Предистория на антиеврейското законодателство…

  С идването на националсоциалистическият режим на власт в Германия през 1933 година, първоначално натискът върху еврейското население в страната е почти минимален, но с напредване на годините той постепенно се засилва. Националсоциалистическата германска работническа партия е готова на всяка цена да се справи с еврейския въпрос и проблем. Новият режим предприема редица мерки за ограничаването на „неарийския елемент“. На 15 септември 1935 г. е приет „Закон за предпазване на кръвта и германската чест“ като част от Нюрнбергските расови закони. В него се посочва:

Нюрнберските закони обнародвани в Държавен вестник

„Член 1. Браковете между евреи и германски граждани или индивиди със сродна кръв, се забраняват. Браковете, сключени в чужбина с цел да се заобиколи този закон, са невалидни. Завеждането на дела за анулирането им се възлага на Върховния прокурор.

Член 2. Извънбрачните връзки между евреи и германски граждани със сродна кръв се забраняват.

Член 3. На  евреите не се разрешава да използват като прислужници германски граждани или от сродна кръв, ако са на възраст под четиридесет години.

Член 4. Забранява се на евреите да използват германските цветове или да издигат националното знаме на Райха. В замяна на това имат право да използват еврейските цветове. Използването на тези цветове е поставено под покровителството на Държавата.

Член 5. Всяко нарушение на чл.1 на настоящия закон се наказва с принудителен труд;всяко нарушение на чл.2 се наказва с принудителен труд или затвор; всяко нарушение на чл.3 и 4 се наказва с със затвор до една година или глоба.

Член 6. Изпълнението на настоящия закон се възлага на министерството на вътрешните работи в съгласие с представител на Фюрера и на министъра на правосъдието.

Член 7. Този закон влиза в сила в деня след неговото публикуване с изключение на чл.3, който само влиза в сила от 1 януари 1936 г.“1

В първата Конституция приета на 14 ноември 1935 г. се казва, че евреинът не може да бъде гражданин на Райха, не може да упражнява правото си на глас, както и не може да упражнява свободно професията си.2 Тук се определя и кой е евреин и кой не, по расови различия и произход.3  Расовите закони засягат и други, които са смятани за „асоциални елементи“, като циганите. Това законодателство влиза веднага в сила и започва точното и акурантно изпълнение на постановленията в него. Някои автори смятат, че еманацията на тази държавна политика е „Kristallnacht“(Кристалната нощ) от 9 ноември 1938 г., когато властта на Третия райх атакува еврейските синагоги и магазини, организирайки хайки от СС и партийни членове.

Еврейски магазин след Кристалната нощ

В последствие част от еврейското население емигрира от страната, като за това му е предоставена възможност от правителството. До началото на Втората световна война, не малка част евреите са напуснали Райха и са се установили в съседни държави или Палестина. След създаването на Оста Рим-Берлин, държавите, които се присъединяват към него са принудени да приемат редица антиеврейски законодателства. Например Италия създава подобен закон чак в 1938 г.

 На 1 септември 1939 г. Вермахтът напада Полша, започва Втората световна война. До 1941 г. Третият райх е пълен господар на Европа с изключение на Англия, Испания и Португалия (като последните две се смятат за сателити). В окупираните страни започва да се провежда действащото законодателство в Райха, включително и антиеврейското. Същото се отнася и за страните-съюзници в Оста.

България по пътя към Оста

 В началото на конфликта Царство България води добра политика на лавиране около великите сили. Цар Борис III и правителствата от 1935 до 1941 г. се стремят, пожара от световния конфликт да не засегне България. Икономическите връзки, които се поддържат с Германия стоят в основата на по-нататъшните ходове на правителствата за сближаване с Райха.4 . Въпреки предпазливата политика на царя, след идването на власт на безпартийното и германофилско правителство на проф. Богдан Филов от 15 февруари 1940 г., България все повече обръща погледа си към страните от Тристранния пакт. След редица преговори, заседания, дебати и тактики, България се присъединява към силите на Оста на 1 март 1941 г. и става съюзник на Третия райх.

България влиза в Тристранния пакт

Антиеврейското законодателство навлиза в Царство България

С оглед на събитията напълно логично е да започне прилагането на закон, ограничаващ евреите в страната. Още през 1940 г. министъра на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски, подава към Народното събрание за преглед и дебат „Законопроект за защита на нацията“ изготвен лично от него. Министър Габровски е известен в политическите среди на България, като убеден националист, един от създателите и водачи на „Ратници за напредъка на българщината“ (РНБ), като човек подкрепящ политиката на националсоциалистите и антисемитското законодателство. Изключително умен и изпълнителен, добре познаващ законите, Петър Габровски използва за основа на ЗЗН именно политическите приложения в Третия райх. В „Мотивите към законопроекта за защита на нацията“ от 7 октомври 1940 г. министър Габровски посочва отправните точки и поради какви причини би следвало да се приеме в България антисемитското законодателство.

