Етнографски център
На образователните програми залага и Етнографският център в Сопот. В „Сопотски еснафъ“ е основана детската школа „МайсторЧета“, в която сопотските майстори безвъзмездно обучават деца в своите занаяти. В школата се изучават миниатюрна дърворезба, металопластика, дървопластика, пирография, иконопис и тъкачество (на пана). Учениците на възраст между 8 и 14 години се запознават с технологията на изработването, видовете инструменти, използваните похвати в миналото и сега. Всички занимания в работилниците са разделени условно на отделни цикли на обучение, като след всеки цикъл, на тържествена възрожденска церемония, завършилите успешно нивото си МайсторЧета, получават грамота за преминатия курс по съответния занаят. Интересът на децата е огромен, до момента са обучени и „дипломирани“ над 150 сопотски малчугани3.
Местните художници и занаятчии продължават да обогатяват българските традиции, като се стараят да оставят занаята жив, за да не се прекъсва линията на приемствеността.
През летния сезон в Етнографския център се организират занимания по занаяти за деца – гости на града.
Демонстрациите и различните възстановки на народни традиции са също форма на музейна дейност и успешна комуникация с публиката.
Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ често е посещаван от възпитаниците на детските градини и началните класове от града на Вазов. Тук те се запознават с различни традиции и народни обичаи. Правят мартенички, боядисват яйца, снимат се клипове за различните празници.
Целогодишно в ЕЗЦ се провеждат и часове по изобразително изкуство, които съдействат за развиване у младежите творческа фантазия и креативност. Техните творби се излагат в постоянна изложба за детско творчество в Етнографски център Сопот.
Образователната програма „Народните занаяти в миналото и днес”
В Етнографския център е разработена и образователната програма „Народните занаяти в миналото и днес”, чиято цел е усвояване на знания за развитието на българската култура през епохата на Възраждането, приемственост между поколенията, популяризиране на старите занаяти като част от българското културно наследство, представяне на собствено разбиране чрез конструиране на кратки текстове, утвърждаване на нагласи за уважение на българското културно-историческо наследство.
Образователните програми имат за цел да обогатят познанията на учениците за българския бит и култура, занаяти и традиции. Чрез един по-различен, забавен и развлекателен начин, те изграждат трайни и задълбочени знания в областта на българската история. Всички образователни програми в музея на Вазов са подчинени на мисълта на Конфуций: „Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.“
Програмата, посветена на занаятите, е насочена към ученици на възраст между 12 и 14 години. За целта е важно учителят по история и цивилизация да посети предварително Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ и да консултира с музейните специалисти конкретни идеи за самостоятелната дейност на учениците. Уточнява се времето и организацията на посещението – последователност на движението на учениците в залите, мястото на общите дейности, ангажиментите на музейните специалисти към самостоятелната работа на децата. Провежда се и среща между музейните специалисти, учителят и майсторите от Сдружение „Сопотски еснафъ“ за уточняване на ангажираността на майсторите. Подготвят се необходимите материали за урока.
Учениците посещават ЕЗЦ, запознават се с експозициите, представящи бита на българите през епохата на Възраждането. Обикновено те са разделени в две групи. Първата група разглежда първата къща от комплекса, представяща селския бит на района. По същото време втората група се запознава с градския бит в другата къща. Задачата на учениците е посредством работни листи да представят наученото пред своите съученици. По време на втория урок майсторите от „Сопотски еснафъ“ запознават децата (разделени в три групи) с три занаята – металогравюра, дърворезба и тъкане. Под вещото ръководство на майсторите, те сами изпробват наученото. Третият урок е в училище и учениците имат за задача да напишат съчинение или да изготвят презентация, представяйки наученото и споделяйки своите впечатления от преживяното4.
Приоритет за музея е работата с деца в неравностойно положение. Образователната програма „Народните занаяти в миналото и днес”, с нужните корекции, се прилага и сред децата от Комплекса за социални услуги в Сопот. С изработените от тях изделия се организира благотворителен базар, на който те са продавани, а средствата отиват за нуждите на Комплекса.
