече върху материалната страна на Рождество Христово. Празникът е комерсиализиран, защото живеем бързо, консумираме бързо и не можем да се наситим на нищо – такъв е духът на времето. Но не можем да се самообвиняваме. Не е правилна за мен и другата крайност – да се копират точно всички изисквания и обреди от миналото. За Бъдни вечер и постите моята прабаба казваше: „Не е важно какво влиза в устата, а какво излиза от нея.“ 

Ние първо трябва да разбираме смисъла на празника, защо правим тези обреди, защо изричаме тези пожелания, защо даряваме нашите близки, защо прекарваме това време с тях, защо палим свещ. Да се обърнем към неговата духовна и религиозна стойност. Да не гледаме толкова стойността на даровете, които си разменяме, а тяхната символика. Да не зяпаме в телефоните и телевизора, а да бъдем с близките си, да говорим, да се смеем, да играем, да обичаме. Но най-вече да се вглеждаме в доброто, да търсим доброто да правим добро – в това се крие именно чудото на Рождество Христово.

Библиография

Христо Вакарелски, Етнография на България, София, 2007 г.

палешник* – желязната част на плуга, която разорава земята

 черясло* – желязо, с което се кълца сол, пипер и др.