В борба за Национален идеал – Балканите в Първата световна война

След като България се присъединява към Централните сили на 5 октомври 1915 г. започва офанзива срещу Сърбия. Българските войски с помощта на съюзниците си успяват да разгромят както сръбските войски, така и черногорските. След тази победа силите се концентрират на солунския фронт. На дневен ред обаче идва въпроса как ще се поделят териториите на Сърбия между България и Австро-Унгария. Според уговорките България трябва да получи Северна и Североизточна Сърбия, Македония и Косово, а останалото да остане за империята. В окупираните територии българската държава подема политика на асимилация, изпращайки военни, учители и свещеници. Навсякъде в държавните институции се използва българският език, заменят се сръбските фамилии, които придобиват окончание „ов“. През 1917 г. започва и привличането на учени, които да докажат български произход на населението в окупираните зони. В Македония голяма част от военните директно се присъединяват към българския фронт, а населението мирно приема българските войски. Политическите представители на ВМРО подкрепят българите и се противопоставят на сръбската политика.

В хода на войната своите проблеми тръгва да решава и Румъния, която се стреми към унищожаване на Германия и Австро-Унгария, като след това очаква да получи Трансилвания, Банат и Буковина, както и да засили своите позиции в Югоизточна Европа. Главните войскови части те съсредоточават на север и запад, където се подготвят за настъпление към Австро-Унгария. Очаква се румънските войски в кампания с френски и английски войскови части да започнат офанзива на Солунския фронт, където да се сблъскат с войските на България и да я изкарат от войната. През декември 1916 г. обаче тази идея търпи тотално поражение, румънските войски са разбити, а голяма част от страната е окупирана, заедно с Букурещ. С тази победа на България е върната Южна Добруджа.

Свързано изображение
Източник: punch.photoshelter.com

В рамките на тези действия се появява и т.нар. югославянски въпрос. Той се състои в това каква ще бъде съдбата на Австро-Унгария след войната – дали тя ще бъде тотално унищожена или ще се разпадне и ако това се случи – какви териториални придобивки ще получи Сърбия. Правителството начело с Пашич настоява за придържане към великосръбската програма, но в решението на въпроса се включва и Черна гора. Последната се стреми към гарантиране на нейната независимост и получаване на териториални придобивки, което противоречи на сръбската идея за обединение между Сърбия и Черна гора. Това води до намесата на Сърбия, компрометирането на черногорския крал Никола и неговата изолация от политиката на Черна гора. Но реалното решаване на този въпрос стои в ръцете на силите в Антантата, които поне в началото нямат никакво намерение да унищожават напълно империята. Те по-скоро се насочват към сепаратизация, макар този план да е изоставен през 1917 г., когато Русия се оттегля от войната. Така през 1917 г. започват преговори между Н. Пашич и Югославянския комитет в Лондон, които предвиждат създаването на единна държава на сърби, хървати и словенци, като независимо кралство, начело на което ще стои династията на Караджорджевичите. Това е уговорено и юридически с подписването на декларация на о. Корфу на 20 юли 1917 г. Вследствие на това и великите сили изоставят идеята за запазване на Австро-Унгария, която в този момент преживява тежка криза и е на път към тотално поражение. Тежката вътрешнополитическа ситуация, в която изпада империята се превръща и в предвестник на края на войната.

През есента на 1918 г. в Австро-Унгария започват масови протести срещу управляващите. Във Виена и Будапеща подемат инициатива за спасяване на империята, като на 14 септември 1918 г. е изпратена нота до страните от Антантата за участие в конференция. Във Виена е издаден императорски манифест, който цели преустройство на Австро-Унгария. Проблеми обаче има и на Солунския фронт, където българските войски са разбити от коалицията на Англия, Франция, Сърбия и Гърция и на 29 септември с.г. се подписва примирие, според което българските войски трябва да отстъпят окупираните територии. На 3 ноември Австро-Унгария е принудена да капитулира, а на 6 ноември сърбите влизат в Сараево. След тази военна победа на 26 ноември 1918 г. се взема решение за обединяването на Черна гора към Сърбия, а на 1 декември с.г. е учредено и кралство на сърби, хървати и словенци. На мястото на Австро-Унгария се появява една нова обединена държавна формация – Кралството на сърби, хървати и словенци. Това обединение се оценява по два начина от историческата наука – като необходимост и като нетрайна формация, която в хода на времето ще се разпадне, поради илюзорността си и вярата, че може да съществува като обединение на триименен народ.

Резултат с изображение за end of Austro-Hungary cartoon
Източник: www.historyhit.com

След разгрома на Централните сили и разпадането на Австро-Унгария настъпват множество промени, които засягат и Румъния. Но политиката на страната е твърде непоследователна – тя ту се включва във войната, ту решава да се откаже и да сключи мир, ту връчва ултиматум за изтегляне на германските войски от страната. Въпреки всичко страната се възползва от разпадането на многонационалната империя и на 1 декември 1918 г. в Алба Юлия на Велико събрание се приема присъединяването на Трансилвания към Румъния. Нещо повече – страната успява почти докрай да изпълни целите, с които влиза във войната – тя присъединява и цяла Буковина, заедно с източната част на Банат. От България тя си връща Южна Добруджа, а освен това успява да присъедини и Бесарабия, владяна преди това от Русия. По този начин новата страна на Балканите, която се превръща в многонационална, включваща в себе си териториите на отделни държави с чужди етнически елементи в тях, става Румъния.

Но в хода на войната от сцената на Европа, а и на света изчезва и друга голяма империя, простираща се на три континента – Османската. Още преди това страните от Антантата са сключили тайни договори, с които са разчленили вековната империя , на 30 октомври 1918 г. тя е принудена да подпише т.нар. „Мудроско примире“, с което се дава на страните победителки да решат съдбата на империята. Впрочем, най-силен интерес към нейните територии има Гърция, която в хода на решаването и подписването на договорите между победителки и победени ще изрази своите териториални претенции в опит да реши националния си въпрос.

Във Втора част очаквайте: Победители срещу победени – Версайската система и Балканите

 

[*]Това е т.нар. „Начертание“, документ съставен през 1844г., според който се определя териториалното разширение на Сърбия и превръщането й в огромна южно-славянаска държава, определящ фактор на Балканите.

Библиография

  1. Манчев, Кр., История на националния въпрос на Балканите, С. 2008
  2. Алексиев, К., Голямата война и ролята на балканите в нея (1914-1918), сп. „Времена“, бр. 7, 2015
  3. Корсун, Н., Балканский фронт мировой войны 1914–1918 гг. — М.: Воениздат НКО СССР, 1939.

http://militera.lib.ru/h/korsun_ng4/index.html