Петър Габровски пред Народния съд

Там се твърди че „световното еврейство нанася вреди на всички европейски народи, че именно от него тръгват тайните организации и разрушителни сили, поради тази причина, всяка държава включително и България трябва да се предпази от тези лоши влияния. За тази цел би следвало да се създаде и приложи ЗЗН, който да опази кръвта и честа на всички българи“5  Общо погледнато ЗЗН копира почти дословно „Импeрския закон за защита на германската кръв и чест“, като в дял II е засегнат произхода на евреите:

„Чл. 15. От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин.

Чл. 16. Всички лица от еврейски произход без оглед на поданството им, са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да обявят произхода си в общинското управление и в съответното полицейско управление, за да се отбележи в регистъра на общината, в личната карта и в полицейската картотека за лицата от еврейски произход.6 Следват разпоредби в другите членове отнасящи се за евреите, които са се покръстили, които са осиновители и т.н. В раздела Общи ограничения се посочва:

Чл. 22. Лицата от еврейски произход не могат:

А) да бъдат приемани за български поданици;

Б) да бъдат избиратели на избираеми, както в публични избори, така и в избори на дружества и сдружавания с идеална цел, освен ако изборът се отнася за лица от еврейски произход;…

В) да заемат държавни или общински служби на публичната власт, както и в служби на частноправни организации. Те не могат да бъдат агенти или представители на държавни, или общински дирекции, институции и др.;

Г) да се откупват от военна служба;

Д) да членуват в организации подчинени на Министерството на войната;

Е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български произход;

Ж) да държат под каквато и да е форма лична прислуга от български произход; заварената такава прислуга трябва да бъде освободена в срок от 15 дни след влизането на този закон в сила.

За неизпълнението наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лева.“7

По-нататък в закона залягат разпоредбите за местожителството на евреите, за тяхното имотно състояние, за професионалната и стопанската им дейност, която се ограничава максимално, като не им се позволява да практикуват учителски професии, юридически, лекарски, търговски, военни, финансови и др.

 В дял III са предвидени санкции и срещу участници в тайни ложи и групировки, в саботажни и други оронващи единството на Царството действия.8 Разглеждайки като цяло ЗЗН, той по своята същност не е изцяло антисемитски. В него има членове засягащи комунистическите и други подривни организации, както и общи положения при изпълнение на действия, които защитават вътрешния ред на страната. Антисемитското законодателство, заимствано от Третия райх, редактирано според българската действителност и приложено, е само включено в ЗЗН разработен от министър Габровски.

„За” и „Против” Закона за Защита на Нацията

Така представен законопроекта, създава бурна дискусия и дебат в 25 Обикновено Народното събрание, което се разделя на два много добре различаващи се един от друг лагера – „за и против“ ЗЗН, съответно – „vза и против“  антисемитските мерки в него. Освен в НС, дебатът се премества и сред обществеността. Това предизвиква бурни дискусии и довежда до отделни акции срещу подготвящият се закон.

Още на 15 октомври 1940 г. жители на Трето районно кметство в София, изпращат протестно писмо до председателя на Народното събрание срещу законопроекта. На 21 октомври Централната консистория на евреите също излиза с протестна позиция. На следващия ден, 21 български писатели също се включват в акциите срещу правителството, като подписват протестна петиция. До декември 1940 г. адвокати, граждани, сдружения, организации излизат на улицата и протестират; активно участват и представители на БКП с нейните разклонени структури из страната.9

На 20 декември в 25 ОНС минава на Второ четене законопроекта, а на 24 декември 1940 г. на 32-то заседание на НС се гласува и приема ЗЗН. На следващия ден Логофетов, тогавашен председател на Народното събрание, изпраща готовият и приет Закон на Габровски за разпореждане.10 След тези бурни събития, на 15 януари 1941 г. цар Борис III издава Указа номер 3 и утвърждава Законът за защита на нацията, воден от мотива „по-добре ние да си го приемем, отколкото да ни го наложат със силä“.

По това време външнополитическата обстановка е напрегната. България е на прага пред съюза с Третия райх, а в редица страни в Европа вече действат антисемитските законодателства. На 23 януари 1941 г. ЗЗН е публикуван в Държавен Вестник, а на 22 февруари с постановление номер 22, протокол 31, Министерския съвет одобрява сроковете и правилата по прилагането на отделните членове, въпреки, че опозицията в Парламента няколко пъти внася за разглеждане поправки или заменки по закона11.