За децата със специални потребности е и образователната програма, организирана от КМ „Иван Вазов“ – „Вазов отново „народен“. Настоящата програма е разработена въз основа на стратегиите за образователна интеграция на децата със специфични проблеми и дава възможност на тези специфични групи да получат шанс за качествено и достъпно образование. Програмата се основава на общоприетите ценности и принципи, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на децата и от законодателството на Република България. Колективът на КМ „Иван Вазов“ – гр. Сопот иска да възстанови Вазов като „народен“ още веднъж, чрез приобщаване и на тези целеви групи, на които е физически невъзможно да посетят музея и да се потопят в атмосферата в най-българския роман „Под игото“. Сред целите на програмата са съхраняване на българския дух и заветите на дядо Вазов, възпитаване в родолюбие, интегриране на ученици със специални потребности, подпомагане развитието на талантливите деца в социалните домове5.
„Осинови обект на културата”
Интересна бъдеща инициатива на музея е „Осинови обект на културата”. Тя е организирана от къща музей „Иван Вазов“, насочена е към опазване на културно-историческото наследство в Община Сопот и към предаване на знание от поколение на поколение в тясна връзка с националното ни достойнство, духовност и традиционни български ценности. Инициативата предвижда дадена фирма, организация (в това число училище или клас) или частно лице да поеме част от поддържането на някои от културно-историческите обекти в града. „Осиновителят“ ще се грижи, поддържа, облагородява площите около обекта. По този начин, освен че ще се популяризира културно-историческото наследство, ще се обогати познанието и ще се засили интереса на подрастващите към историята на родния край.
Музеологията прилага конкретен подход към проблематиката „музей – образование”, като разделя това направление в няколко главни полета: „формални образователни програми” (принципно погледнато, музеите предлагат „неформално обучение”, което е извън класни стаи и аудитории, без изпит и оценки). Тук се вземат предвид специални музейни програми, планирани и разработени така, че да допълват учебните програми на училища, колежи, университети; те включват уроци в музея, предназначени за всички училищни нива, лекции и теоретични учебни курсове, главно за гимназиален и последващи курсове; специализирани аудио-визуални програми; семинари и специални курсове за учители; индивидуална подготовка за учители; публикации, свързани с музейните образователни програми за учащи се. Съществуват още „неформални” и „неофициални музейни образователни програми”.
За да бъде пълноценно проведен, музейният урок (или занятие) подлежи на методическа подготовка, както всеки друг урок. Първо, избира се тема, съобразена с основния материал по история и цивилизации в българското училище, а също в известна степен с характеристиката на региона. Проучва се предварителната подготовка и очакванията на обучаемите, което е доста трудно, а с техния ръководител е задължително. Изборът на типа урок се уточнява с ръководителя на групата, но всъщност в голяма степен зависи от типа училище. Задължително се определят целите и задачите на урока, предварително се набелязват план и списък на педагогическия и дидактически инструментариум, който ще бъде използван. Накрая се определят очакваните резултати, тясно свързани с поставените цели и задачи и с общия профил на групата6.
Основното преимущество на музея е „онагледяването” на уроците по история от максимално близката и естествена на тях среда, т.е. от музея като хранилище на веществени ценности. Всепризнат факт е, че „нагледността” като образователен и възпитателен подход дава най-висок процент на усвояване на знания и умения. Постига се оптимално съприкосновение на учебен материал по история с предмет, снимка, документ, карта, схема и т.н., илюстриращи даден исторически факт, изложени в експозицията на музея или временна изложба, а по съвременните стандарти – извадени специално за урока от фондовете и ателиета на реставратори и изследователи. Общувайки по такъв начин с историята, учениците не възприемат и изучават материала механично; те са включени в един интерактивен процес, с ангажиране на различните сетива, с осмисляне и изпълнение на друг тип задачи, което всъщност прави процеса на обучението траен и ефективен. Затова не без основание някои педагози наричат музеите „другото училище“7.
