16 октомври 1912 г – Българските авиатори след първият боен полет в Историята на България
Много са славните събития, факти и личности още от създаването на българската държава до наши дни, които са историческа гордост за всеки българин по света. Едно от тези събития е бойната прослава на българската авиационна мощ, която изгрява през месец октомври 1912 година над турските укрепления при Одрин благодарение на храбрите и самоотвержени български орли. С техните имена започва един безкраен низ от летци герои, който със сигурност ще продължи и в далечното бъдеще. Именно на родните летци и тяхната безпределна преданост и човешки възможности се дължи оцеляването и възходът на нашата авиация въпреки трудните условия както в миналото, така и днес.
В Манифеста към българския народ, издаден на 5 октомври 1912 г. от цар Фердинанд и правителството за обявяването на Балканската война, се казва: „След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците правда и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили… Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!”. Така край гр. Свиленград още в първите дни след мобилизацията младите български войници и командири само за няколко дни подготвят първото бойно летище в света с всички палатки, постройки и хангари за него. Техните имена остават в българската история: поручик Симеон Петров, поручик Христо Топракчиев, поручик Продан Таракчиев, редник Стоян Д. Терзийски и командирът на Първо аеропланно отделение поручик Радул Милков. Именно с участието на Радул Милков в Одринската епопе започва прославата на българската авиационна мощ. Командирът с вродено хладнокръвие и безстрашие е завършил Военното училище през 1906г., а през 1912г. след конкурс заминава за Берлин, за да получи своята летателна правоспособност. Веднага с обявяването на Балканската война Радул Милков е назначен за командир на летището край Свиленград и на 14 октомври 1912 година пристига от Берлин, за да поеме частта си. На 15 октомври на новото летище с влак вече е пристигнал и първият самолет „Албатрос”.
Радул Милков и Асен Йорданов в техния самолет „Албатрос“
Всички офицери, механици и войници заедно успяват да сглобят крилете му и той е напълно готов. Част от екипа на военното летище край Свиленград е и редник Стоян Терзийски, който едва завършил гимназия е призован в армията. Той започва бойния си път в Първо аеропланно отделение на летището край Свиленград рамо до рамо с най-големите асове на българската авиация. Терзийски е и запален фотограф, той е първият редник наблюдател и фотограф от аероплан в историята на авиацията, командирът два пъти прелетява със своя редник за фоторазузнаване над турските позиции и укрепления, преди да падне първата бомба над Одрин. За него командирът Радул Милков е записал: „Като часовой в пълно бойно снаряжение, застанал с пушка при нозе до дясното крило на биплана „Воазен”– това беше нашият Стоянчо, самоук техник, дясната ръка на механика Илия Младенов. Когато минавах край него, той стоеше изопнат като пружина и с очи впити в мене:- Казвай, Стоянчо!
– Искам да хвърча, господин поручик!
Това желание аз му изпълних. Не съм виждал по-щастлив човек през живота си от него тогава!”.
На 16 октомври 1912 година в 8.30 сутринта преди полета, мокрите снимки са готови. По-късно, към 9 часа, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Радул Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника. Там наблизо е поручик Таракчиев, балонист, който изявява желание да участва в полета. Двамата се качват на самолета, като взимат със себе си и бомби – за поручик Милков разузнаването вече е сторено, по-важната цел е да се бомбардира противникът. Два часа по-късно, след полета и хвърлените бомби над гара Карагач, двамата са посрещнати на летището с неописуема радост. Впрочем полетът над Одрин въобще не е бил безопасен, тъй като крепостта е разполагала с противобалонни оръдия, които в случая били използвани и като противосамолетни. Така че не е чудно, че при огледа след приземяването се откриват четири пробойни в долната опашна плоскост и една пробойна от граната в лявото вертикално кормило. Въпреки това в донесението на ген. Янков пред щаба на Главното командване се казва: „Противникът в Одрин е със значителни сили. Утре аеропланите ще предприемат нови летения с пускане на бомби.”
Българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев са първите летци в света, които извършват бойно летене над турските укрепления при Одрин и пишат първата страница в българското въздухоплаване. Само две години по-късно командирът Радул Милков и редникът фотограф Стоян Д. Терзийски отново са заедно – този път на летище „Белица”. По предписание на началника на инженерните войски Терзийски е назначен на длъжността военен наблюдател от аероплан. Бойният път на о.з. поручик Стоян Терзийски завършва с участието му в четири войни, две ранявания, награди с ордени първа и четвърта степен „За храброст”, със знака на българските летци военни наблюдатели и с медал „За боева заслуга” от Втората световна война.
Стоян Терзийски и Радул Милков (от дясно)
След Балканската война Радул Милков е произведен в чин капитан и постъпва в Главното военновъздухоплавателно училище в Дьобериц и получава отличие за флугмайстер (майстор-летец). След като се завръща се в България, той е командир на аеропланна рота, а през Първата световна война е назначен за началник на първо аеропланно отделение при летище „Белица”. През декември 1918 година е произведен в чин майор и е назначен за командир на въздухоплавателна дружина, в чийто състав е и балонната група на гр. Ямбол. Радул Милков е награден както с български ордени „За храброст”, така и с ордена „Св. Александър” с корона, с „Железен кръст” Първа и Втора класа от германското военно разузнаване. В своята книга „Из страниците на българската военна авиация” Радул Милков пише: „Нека всеки българин знае бойните подвизи на своите сънародници летци”. Много от хората от бойното ято на Милков са първи в света:
-
Стоян Терзийски – първият редник фотограф;
-
Симеон Петров остава в историята като първия летец извършил нощен полет за разузнаване и бомбардиране;
-
Райна Касабова – първата жена летяла на боен самолет;
-
Христо Топракчиев – първи в света разработва специална методика за кацане със спрял двигател. Той е и за съжаление първата и единствена жертва на авиацията ни по време на Балканската война, чийто самолет се запалва при изпълнение на бойна задача на 19 октомври 1912 г.;
-
полк. Цветан Лазаров- основоположника на българското самолетостроене;
Благодарение на храбрите и самоотвержени действия на родните ни летци и тяхната безгранична преданост към родината, България постига небивал възход и се нарежда сред страните пионери в авиацията.