Законът за защита на нацията в действие

С приемането на ЗЗН, малко по малко започва прилагането му най-вече срещу евреите. Министерският съвет се разпорежда да се изземат радиоапаратите и телефоните на гражданите от еврейски произход; започват масови уволнявания и отстранявания от длъжности на евреи във всички сфери на държавата. Правителството иззема имотите на евреите, като облага с еднократен данък имуществото им.

На 12 август 1941 г. органите на властта одобряват създадената и влязла в сила, Трудова повинност за лицата от еврейски произход, като започва масова мобилизация в трудови бригади и лагери. С оглед на започналите мероприятия, Габровски все повече започва да се убеждава, че за да се реши еврейският въпрос в България е нужна организация, която да се занимава изключително само с това. Така на 26 август 1942 г. с постановление номер 70, протокол 111, Министерският съвет одобрява наредба, издадена въз основа на Закона за възлагане Министерския съвет да взема всички мерки за уреждането на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси.12Създадено е учреждението, което ще се занимава само с евреите – Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ).

 

Личността на Александър Белев – началник на Комисарството по еврейските въпроси

Александър Белев

Петър Габровски избира най-дисциплинираният и педантичен служител из своето министерство за главен Комисар по еврейските въпроси към КЕВ и негов началник, а именно Александър Георгиев Белев.

От личния картон на Ал. Белев става ясно, че той е роден на 7 юли 1900 г. в Лом. Учи в родния си град, по-късно завършва право и не малко години е живял и работил в Германия. В началото на 30-те години започва работа в МВРнЗ, като за много кратко време успява да се наложи като лично доверен на Габровски. Белев е член на РНБ и убеден антисемит.13

Информацията за него е оскъдна, след 9 септември 1944 г. комунистическата власт унищожава личния архив на Белев, за да може името му да тъне в забрава. В МВРнЗ, длъжността му е Директор на административен отдел до 1942 г.

Като комисар, Александър Белев започва да прилага антисемитското законодателство паралелно, със структурирането на КЕВ. Белев смята, че решаването на този проблем е от особена важност за всяка нация, в случая – за България. В паметна бележка от 30 октомври 1942 г. той твърди, че еврейският въпрос е преди всичко стопански.14 Той се схваща като особен тип проблем, чиято видима икономическа тежест е мултиплицирана от други въздействия. Белев смята, че икономическото влияние на евреите в България е много по-голямо, отколкото може да се съди по прякото им участие в политическия живот на страната. Потвърждението идва от „капиталовата им мощ и връзките с различни организации“.

Именно поради това КЕВ ще започне не само расова политика на изчистване на евреите, но и ще оказва силен икономически натиск върху тях, като събере почти всичкото им имущество в т.нар. „Фонд еврейски общини“.15

През 30-те години Александър Белев разглежда еврейския въпрос в две свои авторски статии озаглавени „Еврейският въпрос“ и „История и мит“, в които засяга проблема свързан с икономическото и стопанско влияние на евреите в България, както техния прираст и враждебно отношение към българския народ. Белев развива идеята, че ако продължи да се допуска подобно влияние, стопанството на страната ще се сгромоляса. Единственият възможен начин да се пресече това е, като евреите се изселят и отделят от българското единство, и като се приемат редица антисемитски постановления.16 Тук е мястото да кажем съвсем уверено, че антисемитизмът на Александър Белев не е продиктуван просто от „сътрудничество с Райха“ и поради политическите връзки на Царството. Възгледите на Белев са основани на лични убеждения и наблюдения. С една дума – антисемитизмът му е природно вроден.

В следващата част ще разберете повече за дейността на Комисарството по еврейските въпроси и спасяването на българските евреи! Част II можете да прочетете тук!

Библиография:

Семков, М., Европа и фашизмът, София, Държавно издателство, 1979, с.224

СС в действие, сборник, София, 1961, с. 142

Златарски, В. Райха и царството, Авангард Прима, 2014

ГА София, Мотиви към законопроекта за защита на нацията, с.1

ГА София, Закон за защита на нацията, с.5

Обречени и спасени, БАН, София, сборник, с.96

ГА София, Личен картон на Александър Белев, с.1

Аврамов, Р., Спасение и падение, София, Университетско издателство, 2012, с.36-37

Белев, А., Еврейският въпрос, София, 1936, с. 4-5, История и мит, с.2-3