В местността Ключ се намира преградна стена, която е издигната от цар Самуил през 1014г., за да спре настъплението на Василий II. Тук се включва участъкът между Беласица и р. Струмешница, която е в Ключкото землище.
Регистрираните елементи на преградната стена включват – крепости (Гергевча и Самуилова крепост); ровове; валове; стени и релефа на местноста, който е умело използван не само, за да подсили твърдината, но и като естествена част от нея. Тук ще бъде обърнато внимание в най-голям аспект на двете крепостни укрепления.
Първи данни за укреплението Самуилова крепост
Следи то укреплението личат и през 1916 г., когато от там преминава В. Златарски. Неговата цел е да се опита да открие къде точно е станала битката между цар Самуил и император Василий II през 1014 г.
Боган Филов дава много подробни сведения за същото укрепление, когато преминава от там през същата 1916 г. Той го описва с думите „твърде голямо“. Оцелелите останки разкрили пред знаменития археолог и политик обграден със стени лагер, разположен на хълм над самия бряг на Струмешница. Лагерът е заобиколен от два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият в подножието му.
Авторът прави и много интересен паралел между строителството на това укрепление и строителството в Преспа. Той отбелязва – „Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен още в Самуиловата столица Преспа“.
Какво представлява цялото отбранително укрепление
Всъщност укреплението представлява стена, която е защитена от две крепости. Най-южната част от стената е крепостта Гергевча, на 2,5 км. югоизточно от Ключ. Разположена е на най-високата част на един рид с посока юг – север. Ридът е обграден от двете страни с дълбоко врязани ровове. От югозападната страна личи зид, граден от ломени камъни, скрепени с кал. Може да бъде проследен до дължина около 5 м. и на места е запазен до височина от около един метър.
Наблюденията и намереният материал показват, че там е имало укрепление през V-VI в. Открит е силно фрагментиран материал от XI – XII и XIII – XIV в. Задачата на крепостта е била да охранява планинския път, водещ към билото на Беласица.
Самуиловата крепост се намира на 5 км. северно от с. Ключ, на десния бряг на р. Струмешница.
План на Самуиловата крепост днес
Представлява невисоко възвишение със стръмни склонове от север. Три землени вала и два рова, концентрично разположени върху склоновете на хълма. Те затварят укреплението, което е с площ от 7, 5 декара и формата на елипса. Това е бил един от най-важните военностратегически пунктове за отбраната на Ключката клисура, организирана от цар Самуил.
Във фортификационно отношение крепостта носи традициите на българската укрепителна архитектура от времето на Първото българско царство. Археологическите проучвания показват, че само първият вътрешен вал има сложна конструкция на насипа. Той се състои от надлъжни и напречни дървени греди, разположени на разстояние 0,40 до 0,50 м. една от друга. Вътре в крепостта са проучени 41 жилища, а намереният материал е предимно от керамика.
Крепостта е трябвало да приюти и защитава значителна военна част в обикновени традиционни земни жилища. Една голяма и няколко по-малки землянки, открити досега, разкриват начина, по който са се приютявали обитателите й.
Днешното състояние на Самуиловата крепост
В днешно време укреплението няма вид на наново изградени крепости (Гергевча и Самуиловата крепост) или възстановена стена между тях. Добре реставрирани са землените жилища, за които се спомена по-горе в текста. До наши дни се е запазил добре само част от насипа, който е играел ролята на защитна стена, която се е простирала от Гергевча до Самуиловата крепост.
Когато погледнем мястото, добиваме представа какво мащабно съоръжение е представлявала тази защитна стена и защо битката при Беласица е от такова историческо значение. Не на последно място, припомняме си за голяма Самуилова трагедия и ослепените войници от 1014 г.
Използвана литература:
ГИБИ 6, София, 1965, с. 156 (Продължителят на Георги Монах) ; виж. същ. ГИБИ 7, София, 1968, с. 188 (Йоан Зонара)
Цветков, Б. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Предновековието IX – XVII в. София, 2012.
Златарски, В. Пътешествие из Македония. – Сб. Научна експедиция в Македония и поморавието, София, 1993.
Филов. Б. Пътуване в Македония – Сб. Научна експедиция в Македония и поморавието, София, 1993.
Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура VI – IX в., София, 1977.
