Вид, стил и произход на храма
Църквата в с. Герман (Гърция, Преспа) е българска и по вида си може да бъде причислена към групата на преславския провинциален стил.
Този тип църкви не произхожда от цариградската кръстовидна църква, а е създаден в Гърция и България самостоятелно. Първата църква, която е представител на този тип строителство е в Скрипту (Гърция) през 873 – 874 г., втората – при с. Водоча, до Струмица, от времето на княз Борис I, а третата е църквата „Йоан Кръстител“ в Несебър.
Стилът се е получил от взаимното проникване на църква от типа „свободен кръст“ с църква от типа на засводената с непрекъснати цилиндрични сводове малки базилики като „Св. София“ в Никея, „Св. София“ в Охрид, „Св. Никола“ в Мирковци или „Св. Димитър“ във Вароша.
В българския й произход можем да сме убедени, тъй като в гръцкия надпис, който се намира над вратата й се казва, че тя е изградена през времето на цариградския патриарх Герман и е изписана през 1006 г. Тази 1006 г. съответства на патриаршеството на българския патриарх Герман, чието седалище е било Преспа. Явно съставителят на надписа е объркал двамата патриарси. Църквата е била построена по времето на цар Самуил и изписана със стенописи през 1006 г.
Архитектура на храма
Тя е красив кръстокуполен храм с голям цилиндричен тамбур. Куполът се носи от четири квадратни стълба, които маркират пространствения кръст, съставен от еднакво широки и дълги рамена, покрити с цилиндричен свод. Куполният барабан е бил съставен от два вмъкнати един в друг цилиндъра, горният – твърде нискът. Долната част на барабана е пробита от четири тесни отвора, поставени в средата на плоски тухлени арки. Фронтони увенчават фасадите на сводовите рамена на кръста. Олтарната част е долепена направо до наоса. Цилиндрични сводове покриват междурамията и притвора. Стените на притвора са разчленени с ниши, както и в преславските гробнични църкви.
Храмът преди да бъде измазан (снимка от книгата на Н. Мародинов)
Германската църква е изградена от ломен камък, но в градежа й са употребени и тухли за изравняване на редовете в зидарията – начало на клетъчен градеж. От тухли са изградени и прозоречни арки. Фасадите са без пластична украса.
Когато човек се изправи пред тази църквичка, веднага впечатление му прави изключително запазеният й вид. Почти както са я видели и първите й проучватели. В нея може свободно да се влезе и да се разгледат стенописите й, които са доста по-късни от периода на Първото българско царство.
Храмът през 2014 (личен архив)
Надгробен надпис от църквата в село Герман
Един от най-значимите надписи, които касаят българската история в Македония е именно надгробният надпис, който се отнася до родителите и брата на цар Самуил.
За него се разбира, когато започва изграждането на нова по-голяма църква в село Герман, намиращо се в близост до Преспа през 1888 г. Когато изкопали плочата, строителите я поставили в гробищата, защото ги било страх от турците.
При своята научна обиколка в Македония през 1898 г., Ф. Успенский вижда паметника и го издава на следващата година. В същия брой на списанието (Известия на Руския археологически инситут. IV, випуск 1, 1899) откриваме още две статии посветени на надписа, които са написани от Т. Д. Флорински и Л. Милетич. За него пишат още Иречек и Ягич.
Паметникът представлява правоъгълна плоча от бяло-син мрамор, която е с размери – дължина 1.30 м., широчина 67 см. и дебелина 7 см. На гладкото лице са издълбани три кръста, които някога са били запълнени с метал. В един от краищата на плочата е издълбан 11 редов надпис на кирилица, който е с дължина 26.5 см. и широчина 27 см. Височината на буквите е 16 до 18 мм. Част от плочата и от надписа са отчупени, но е направена възстановка на липсващите букви.
Оригинален текст на надписа –
„†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ
памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ
никола рабъ б҃жи … ѣ давдъ написа … въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•“
Превод на съвременен български език –
„†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].“
Надгорбен надпис от храма (интернет)
Значение на надписа
От възстановения надпис научаваме, че цар Самуил и братята му били синове на мощен комит, който се казвал Никола и майка с името Рипсимия. Рипсимия е известно име в християнството, тъй като така се наричала видна арменска светица. Не се знае обаче дали надписът се е намирал там винаги или по-късно е бил пренесен от Преспа в Герман, тъй като цървката там е строена през 1006 г.
Използвана литература:
Миятев, К. Архитектурата в средновековна България. София, 1965.
Маврудинов, Н. Старобългарско изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 2013.
Чанева-Дечевска, Н. Църковната архитектура на Първата българска държава. София, 1984.
Иванов, Й. Български старини в Македония. София, 1931/
Успенский, Ф. Надписъ царя Самуила. – Известия на Руския археологически инситут. IV, випуск 1, 1899.
Флорински, Т. Несколко замечаний о надписи царя Самуила. – Известия на Руския археологически инситут. IV, випуск 1, София, 1899.
Милетич, Л. Към Самуиловия надпис от 993 година. – Известия на Руския археологически инситут. IV, випуск 1, София, 1899.
Чолпанов, Б. Гюзелев, В. Бележити българи. София, Том 1, 1967.