Сопотските майстори – пазители и възродители на старите български традиции.

През Възраждането в Сопот са процъфтявали над 30 занаята и градът е бил известен търговски и промишлен център, заслужено е наричан „Кючюк Манчестър“ (Малък Манчестър) и „Герджик Сопот“ (Хубав Сопот).

В малка павирана уличка, близо до центъра на град Сопот се намира Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“.

Етнографският център е  разположен в две възрожденски къщи, стопанисва се от Къща музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти.

Талантът и духът на старите майстори се подържа жив и днес в Сопот. В работилниците на Етнографския и занаятчийски център техните последователи умело и фино инкрустират оръжие, ножове, извайват предмети от дърво.¹

Изкуството резба върху дърво в миналото.

 Изкуството резба върху дърво в миналото е било присъщо само за мъжете. Съществуват два типа резба- дребна плитка и плоска резба и едра дълбоко скулптурна резба. Първата е означавана в науката като пастирска резба, а втората като занаятчийска. Елементи на пастирската дърворезба са различни типове ивици, триъгълничета, различни форми на пера, лентички, мрежички, пръстенчета. ² Украсените с пастирска резба предмети се наричат най-често писани. Негеометрични фигурални изображения в българската пастирна дърворезба се срещат рядко. Срещат се очертания на лице, цяла човешка фигура, птица в схематичен вид.

Има и по- особен вид плоска дърворезба, която представлява по-скоро начертавания с изстъргване. Тук характерна е геометричната орнаментика.

Независимо от пастирската резба в културата на българите се развива и дълбоката скулптурна дърворезба. В много случаи тя е съчетана и с инкрустации с кост и перлова маса. ³ Из манастирите се развива и миниатюрната дърворезба, представляваща композиции от библейски, евангелски и житийни образи и сцени.

В годините занаятът търпи неимоверно развитие, като в  голяма степен това се определя от разликата в инструментите и средствата за производство. Употребата на много малки като размер длета позволява миниатюрата да е с много по-малки размери от тази в миналото и да е много по прецизна от нея. Днес занаятът се упражнява и от двата пола. Сопотските майстори използват миниатюрната дърворезба за украсяване на приклади на пушки, дръжки на огнестрелно и хладно оръжие.

Изкуството да се инкрустира и гравира оръжие.

Изкуството да се инкрустира и гравира оръжие вероятно съществува откакто има оръжия. Още от древността са се изработвали предмети, накити и бижута предназначени единствено да демонстрират стил, вкус, социално и финансово положение  на хората от привилегированата класа. Извън тях, обаче, много хора са започнали да търсят начин да изразят същите неща, но чрез предмети, които ползват – като се започне от посудата и се стигне до оръжието. Ковачи и оръжейници са искали изработените от тях ножове, мечове, а по-късно и огнестрелни оръжия да носят знак, който да отличава собствения им стил от всички други. Много от самите притежатели на тези предмети, искат те не просто да са функционални, но по някакъв начин да изразяват тяхната идентичност – било с обикновен монограм или с богата украса, демонстрираща висок социален статус. Постепенно умението да украсяваш оръжия, чрез гравиране или инкрустиране, се развива в изкуство. То има много почитатели и днес, включително в нашата страна. ⁴

Инкрустациите върху оръжие първоначално се извършвали чрез набиване в дървените части  на различни форми от месинг и мед. Набивали се звездички, точки, кръгчета, квадрати, правоъгълници. Понякога върху оръжието се залепя седеф от мидичка, използвали се и нитове от цветни метали. Среща се инкрустиране и на полускъпоценни и скъпоценни камъни.

Голяма част от майсторите в страната работят по тази технология до 90 г на XX век, когато сопотският майстор Светлозар Райчанов налага свободата в орнаментиката. Върху оръжието започват да се гравират различни екзотични, фантастични животни  ( дракон, крилат лъв, триглава змия), птици, различни ловни сцени, както и флорални мотиви. Гравираната сцена в голяма степен зависи от предназначението на самата пушка, често върху нея е изобразен гербът на собственика или знамето на рода.

Светлозар Райчанов е основател на така наречената „Сопотска школа“ в областта на оръжейната украса. Изключително продуктивен творец, с характерен разпознаваем стил. Работите му се отличават със своето богатство на изразни средства, високата си художествена стойност и прецизното си изпълнение. Доста от работите на майстора в момента са част от колекции в страната и чужбина. През годините те са излагани на редица престижни изложби.

Райчанов е и създател на основната спирала в българската школа. Тя е специфична, характерна и неповторима. Такава спирала няма в другите школи, днес тя се използва от кръга занаятчии, учител на които е бил големият сопотски майстор.

Характерен елемент за германската школа е дъбовият лист и жълъдът, за английската – английски арабески, в ислямските държави гравираният символ е лалето, гърците изобразяват смокинов и гроздов лист. Идеите си майсторите черпят от непринудеността на живата природа. Всичко създадено от тях има собствен дух и индивидуалност, като цялостният облик на гравюрата и дърворезбата за украса до голяма степен се определя от вкуса и желанията на клиента.

Сопотската школа.

Характерно за Сопотската школа е и,  че един и същи човек работи едновременно върху метала и дървото. Има огромна разлика в поведението и качествата на двата материала, при дървото има мекост, докато излъчването на метала е по-хладно. Именно това прави задачата на сопотските творци  изключително трудна. При другите гравьорски школи един майстор гравира метала, друг дървото.

