Време за четене 10 – 15 минути
Цялата публикация можете да прочетете в Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Единадесета студентска във ВТУ, том 8, Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2022, с. 273 – 290.
Генерал Никола Михов е една от влиятелните фигури участвали в политическите събития в България през Втората световна война, която съвсем нелогично остава обвита в мъгла от неизвестност по отношение на историческата наука. Това в никакъв случай не се дължи на липса на сведения за живота и делото на генерала. Според мен по-скоро е в следствие на марксистко-ленинската политическата конюнктура, която тегне над българската историческа наука в периода 1944 – 1989 г., а от части и до ден днешен.
Целта на това изложение е да хвърли обективна светлина върху съдебния процес срещу ген. Никола Михов в рамките на Първи състав на Народния съд като разгледа публикуваните документи и спомените на съвременниците на историческите събития. В резултат авторът очаква да получи един правдив, съвременен и лишен от политическа преднамереност поглед върху събитията довели до смъртната присъда на ген. Михов, а по-късно (1996 г.) и до неговата реабилитация. В своето изложение без да претендирам за изчерпателност по проблема ще опитам да направя анализ на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, нейното допълнение и изменение и обвинителния акт по делото. Чрез сравнение ще опитам да открия до колко присъдата кореспондира с легитимните правни норми, процедури, обстоятелствата, доказателствата и фактите в изложението на защитата по отношение на ген. Никола Михов.
Никола Михайлов Михов е роден на 29 ноември 1891 г. град Велико Търново. Той завършва ВНВУ на 21 септември 1911 г. като част от 31-ви випуск с чин подпоручик[1]. Въпреки, че в наши дни ген. Михов е повече познат на обществото като „регентът“, т.е. известен е с политическата си дейност. Службата на подпоручик Михов във войните за Национално обединение го превръща в участник в едни от най-паметните сражения на Българската армия. През Първата Балканска война подпоручик Никола Михов е батареен командир на 8-ма батарея от 3-то отделение на 5-ти артилерийски скорострелен полк[2]. През първия етап на Балканската война подпоручик Никола Михов участва в боевете при Селиолу, линията Люлебургас-Караагач и при неуспешната атака на Чаталджа[3]. През втория етап на войната батареята на подпоручик Никола Михов участва в превземането на Одринската крепост като се проявява при овладяването на фортовете Айджи Йолу и Айваз баба[4]. През Междусъюзническата война неговата батарея участва в боевете при връх Китка и Девебаир[5]. През ноември 1913 г. Никола Михов е произведен в чин поручик[6].
Началото на Първата световна война заварва поручик Михов начело на 6-та батарея от 15-и артилерийски полк, който е част от артилерията на 4-та пехотна Преславска дивизия. На 1 септември 1916 г. започват военните действия срещу Румъния, в които поручик Никола Михов участва в превземането на крепостта Тутракан и боевете при Кубадин. През месец май 1917 г. Никола Михов е повишен в чин капитан. От юли 1917 г. до края на войната той е командир на батарея в 1-о конно артилерийско отделение [7].
След края на Първата световна война капитан Никола Михов продължава своята военна кариера като заема различни длъжности. В периода 1918 – 1929 г. той последователно служи в 1-во конно артилерийско отделение, адютант в 4-ти артилерийски полк (в периода 1920 – 1938 г. официално се именува отделение), адютант към артилерийски отдел към министерство на войната, началник-секция в артилерийската инспекция. През този период Никола Михов последователно е произведен в чин майор (15 март 1923 г.), а малко по-късно в чин подполковник (1 април 1927 г.). В периода 1929 – 1932 г. е началник отдел в инженерната инспекция. На следващата година е назначен за командир на 7-ми артилерийски полк (до 1938 г. официално носи названието отделение). На 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, а начело на полка той остава до 1936 г.[8] В периода 1937 – 1941 г.[9] е началник на Военното на Негово Величество училище и през 1938 г. е произведен в чин генерал-майор.
***
От 12 април до 11 август 1941 г. генералът е главнокомандващ на V армия, която има задача да заеме отстъпените от Третия райх територии в Македония.
На 11 август 1941 г. майор Никола Михов е назначен за главнокомандващ на Първа армия в София, а начело на 5-а армия застава ген. Бойдев. Търновецът остава на този пост до 11 април 1942 г., а на 1 януари 1942 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. В началото на месец април 1942 г. са разкрити комунистически организации в Българската армия – 1-ви и 6-ти полк и в гарнизона в Сливен. За началник на следствието по инцидента е повикан именно ген. Никола Михов. Предвид настъпилите търкания в министерския съвет, военновременните проблеми в стопанството и негативното отношение на Богдан Филов към невярващия в германската победа външен министър Иван Попов инцидентът се превръща в повод за промяна в кабинета. Още на 8 април монархът съобщава решението си за незабавна реконструкция на Богдан Филов и в следващите дни заедно с архитект Севов и Петър Габровски те подготвят новите кандидатури[10]. На 12 април 1942 г. реконструкцията на правителството на Богдан Филов е официално обявена. Начело на военното министерство на мястото на ген. Теодоси Даскалов е назначен ген. Никола Михов. Готовността, с която генералът се впуска в новото начинание личи от думите на Богдан Филов: „Последен дойде Михов, цял сияещ. Той беше вече приет от Царя. Обеща ми най-пълно и тясно сътрудничество и че щял да гледа на мене като на по-голям батю“[11]. Но тези думи издават и фактът, че ген. Михов напълно съзнателно става част от едно правителство, в което решенията се взимат от Цар Борис III, а министрите играят ролята на съветници и най-вече изпълнители на неговата политика.
След смъртта на Цар Борис III на 28 август 1943 г. България изпада в тежка и все по-задълбочаваща се криза. Проблемите, които стоят пред правителството на Богдан Филов са от всякакво естество – вътрешни, външни и финансови[12]. Но основният въпрос, който стои пред българското правителство е изборът на регенти за малолетния цар Симеон II. Конституцията изисква това да се случи чрез свикване на Велико народно събрание, но международната обстановка, в която се намира България и военните действия притесняват правителството. За да разреши този въпрос Богдан Филов организира консултации с партийните лидери – Никола Мушанов, Атанас Буров, Петко Стайнов, Димитър Гичев, Константин Муравиев, Никола Петков, Кръстю Пастухов, Кимон Георгиев и др. Въпреки че легалната опозиция настоява да се спази конституцията, правителството взима решение избора на регенти да се направи от XXV ОНС. На 9 септември 1943 г. Народното събрание избира за регенти Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Ген. Михов остава на тази длъжност точно една година – след преврата на 9 септември 1944 г. тримата регенти са арестувани и изпратени на разпити в СССР[13]. На 6 октомври 1944 г. е обнародвана в държавен вестник Наредба-закон за съдене от Народен съд. На 20 декември 1944 г. се състои първото заседание на Първи състав на Народния съд, който привлича като обвиняем ген. Никола Михов.
***