В теорията е прието, че интерактивните методи в образованието спомагат „човек да запомни това, което извършва“, в което „откривателство“ той самият участва; при комплексните методи се задействат всички канали на възприятието – логично-аналитичен, психомоторен, чувствен. При прилагането на въпросните методи се залага на разгръщане активна мисловна дейност у учениците, включени в урока; изграждане на умението за ориентиране в историческите събития – чрез разпознаване на музейни експонати и работата с тях; преосмисляне на националната история чрез историята на родния край и обратно – на историята на територията и на региона в контекста на националната.
Всеки музей търси своите специфични педагогически формати – в зависимост от собствения профил и профилът на територията, на която работи. Но при всички случаи се залага на интердисциплинарен, широко мащабен подход от гледна точка територии, хронологичен и тематичен обхват.
Към перспективите за развитие на къща музей „Иван Вазов“ са работата по европейски проекти; материално и техническо оборудване на музейна библиотека с цел превръщането ѝ в специализирана с широк кръг на дейности; структуриране на отдел, който да инициира, разработва и реализира политиката на къща музей „Иван Вазов“ в областта на музейните образователни програми, проекти и инициативи; финансово и организационно обезпечаване за възстановяване практиката на комплексните експедиции; отваряне на фондовете за работа със съхраняваните в тях културно-исторически ценности от страна на желаещи специалисти, студенти, ученици; нова експозиционна политика – експозициите трябва да са по-достъпни, по-атрактивни и разбираеми за всички групи посетители. Образователните програми включват провеждането на учебни музейни игри, музейни ателиета с практическа насоченост, илюстриране и овладяване на конкретни практики, занятия, умения; възстановки на традиционни празници и обреди с детски и самодейни състави. Дизайнът на изложбите, поставянето на етикети и информационни табла, организирането на турове и ученически посещения, създаването на курсове за преподавателите и използването на различни инструменти за дигитализация, са едни от средствата, около които музеите могат да изградят образователните си дейности.
Модернизирайки и разширявайки спектъра на своята дейност, променяйки облика си в съответствие с новите вкусове и интереси на публиките, музеят в Сопот чертае перспективите да привлича и възпитава все повече потребители и да ги превръща в приятели и съмишленици на своята мисия – да бъде в услуга и полза на цялото общество. В началото на XXI в. музеят в града на Вазов модернизира своята дейност, като пренарежда приоритетите си и се превръща от хранилище на културно наследство в културен, развлекателен и образователен център.
БЕЛЕЖКИ
1 http://www.museumsmolyan.eu/library/Museum_Education.pdf.
2 http://www.museumsmolyan.eu/library/Museum_Education.pdf.
3 Петрова, Б. Традициите не само се опазват. Традициите също се развиват – представяне на дейността на Етнографски и занаятчийки център „Сопотски еснаф“ – В: Къщите музеи – пазители на паметта на великите българи. Предизвикателства, иновации, комуникация с музейната публика. Сборник с доклади от Национална научна конференция, проведена на 6-7 юли 2015 г., Сопот, 2015, с. 44.
4 http://www.ezc.esnafsopot.com/.
5 http://www.vazovmuseum.com/.
6 http://www.museumsmolyan.eu/library/Museum_Education.pdf.
7 http://www.museumsmolyan.eu/library/Museum_Education.pdf.
ЛИТЕРАТУРА
Публикации
Другият музей. Образователните програми в музеите и галериите. Център за изкуства „Сорос”. С., 1999.
Музейни образователни програми. Обучение на обучители по музейни образователни програми. РНМЦМ-НИМ. С., 2002.
Петрова, Б. Традициите не само се опазват. Традициите също се развиват – представяне на дейността на Етнографски и занаятчийки център „Сопотски еснаф“ – В: Къщите музеи – пазители на паметта на великите българи. Предизвикателства, иновации, комуникация с музейната публика. – В: Сборник с доклади от Национална научна конференция, проведена на 6-7 юли 2015 г. Сопот, 2015
Цекова, Е. Музейна комуникация и музейно образование. С., 2007
Интернет-базирани източници
http://www.ezc.esnafsopot.com/
http://www.museumsmolyan.eu/library/Museum_Education.pdf