Най-важни за гравюрата са правилната й композиция, хармоничност и  несмесването на различните стилове. Релефната гравюра върху дърво е  предварително намислена, творчеството предхожда самото изпълнение. Гравирането например на една ловна сцена е много сложна материя, за да  изглежда добре трябва да се гравира на различни нива – така се създава илюзия за дълбочина. Изработената гравюра се отличава с многообразие на моделите и високо качество на изработката. /сн.4/

Върху оръжията се правят и инкрустации от месинг, злато и сребро. Все повече навлиза и употребата на апликирани фигури, което позволява и използването на по-богат набор от материали. При украсата на металните части на огнестрелните оръжия освен гравюри могат да се ползват и различни галванични покрития, постигани чрез анодация по алуминиевите части, оксидация, посребряване, позлатяване.

Продължителният процес на изработка, специфичните условия на труд, умората на очите, непрекъснатата бдителност да не допуснеш грешка, както и огромната отдаденост, която изисква гравьорската работа води до високи цени на крайния продукт.

„Проектите на всички украси са уникални сами по себе си, и се изпълняват в един единствен екземпляр. Поради това произведенията ми са ориентирани предимно към ценители и колекционери. Всички мои творби са белязани с моя монограм, и съпроводени със сертификат за произход и уникалност. Стремя се да доставя наслада не само на очите, а и на душата“ разказва сопотският майстор гравьор Евгени Димов.

Основаване на детска школа „МайсторЧета“

През 2012 г. Евгени  основава детската школа „МайсторЧета“, в която сопотските майстори безвъзмездно обучават деца  в своите занаяти.

В школата се изучават миниатюрна дърворезба, металопластика, дървопластика, пирография, иконопис и тъкачество (на пана). Учениците на възраст между 8 и 14 години се запознават с технологията на изработването, видовете инструменти, използваните похвати в миналото и сега. Всички занимания в работилниците са разделени условно на отделни цикли на обучение, като след всеки цикъл, на тържествена възрожденска церемония, завършилите успешно нивото си МайсторЧета, получават грамота за преминатия курс по съответния занаят. Интересът на децата е огромен, до момента са обучени и „дипломирани“  над 150 сопотски малчугана. ⁵

Местните художници и занаятчии продължават  да обогатяват българските традиции, като се стараят да оставят занаята жив, за да не се прекъсва линията на приемствеността.

Традициите и обичаите са моста между поколенията и народите,  свързващи минало, настояще и бъдеще. Нашата мисия е да съхраним миналото за бъдещето, а „Сопотският еснафъ“ да е не само адрес, а и състояние на духа. ⁶

БЕЛЕЖКИ:

• Петрова, Б. Традициите не само се опазват. Традициите също се развиват – представяне на дейността на Етнографски и занаятчийки център „Сопотски еснаф“ – В: Къщите музеи – пазители на паметта на великите българи. Предизвикателства, иновации, комуникация с музейната публика. Сборник с доклади от Национална научна конференция, проведена на 6-7 юли 2015 г., Сопот, 2015, с. 44
• Вакарелски, Хр. Етнография на България , С. 1977, с. 632
• Вакарелски, Хр. Етнография на България , С. 1977, с. 634
• http://graviranebg.com/#!/page_about
• http://www.ezc.esnafsopot.com/p/blog-page_20.html
• Петрова, Б. Традициите не само се опазват. Традициите също се развиват – представяне на дейността на Етнографски и занаятчийки център „Сопотски еснаф“ – В: Къщите музеи – пазители на паметта на великите българи. Предизвикателства, иновации, комуникация с музейната публика. Сборник с доклади от Национална научна конференция, проведена на 6-7 юли 2015 г., Сопот, 2015, с. 45 

ЛИТЕРАТУРА

Публикации

Вакарелски, Хр.  Етнография на България , С. 1977, 632- 648.

[ Vakarelski, Hr. Etnografia na Bulgaria, S. 1977, 632-648.]

Петрова, Б. Традициите не само се опазват. Традициите също се развиват – представяне на дейността на Етнографски и занаятчийки център „Сопотски еснаф“ – В: Къщите музеи – пазители на паметта на великите българи. Предизвикателства, иновации, комуникация с музейната публика. Сборник с доклади от Национална научна конференция, проведена на 6-7 юли 2015 г., Сопот, 2015, 42- 45.

[ Petrova, B. Tradiciite ne samo se opazvat. Tradiciite systo se razvivat – predstavqne na deinostta na Etnografski I Zanaqtchiiski centyr „ Sopotski esnaf“ – V: Kyshtite muzei- paziteli na pametta na velikite bylgari. Predizvikatelstva, inovacii, komunikaciq s muzeinata publika. Sbornik s dokladi ot Nacionalna nauchna konferenciq, provedena na 6-7 jli 2015 g., Sopot, 2015, 42-45]

Интернет-базирани източници

http://www.ezc.esnafsopot.com/p/blog-page_20.html

http://graviranebg.com/#!/page_about

Списък на информаторите:

1. Евгени Димов, роден 1969 г., гр. Сопот
2. Бойка Райчанова, родена 1951 г., гр. Сопот
3. Светлозар Райчанов, 1957- 2012 г., гр. Сопот