Статията е публикувана за пръв път В: Спиралата на времето: пространства, хора, идеи, събития. Сборник с доклади от национална научна конференция, посветена на 75-годишнината от основаването на Историческия музей в Пловдив и на юбилейната годишнина на доц. д-р Василка Танкова, 13–15 октомври 2023 г., Пловдив.
Време за четене: 15 – 20 минути.
Проф. Асен Т. Кантарджиев изминава безкрайно интересен и сложен житейски път. Навлязъл преждевременно в обществения живот чрез своето момчешко участие във войните за национално обединение, минал през научното и академично издигане до ниво на водещ европейски учен с огромни приноси, стигнал до създаването на значим обществено-политически проект за Нова България. Бидейки идеолог на тази Нова България и Водач на Ратничеството, което да я изгради, бидейки министър в задграничното правителство на проф. Цанков, спасил хиляди българи, преживял раздялата на семейството, никога не загубва надежда за победа на справедливите сили в България, дори на океан разстояние прокуден от нея. На днешното поколение българи, включително и на научната общност, той е непознат. За него е написано съвсем малко, при това изпълнено с идеологизирани клишета, неточности и направо грешки[1]. В тази статия се привеждат доказателства, че проф. Кантарджиев следва да заеме мястото си в писаната българска история, заслужава да бъде изведен от анонимност и представен, да бъде разпознат и индивидуализиран като обществено-значима личност в новата ни история.
Асен Кантарджиев е роден на 8/20 септември 1898 г. в София[2]. Баща му е прочутият ген. Тодор Кантарджиев – един от героите на Добруджанския фронт през Голямата война. Едва на 14 години, през 1912 г., момчето самоволно и доброволно се включва в Балканската война и е назначено като ординарец на баща си[3]. Участва и в трите войни за национално обединение (1912-1918 г.). Награден е с три ордена „За Храброст“. По време на Първата световна война завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София, а след войната следва един семестър право в Софийския университет. През 1919 г. се жени за Катерина, дъщеря на Стефан Киряков, съдия от Касационния съд. Семейството заминава за Берлин, където Кантарджиев учи един семестър индустриална (техническа) химия във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. През 1920 г. започва изучаването на дисциплината, която в крайна сметка ще завърши – земеделие във Висшето земеделско училище в Бон на Рейн. През 1922 г. се прибира в София.
За кратко време през 1922/23 г. Кантарджиев е управител на Българското държавно стопанство в Садово и същевременно учител в тамошното Земеделско училище. На 31 октомври 1923 г. той е избран за асистент в Института по общо скотовъдство към току-що отворилия врати Агрономически факултет на СУ. Младият асистент се захваща бързо със своите първи научни трудове, които включват резултати от микробиологичните му изследвания върху зреенето на българското сирене и приготвянето на кашкавала. Забелязан като млад учен с потенциал, през 1926 г. той е първият одобрен за специализация по млекарство и бактериология със стипендия от резидиращата в България Рокфелерова фондация. През първата учебна 1926/27 г. Кантарджиев учи при проф. В. Хенеберг в гр. Кил (Германия), а през 1927/28 г.- при проф. Р. Бури в гр. Берн (Швейцария)[4]. По време на специализацията си, през 1927 г., младият учен публикува две статии (на френски и немски език), с които мощно влиза в проблематиката на международната микробиологична наука. Заради значителните му приноси към Орла-Йенсеновата класификация на млечно-киселите бактерии, през 1928 г. е избран за редовен доцент по млекарство и млекарска бактериология при катедрата по частно скотовъдство на Агрономо-лесовъдния факултет[5].
Ненавършил 33 г., на 28 юли 1931 г., е назначен за извънреден професор в катедрата по частно скотовъдство. За следващата учебна година (1932-1933) проф. Кантарджиев вече е декан на Агрономо-лесовъдния факултет на СУ[6]. И ако през 20-те години се налага като учен и преподавател, то в 30-те години Кантарджиев ще се прояви като активен обществено-политически идеолог и деец. Още през 1923 г. става член на масонската ложа „Зора №1“ и остава в нея до 1937 г.[7] От началото на 30-те години на XX в. играе важна роля в новосъздадения Български младежки съюз „Отец Паисий“[8]. БМСОП се оказва според него неспособен както за по-сериозна обществена, така най-вече за политическа дейност, поради младостта и неопитността на т.нар. трето поколение[9]. През 1933 г. Асен Кантарджиев обявява своите възгледи за бъдещето на България в брошурите „Идем“, където категорично заявява, че националният въпрос е неделим от социалния[10]. От публикациите става ясно, че той желае да бъде осъществено националното обединение на България, но и значително да се подобри нейното вътрешно положение – политическо, икономическо, културно, социално и т.н. Желае България да води по-категорична политика в тон с европейските събития (социално-икономически възход, рухване на следвоенния диктат и статукво от 1919 г., културно прераждане в духа на хилядолетната Европейска цивилизация и т.н.). Копнее Българският народ да не остава пасивен наблюдател на своето бъдеще, но да бъде мобилизиран и сам да реши проблемите си, да чертае пътя си посредством обществена солидарност. Бидейки идеолог на проекта за Нова България и виждайки себе си като потенциален бъдещ държавник (а дори и Водач на България), през пролетта на 1936 г. проф. Асен Кантарджиев създава заедно с шепа верни съмишленици обществено-политическа организация. Нейната цел – да промени действителността в България чрез обществена инициативност и в крайна сметка да установи огромно или пълно политическо влияние и власт, за да чертае еднолично бъдещия път на страната. Нейното име – Ратничество за напредъка на българщината.
Поради действащият от 1934 г. закон за забрана на политическите партии, новата организация се развива под пълен секрет. Опит за конспиративните методи Кантарджиев взима от членството си масонската ложа „Зора №1“, както и от Вътрешната революционна организация (ВРО) на Васил Левски. Впрочем Апостолът ще бъде и основен вдъхновител за Кантарджиев. В свое писмо до Иван Михайлов от 1942 г. Той пише[11]: „Васил Левски е идеалният пример на изконен български водач изобщо, и по неговия пример трябва всичко да се изгражда.“ Несъмнено обаче Кантарджиев е повлиян и от идеологията и примера на Националсоциализма и НСГРП, което ще се отрази и върху Ратничеството. През 1938 г. т.нар. петорка, която по устав ръководи Организацията, е заменена от едноличното водачество на професора. Ратничеството за напредъка на българщината ще увлече няколко десетки хиляди млади последователи, съмишленици и членове за следващите няколко години. Ще изпъкне с публични акции и изяви, наречени „хулигански“, но всъщност изблик на огромно родолюбие и гражданска нетърпимост към всички, които ратниците считат за „рушителни елементи“[12] в държавата, ще бъде забранено наред със СБНЛ от Царската власт, професорът ще бъде интерниран многократно в различни градове, за да се ограничи разрастването на автентичното му движение.
Усложненото положение от започналата война няма да спре Кантарджиев и освен водач на опозиционно движение, той продължава своята академична дейност – през 1940 г. се отпечатва учебникът му по млекарство, обобщаващ резултатите от научните му изследвания[13].
